Заблуда е, че Западът дава повече пари в ЕС от Изтока
В дъното на дебата за бюджета на Европейския съюз лежи една огромна самозаблуда, написа румънската евродепутатка Клотилд Арман за "Политико ".
Историята, в която богатите западноевропейски страни имат вяра, е хубава: Те са героични души, които оказват помощ на по-бедните си източни съседи, разчитащи на евросубсидиите и на благосклонността на така наречен чисти платци в Европейски Съюз. Обичат също да обрисуват тези страни като неблагодарни получатели на помощи, изтъквайки евроскептичната изразителност на водачи като унгарския министър председател Виктор Орбан и полският всекидневен ръководещ Ярослав Качински.
Голямата макроикономическа картина обаче споделя друга история.
Противно на всеобщото мнение, повече пари изтичат от изток на запад, а не в противоположната посока.
Когато източноевропейските страни започнаха да се причисляват към Европейския съюз, бе подписана договорка. Техните държавни управления се съгласиха да отстранен комерсиалните бариери, тъй че западните компании да получат достъп до множеството нетърпеливи да получат най-хубавото от новия си буржоазен метод на живот консуматори. Срещу това западните държавни управления дадоха обещание да трансферират пари на изток, тъй че някогашният Източен блок да може да построи инфраструктурата, от която обезверено се нуждаеше.
Потекоха вложения на изток. Бивши държавни лицензи се продаваха за смешни пари и западните компании се снабдиха със съществени дялове от всеки бранш на източните стопански системи. В резултат на това изтънчени западни артикули влязоха в източните семейства, а за най-недоразвитите региони бяха подписани тлъсти чекове.
Това бе приветствано като триумф. Работеше магията на "кохезионната политика " на Европейски Съюз: Изтокът стартира да догонва останалите от клуба. Големите "печеливши " от този процес обаче бяха западноевропейските страни, някои от които в този момент стискат кесиите си и упорстват, че не могат към този момент да "плащат доста повече за Европейски Съюз от това, което получават ".
А в действителност парите, които западните страни изпращат в Източна Европа посредством бюджета на Европейски Съюз, бледнеят спрямо облагите на западните компании от източните им вложения.
Между 2010 и 2016 година Унгария, Полша, Чехия и Словакия получиха еквивалента на от 2 до 4 % от своя Брутният вътрешен продукт под формата на еврофондове. Капиталът, който изтече от тези страни през същия интервал, обаче се равняваше на от 4 до 8 на 100 от техния Брутният вътрешен продукт.
Западноевропейските компании осъществиха огромни облаги и от финансираните от Европейски Съюз публични поръчки в Източна Европа. Високоскоростната жп линия, прекосяваща балтийските страни, е проектирана от испански, немски и френски компании. Белгийска компания пък получи първия огромен контракт за строителство.
Лично следя тази динамичност, когато съм си вкъщи в Румъния, където супермаркетите принадлежат на френските вериги Carrefour и Auchan. Телефонният ми оператор е френски. Водата, която тече от чешмата ми, е обезпечена от френска компания. Сметките си за газа заплащам също на френска мултинационална компания посредством банка френска благосъстоятелност.
Придвижването на благосъстояние от изток на запад се показва и в приключването на мозъци на квалифицирани служащи, засегнало целия район – тежка цена, която не попада в екселските таблици на договарящите за бюджета на Европейски Съюз.
Да вземем за образец здравния бранш. Никакви еврофондове не могат да компенсират 10-те % румънски доктори, които всяка година напущат страната, с цел да лекуват пациенти на запад. Между 2009 и 2015 година страната към този момент е изгубила половината си лекари. Скоро след присъединението на Полша над 60 % от студентите медици предпоследна и последна година споделиха, че възнамеряват да работят в чужбина. В България те доближават 90 на 100.
Добре би било в договарянията за идващия седемгодишен бюджет европейските договарящи да видят огромната картина. Преговорите не трябва да се се лимитират единствено до публичните средства и да се трансформират в свада сред "нетни контрибутори " и "нетни бенефициенти ".
Идеята, че в бюджетната игра на Европейски Съюз има "губещи " и "печелещи ", е стопански неправилна – всички сме чисти бенефициенти от единния пазар на Европейски Съюз. Тя е и политически рискова. Брексит към този момент ни сподели, че когато политиците от главните политически сили стартират да приказват, че "си желаят парите назад ", популистите издигат лозунга, че страните им би трябвало "да си върнат контрола ".
Европейски Съюз е една огромна договорка, от която печелим всички – стига никой да не не помни да играе ролята си и да си заплаща за нея.
Кохезионната политика на Европейски Съюз не е щедрост. Крайно време е западните политици да кажат на гласоподавателите си какъв брой са спечелили страните им от разширението на блока на изток.
Историята, в която богатите западноевропейски страни имат вяра, е хубава: Те са героични души, които оказват помощ на по-бедните си източни съседи, разчитащи на евросубсидиите и на благосклонността на така наречен чисти платци в Европейски Съюз. Обичат също да обрисуват тези страни като неблагодарни получатели на помощи, изтъквайки евроскептичната изразителност на водачи като унгарския министър председател Виктор Орбан и полският всекидневен ръководещ Ярослав Качински.
Голямата макроикономическа картина обаче споделя друга история.
Противно на всеобщото мнение, повече пари изтичат от изток на запад, а не в противоположната посока.
Когато източноевропейските страни започнаха да се причисляват към Европейския съюз, бе подписана договорка. Техните държавни управления се съгласиха да отстранен комерсиалните бариери, тъй че западните компании да получат достъп до множеството нетърпеливи да получат най-хубавото от новия си буржоазен метод на живот консуматори. Срещу това западните държавни управления дадоха обещание да трансферират пари на изток, тъй че някогашният Източен блок да може да построи инфраструктурата, от която обезверено се нуждаеше.
Потекоха вложения на изток. Бивши държавни лицензи се продаваха за смешни пари и западните компании се снабдиха със съществени дялове от всеки бранш на източните стопански системи. В резултат на това изтънчени западни артикули влязоха в източните семейства, а за най-недоразвитите региони бяха подписани тлъсти чекове.
Това бе приветствано като триумф. Работеше магията на "кохезионната политика " на Европейски Съюз: Изтокът стартира да догонва останалите от клуба. Големите "печеливши " от този процес обаче бяха западноевропейските страни, някои от които в този момент стискат кесиите си и упорстват, че не могат към този момент да "плащат доста повече за Европейски Съюз от това, което получават ".
А в действителност парите, които западните страни изпращат в Източна Европа посредством бюджета на Европейски Съюз, бледнеят спрямо облагите на западните компании от източните им вложения.
Между 2010 и 2016 година Унгария, Полша, Чехия и Словакия получиха еквивалента на от 2 до 4 % от своя Брутният вътрешен продукт под формата на еврофондове. Капиталът, който изтече от тези страни през същия интервал, обаче се равняваше на от 4 до 8 на 100 от техния Брутният вътрешен продукт.
Западноевропейските компании осъществиха огромни облаги и от финансираните от Европейски Съюз публични поръчки в Източна Европа. Високоскоростната жп линия, прекосяваща балтийските страни, е проектирана от испански, немски и френски компании. Белгийска компания пък получи първия огромен контракт за строителство.
Лично следя тази динамичност, когато съм си вкъщи в Румъния, където супермаркетите принадлежат на френските вериги Carrefour и Auchan. Телефонният ми оператор е френски. Водата, която тече от чешмата ми, е обезпечена от френска компания. Сметките си за газа заплащам също на френска мултинационална компания посредством банка френска благосъстоятелност.
Придвижването на благосъстояние от изток на запад се показва и в приключването на мозъци на квалифицирани служащи, засегнало целия район – тежка цена, която не попада в екселските таблици на договарящите за бюджета на Европейски Съюз.
Да вземем за образец здравния бранш. Никакви еврофондове не могат да компенсират 10-те % румънски доктори, които всяка година напущат страната, с цел да лекуват пациенти на запад. Между 2009 и 2015 година страната към този момент е изгубила половината си лекари. Скоро след присъединението на Полша над 60 % от студентите медици предпоследна и последна година споделиха, че възнамеряват да работят в чужбина. В България те доближават 90 на 100.
Добре би било в договарянията за идващия седемгодишен бюджет европейските договарящи да видят огромната картина. Преговорите не трябва да се се лимитират единствено до публичните средства и да се трансформират в свада сред "нетни контрибутори " и "нетни бенефициенти ".
Идеята, че в бюджетната игра на Европейски Съюз има "губещи " и "печелещи ", е стопански неправилна – всички сме чисти бенефициенти от единния пазар на Европейски Съюз. Тя е и политически рискова. Брексит към този момент ни сподели, че когато политиците от главните политически сили стартират да приказват, че "си желаят парите назад ", популистите издигат лозунга, че страните им би трябвало "да си върнат контрола ".
Европейски Съюз е една огромна договорка, от която печелим всички – стига никой да не не помни да играе ролята си и да си заплаща за нея.
Кохезионната политика на Европейски Съюз не е щедрост. Крайно време е западните политици да кажат на гласоподавателите си какъв брой са спечелили страните им от разширението на блока на изток.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ