Изложба Габровски девически манастир Св. Благовещение
В деня на Благовещение, когато беосветена Камбанарията – знак на църквата „ Св. Благовещение “, част от Габровския девически манастир, намирал се на мястото на днешния парк, прочут като градинката с мечето, е реализиранавиртуална галерия, създадена от Областна администрация – Габрово, Държавен списък – Габрово, Регионален исторически музей, Регионална библиотека „ Априлов – Палаузов ” и печатница ЕКС-ПРЕС.
В експозицията ловко са съчетани фотоси, документи, движимости, книги с творби на изкуството:
писма на Йосиф Соколски – създател на манастира;
ферман, публикуван от султан Махмуд ІІ през декември 1839 г.;
щемпел на манастира от 1834 г.;
шахатлиме (договор) от 16 декември 1860 година, фотоси на манастирското братство;
Централно място е отделено на единствената непокътната персонална движимост на архиепископ Йосиф Соколски – митра (корона), както на иконата „ Света Богородица с младенеца ”, рисувана от Захари Зограф.
Експонирани са и фотоси на Габрово от 1899 година, фотоси на манастира в разнообразни интервали от неговото битие, планове, скици и фотоси от строителството на Девическия интернат (1936) и други
Атмосфера в изложбата основават акварелни рисунки от албума на арх. Нено Ямантиев „ Габрово през епохата на Възраждането ” и портрет с маслени бои на Йосиф Соколски.
Основният акцент в експозицията е гравюрата „ Вид города Габрово в Балканах ” с създател Аугуст Даугел, оповестена в сп. „ Всемирная иллюстрация ”, № 453 от 2 септември 1877 година и препечатана в книгата на Феликс Каниц „ Дунавска България и Балканът ” (Лайпциг, 1882).
Чрез фотоси и документи е проследена впечатляващата активност на габровци за образуване на лечебни заведения в помощ на ранените в боевете: в Девическия манастир, постройката на гимназията, в Дечковата къща и дома на духовник Христо Илиев (т.нар. Опълченска болница).
Представени са писма от Габрово на милосърдни сестри (1877 г.); мемоари на участници във войната 1877-1878 г.; ревю на игуменката за ролята на манастира по време на събитията; ведомост за продуктите, обезпечени от краткотрайното градско ръководство в Габрово на съветските войски през 1877 година и други. Интерес съставляват и копията на 2 документа от съветските архиви - сведения за 56-пехотен Житомирски полк на Н.В. Николай Николаевич Младши в Руско-турската война 1877-1878 година и информация за 54-ти пехотен Мински полк и присъединяване му в защитата на Шипченските позиции през зимата на 1877 година
Експозицията приключва с информация за съветски военни дейци, провъзгласени за почетни жители на Габрово. Специално място е отделено на наградни оценки на габровски опълченци (ордени и медали), както и на книги с оценка на събитията.
* * *
Габровският девически манастир е учреден от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 година с поддръжката на габровските първенци Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито и други В края на 1839 година султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира.
През 1846 година приключва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е подаяние от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е направен през 1862 година от майстора – резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 година е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.
По самодейност на Търновския митрополит Софроний през 1936 г.се открива детски дневен дом за деца на габровски служащи, а през 1937 година – девически интернат за 50 ученички.
В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Тук са намирали леговище Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и други
По време на Освободителната война манастирът е трансфорат във военна болница.
През август 1959 година Общински народен съвет и Горско стопанство – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир.
Габровският девически манастир „ Св. Благовещение ” оставя трайна диря в публично – политическия живот на Габрово и България. Превърнал се в нравствен център на града манастирът „ Св. Благовещение ” има своя принос в раждането на заветната Свобода.
65 години след разрушаването му, беосветена построената от донор Камбанария – мемориален знак на църквата „ Св. Благовещение “.
В експозицията ловко са съчетани фотоси, документи, движимости, книги с творби на изкуството:
писма на Йосиф Соколски – създател на манастира;
ферман, публикуван от султан Махмуд ІІ през декември 1839 г.;
щемпел на манастира от 1834 г.;
шахатлиме (договор) от 16 декември 1860 година, фотоси на манастирското братство;
Централно място е отделено на единствената непокътната персонална движимост на архиепископ Йосиф Соколски – митра (корона), както на иконата „ Света Богородица с младенеца ”, рисувана от Захари Зограф.
Експонирани са и фотоси на Габрово от 1899 година, фотоси на манастира в разнообразни интервали от неговото битие, планове, скици и фотоси от строителството на Девическия интернат (1936) и други
Атмосфера в изложбата основават акварелни рисунки от албума на арх. Нено Ямантиев „ Габрово през епохата на Възраждането ” и портрет с маслени бои на Йосиф Соколски.
Основният акцент в експозицията е гравюрата „ Вид города Габрово в Балканах ” с създател Аугуст Даугел, оповестена в сп. „ Всемирная иллюстрация ”, № 453 от 2 септември 1877 година и препечатана в книгата на Феликс Каниц „ Дунавска България и Балканът ” (Лайпциг, 1882).
Чрез фотоси и документи е проследена впечатляващата активност на габровци за образуване на лечебни заведения в помощ на ранените в боевете: в Девическия манастир, постройката на гимназията, в Дечковата къща и дома на духовник Христо Илиев (т.нар. Опълченска болница).
Представени са писма от Габрово на милосърдни сестри (1877 г.); мемоари на участници във войната 1877-1878 г.; ревю на игуменката за ролята на манастира по време на събитията; ведомост за продуктите, обезпечени от краткотрайното градско ръководство в Габрово на съветските войски през 1877 година и други. Интерес съставляват и копията на 2 документа от съветските архиви - сведения за 56-пехотен Житомирски полк на Н.В. Николай Николаевич Младши в Руско-турската война 1877-1878 година и информация за 54-ти пехотен Мински полк и присъединяване му в защитата на Шипченските позиции през зимата на 1877 година
Експозицията приключва с информация за съветски военни дейци, провъзгласени за почетни жители на Габрово. Специално място е отделено на наградни оценки на габровски опълченци (ордени и медали), както и на книги с оценка на събитията.
* * *
Габровският девически манастир е учреден от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 година с поддръжката на габровските първенци Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито и други В края на 1839 година султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира.
През 1846 година приключва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е подаяние от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е направен през 1862 година от майстора – резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 година е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.
По самодейност на Търновския митрополит Софроний през 1936 г.се открива детски дневен дом за деца на габровски служащи, а през 1937 година – девически интернат за 50 ученички.
В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Тук са намирали леговище Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и други
По време на Освободителната война манастирът е трансфорат във военна болница.
През август 1959 година Общински народен съвет и Горско стопанство – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир.
Габровският девически манастир „ Св. Благовещение ” оставя трайна диря в публично – политическия живот на Габрово и България. Превърнал се в нравствен център на града манастирът „ Св. Благовещение ” има своя принос в раждането на заветната Свобода.
65 години след разрушаването му, беосветена построената от донор Камбанария – мемориален знак на църквата „ Св. Благовещение “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ