В Делхи се състоя първата в историята дискусия на Далай

В Делхи се състоя първата в историята полемика на Далай лама с съветски специалисти, учещи природата на съзнанието. Журналистът от радио „ Коммерсантъ FM “ Станислав Кучер употребява случая, с цел да разиска основните провокации, с които човечеството се сблъсква във второто десетилетие на XXI век.
По-рано обявихте за основна цел в живота Ви пропагандирането на обич, съчувствие и други хуманни полезности с нерелигиозни способи, такива като здравия смисъл, персоналния опит и достиженията на науката. Защо си поставихте тъкмо тази цел?
Погледнете на света в близост. Сегашното положение на човечеството не може да се назова крепко и щастливо. Има прекомерно доста проблеми и закани, най-голямата от които е насилието. Насилието не се поражда от единствено себе си, както никое оръжие не стреля единствено. Случват се, несъмнено, естествени катаклизми. Но множеството убийства на планетата са дело на човешките ръце, зад които стоят гнева, ненавистта, навикът да се дели света на свои и непознати, привързаността към опълчването на „ ние “ и „ те “. Междувременно е явно, че с всичките ни разлики – исторически, национални, религиозни - би трябвало да се научим да живеем дружно на една планета.
Тази нужда се схваща от всички, само че споровете няма да намалеят от едното разбиране…
Наивно е да се чака, че измененията в съзнанието на човечеството ще се случат бързо. Нищо не може да се промени коренно на секундата, още по-малко предизвикващите негативни страсти лимитирани показа и погрешни подходи към решаването на проблемите. Но съм сигурен, че нашето потомство би трябвало да стартира да работи в тази тенденция - на първо място благодарение на образованието, просвещението, прокарването на това, което назовавам световна нравственос. Пропагандата на моралните правила, здравият смисъл, научните достижения ще помогне на поколението след 10-20-30 години да израсне и осъзнае преимуществата на хуманните полезности, което от своя страна ще приведе в мир идващото потомство. Поколението, способно да живее с убеждението, че основен фактор и залог за съразмерен живот са спокойният разум и душевният покой. Така че, както виждате, аз напълно. Но, в случай че стартираме тази работа в този момент, с ясно виждане, решителност, вяра и оптимизъм, тогава е допустимо още през този век да стигнем до едно ново мислене, учредено на осъзнаването на единството на човечеството.
Правилно ли разбирам, че точно по тази причина не смятате за настоящ разговора с учените, включително и съветските? В света има милиони атеисти, агностици, които не имат вяра на формалните религии, само че подготвени да повярват на учените. Кое съгласно Вас учените би трябвало да изследват, потвърдят, покажат на хората?
До момента светското обучение и просвета не отделяха задоволително внимание на вътрешния покой, въпросите, свързани с постиганите на това успокоение на мозъка, без което не е допустимо да се реализира естетика във външния свят. Обсъждането на вътрешния свят на индивида беше дело на религиите. Да, има доста разнообразни религии. На 7 милиарда жители на Земята се пада 1 милиард невярващи. Но даже измежду така наречен вярващи във всички религии – християнството, исляма, юдаизма, будизма – не всички практикуват същинското обучение за любовта, прошката, търпимостта. Далеч не всички имат осъзнато разбиране в принципиалното значение на тези полезности. Да, всички религиозни учения носят едно обръщение и имат еднообразно мощен капацитет да внесат вътрешен покой в живота. Но за мнозина религията се е превърната в нищо повече от традиция, ритуал.
В табиет?
Да, в някакъв табиет. Да се върви на черква, храм, джамия, за тях е традиция, зад която няма никакво съществено отношение. Принадлежейки публично към избрана вяра, хората не схващат с душата си основното обръщение. На тях, както и на всички останали, им е нужно просвещение, посредством, на което ще схванат: развиването на добросърдечността в ползите им, в полза на фамилиите и обществата им. Развитието на такова схващане у почитателите на другите религии, а по този начин също и у агностиците и атеистите, е сериозно значимо за всички, без значение от светогледа и религиозната принадлежност. Затова в никакъв случай не агитирам будисткия метод на живот, не се пробвам да привлека някого към вярата си. Да, аз съм будист. Смятам за доста потребна будистката философия, медитация, метода на мислене и методите за работа с страстите. Но не всички 7 милиарда на планетата са като мен. Дори по времето на Буда е имало хора, които са се възхищавали на будистката философия, само че са изповядвали други религиозни убеждения. Затова, когато експортирам лекции за будизма в небудистки страни споделям ясно: за вас е по-добре, по-безопасно да следвате вашите изконни обичаи!
Преди години немски предприемач изрази подготвеност да вложи милиони в построяването на будистки център във Франция. Посъветвах го да не го прави: „ Франция не е будистка страна. Ако желаете да построите будистки център, най-добре направете това в Тайланд или в Индия. “ Аз мога да имам сериозни оценки за моите християнски братя и сестри, само че избирам да не подлагам на критика, а да се удивлявам от потребното, което вършат. Мисля, че те в действителност влагат доста в развиването на образованието, опазването на здравето, благотворителността на планетата. Като цяло християните вършат доста значими неща.
Междувременно будизмът печели от ден на ден почитатели в Америка и Европа, на първо място измежду хора, които не го считат за вяра, а за просвета за мозъка. Защо се случва това?
Един мой другар, доста интелигентен християнски просветител един път ми сподели: доста е мъчно да обясниш на младото потомство с научна устременост на мозъка, каквото и да било за Бог. Будистката идея се усвоява по-лесно от младите. Дори Айнщайн е казвал, че будизмът и актуалната просвета може да вървят паралелно. И това е истина. Да, в небудистките страни пораства броят на хората, които считат, че будизмът не е вяра, а както казахте – просвета за мозъка. Будистките възгледи намират от ден на ден потвърждения в квантовата физика.
Как по-конкретно актуалната просвета може да помогне за разпространението на светската нравственос, за която говорихме, и да направи света по-добър?
Днес хората отделят малко внимание на вътрешния си свят и същинските полезности. Науката може да го потвърди: състрадателният метод на мислене води до спокоен разум и като разследване към общо излекуване на човешкия организъм. Здравият разум е доста значим за здравото тяло. Гневният разум в последна сметка е нездравословен за тялото.
Т.е. не е практично да си ядосан?
В кратковременен проект е практично, само че в дълготраен е доста нездравословно.
Бих бил доста благополучен в случай че някой път по време на своите опити с животни, учените потвърдят, че гневът е нездравословен, а добрината потребна. Да кажат, че положителната мишка живее повече, спрямо неприятната или нещо подобно…
Според мен е необичайно и печално да се учи човешкия организъм благодарение на мишките. Според мен това е изцяло погрешно!
Все повече учени, философи и просто мислещи хора в Западното полукълбо приказват за рецесия в полезностите на западната цивилизация, водеща до личностна рецесия. В сходство с тази позиция обичайните религии или се дискредитираха или просто остаряха, тъй като на човечеството е нужна нова вяра. Вие виждате ли признаци за такава рецесия? Възможна ли е появяването на синтетична вяра?
Кризата на полезности сигурно е предизвикателство, с което в този момент се сблъскваме. Но не планувам появяването на нова вяра. Всички основни религиозни обичаи са на плюс-минус 2 хиляди години. Някои в Индия са на повече. И те значат доста за вярващите. Всички те носят едно обръщение: обич, амнистия, толерантност, единодушие, самодисциплина. Философските възгледи се разграничават. Те настояват: светът е основал Бог, други – няма никакъв Творец. Едни приказват за душата, други – че няма никаква душа. Но всички тези разнообразни обичаи, по този начин или другояче поддържат едно основно обръщение - посланието за любовта.
Веднъж спорих с един мой огромен другар християнин. Попитах го: „ Защо ти е мъчно да приемеш концепцията за минал живот? “ и той ми сподели: „ Защото този живот, който живеем в този момент е основан от Бог! И това основава доста близка, тясна връзка с него. Бог – Създателят, нашия Отец. От тук и по-голямото предпочитание да се извършва Божията воля, да се стремим към непосредственост с него. Ако някой, в последна сметка в някоя вяра каже: Бог е цялостен с яд - това е друго. Но във всички религии се споделя: Бог е цялостен с обич. “ Чудесно. Прекрасно отношение. Защо да се основава някаква нова вяра, в случай че е допустимо в хората да се пробужда точно такова отношение и осъзнаване.
Любовта е обич, само че очевидно рецесията единствено се задълбочава. Не хуманните полезности, за които приказваме в този момент, са движещата мощ за развиването на човечеството. Не обединяването в името на общото богатство, а правилото „ всеки за себе си “ става все по-активен в света. Вижте Америка, Турция, Европа, Русия. Засилването на властническите трендове, влечението към „ мощната ръка “ – в Русия мнозина усещат това върху себе си и освен в Русия.
Журналистите са постоянно песимистични и склонни да виждат негативната страна. Има задоволително негативи в света, към този момент говорихме за това. Но аз виждам Америка и слушам доста рецензия по адрес на Белия дом. Мнозина от тези, които подкрепяха Доналд Тръмп в този момент се изричат против него. Гледам Русия и виждам изказвания против корупцията и така нататък Мисля, че в сталинските времена това не беше допустимо. Макар и не по този начин бързо, както ни се желае, само че измененията се случват. Вярвам в огромното бъдеще на Русия. Русия може да се трансформира в същински мост сред Изтока и Запада. Руският народ е популярен народ. При диктаторите той задоволително страда, по тази причина не мисля, че в Русия ще има тирания още веднъж.
Между другото, по отношение на Русия и Америка… Знаете ли, В съветския нрав НАТО е знак на враждебна мощ. Ако офисът на Алианса се окаже в Москва, на всички ще им олекне психически, ще се появи чувството, че вие и американците сте дружно! Боя се, че по-късно предложение повече няма да ме пуснат в Америка (смее се.)
Що се отнася до Европа. Да, Британия излиза от Европейски Съюз, само че на доста британци това не им харесва, води се полемика, жителите намерено изричат несъгласието си. Да вземем Китай. Комунистическа система, властнически водачи. Но измежду интелигенцията пораства броят на хората с други възгледи. Същото се отнася и за отношението на обществата към войната и насилието. Преди и по време на иракската рецесия милиони хора от Австралия до Съединени американски щати намерено се произнесоха против войната.

Лидерите постоянно са егоистични, водени от желанието да задържат властта и доста други претекстове. Тяхната мотивация и стремежът на народа – не всеки път са едно и също. Но те не могат и не би трябвало да бъдат знаци на народа. Политическите водачи не са безконечни, само че се пробват и ще се пробват да управляват всичко, само че те не живеят 100 години!
Да поговорим за едно от най-големите провокации на западната цивилизация. Ислямският тероризъм вселява смут в мозъка на американците и европейците, в това число и руснаци. Какво може да се опълчи на тази опасност?
Необходимо е да се разбере в какво се корени казусът. Според мен политиката на западните страни, на първо място на американците, по време на иракската рецесия, залагането на потреблението на мощ – семето, което породи плодовете си. Не един път съм изказвал тази мисъл пред западните водачи:
Прогнозата Ви се сбъдна
Да, за жалост. Президентът Буш (43-я президент на Съединени американски щати Джордж Буш-младши) е прелестен човек. Като човек. Но политиката му, убеждението, че решението е във военната сила… Убийството на един човек наранява неговите близки, родственици, заразява с яд и предпочитание за отплата 10, двайсет души в близост – не е ли явно? Използването на военна мощ от американците в иракската рецесия имаше голям негативен резултат върху развиването на събитията в света, настрои против Америка милиони хора в мюсюлманския свят. Реакцията на радикалния ислям под формата на атентати в европейските страни с вярата, че тези терористични актове ще спрат Америка, също е порочна и безполезна процедура. Този затворен кръг от принуждение може да се спре единствено благодарение на разговор. Мюсюлманите, включително и терористите, също са наши братя и сестри.
Т.е. съгласно Вас ние можем да беседваме с тях?
Разбира се!
И " Ислямска страна "?
Разбира се. Причината за казуса е прекомерно многото боязън и взаимно съмнение. В арабския свят в този момент са сигурни, че западната цивилизация е опасност да тяхната религия – за исляма. На процедура това не е по този начин. Те са сигурни, че с Америка може да се беседва единствено с езика на силата. И американските водачи също са уверени в това. Нужно ни е самообладание. Да, ние би трябвало да протегнем ръка на всеки, който желае да спре насилието. Преди всичко към умерените мюсюлмани. Още преди 15 години предложих на индийското държавно управление да организира всеиндийска религиозна конференция. И в даден миг да поканят на нея същите тези радикални, остро настроени мюсюлмани. Индийските мюсюлмани следват същия Коран, както и арабските. Но тук от детството си живеят паралелно с представители на други религии. Същото е в Малайзия и в Индонезия. Там ислямът не е толкоз коренен, както в арабския свят. Арабските мюсюлмани в този смисъл са по-изолирани.
Покрай терористичните актове европейците се опасяват от унищожаването на своята просвета, национална еднаквост, в което може да се трансформира грандиозният бежански поток от мюсюлманските страни. Какво да вършат? Да гонят бежанците? Как да се съблюдава привързаността съм общочовешките полезности, правата на индивида и по едно и също време с това да се оцелее?
Връщаме се към началото. Аз се удивлявам от Ангела Меркел. Но не би трябвало бежанците от арабските страни да се преглеждат като бъдещи непрекъснати поданици на Европа. Не би трябвало в Европа да се вижда техният нов безконечен дом. Европа би трябвало да стане за тях краткотрайно леговище – тъй като в техните родни места има толкоз убийства и премеждия. Затова моят съвет е – осигурете леговище. Едновременно с това дайте опция за обучение на децата и младежите, подгответе ги за новия живот. Но основното изпитание би трябвало да бъде ориентирано към постигането на мира в родните им страни. И А европейските страни би трябвало да им оказват помощ за това. Според мен това е единственият излаз.
Веднъж казахте, че когато в живота на човек настъпи безпорядък и всичко наподобява преобърнато надолу с главата, това значи, че скоро би трябвало да се случи нещо вълшебно. Мисля, че това важи и за страните и за света, като цяло. Какво вълшебно нещо съгласно Вас би трябвало да се случи в света?
Вярвам в хората. Желанието да се живее в мир и неприемането на насилието нараства и ще нараства във всички страни. Напълно уверен съм в това., крале-кралици или тесночели религиозни деятели. Всяка страна, в последна сметка принадлежи на хората, а не на държавните управления и на политиците. Променяйки се към по-добро хората ще могат и да създадат света към себе си по-добър.
Ваше светейшество, вие благополучен човек ли сте?
Простете?
Щастлив човек ли сте?
Да, уповавам се. Без алкохол, без трева. Представете си, това е допустимо!
: