В Дания хората трябва да работят по-дълго: от 2040 г.

В Дания хората би трябвало да работят по-дълго: от 2040 година датчаните ще се пенсионират на 70-годишна възраст. Въпреки че е мъчно да се сравнят различните  пенсионни схеми в Европа , някои виждат в това нова наклонност, пише  Deutsche Welle .

Много хора, които скоро ще се пенсионират, се питат дали пенсията им ще е задоволителна, с цел да се устоят и дали няма да се наложи да продължат да работят.

В Дания казусът ще бъде решен с мярка, която не е напълно истинска и по-скоро провокира опозиция. Парламентът в Копенхаген одобри закон за повишение на пенсионната възраст на 70 години за всички, родени след 31 декември 1970 година. В момента тя е 67 години. Предвижда се пенсионната възраст да нарасне на 68 години до 2030 година и на 69 години до 2035 година

Вариант ли е това и за Германия?

Новото федерално държавно управление в Берлин е наясно, че има потребност от фундаментална промяна на пенсионната, здравната и осигурителната система за дълготрайни грижи. Вече има гласове за това, че Германия би трябвало да последва датския образец: „ Трябва доста бързо да увеличим пенсионната възраст на 70 години, с цел да можем да хванем най-малко част от бейби бумър поколението “, уточни някогашният държавен консултант Бернд Рафелхюшен. До 2035 година един милион немски жители ще напущат пазара на труда всяка година, което ще докара до увеличение на пенсионните вноски за по-младите хора.

Два модела пенсионна система

Що се отнася до финансирането на пенсионните системи, съществуват две школи, които носят имената на своите теоретици или основатели: моделът „ Бисмарк “ и моделът „ Бевъридж “, дефиниран през 40-те години на ХХ век.

Вторият съставлява обществена система, която обгръща цялото население и се финансира от данъчни доходи. Той се основава на изчисленията на английския икономист Уилям Хенри Бевъридж, който по това време е член на демократичната секта в английския парламент.

За разлика от него моделът „ Бисмарк “ предвижда осигурителна система, при която служащите и работодателите заплащат вноски в избран фонд. Накратко казано, това е модел, при който вноските на работещите финансират пенсиите на неработещите.

Сравнението на пенсионните системи в Европа е допустимо единствено в доста лимитирана степен, защото в няколко страни се ползва композиция от двата модела. Освен това от време на време характерни елементи се разграничават в обособените страни.

Демографският проблем

Принципът на Бисмарк, прибавен в Германия, има един съдбовен минус, който става все по-очевиден: застаряването на обществото. Има от ден на ден хора, които вземат пенсии и все по-малко платци, т.е. хора, които имат работа и заплащат обществени осигуровки. Освен това получателите живеят по-дълго заради увеличението на статистическата дълготрайност на живота – с други думи, те получават по-дълго време пенсии.

В резултат на това пенсионните фондове са все по-обременени. Това значи, че или вноските ще би трябвало да продължат да се усилват, или пенсиите към този момент няма да могат да се усилват, компенсирайки инфлацията. Или пък общото ниво на пенсиите ще намалее.

Някои желаят да работят повече

По-краткият трудов живот и по-ранното пенсиониране, несъмнено, са съблазнителни. Но това е потребно и в стопански проект: хората с повече време имат и повече благоприятни условия да харчат пари. Стига обаче пенсиите им да са достатъчни. Това би могло да насърчи частното ползване, което от своя страна би било от изгода за стопанската система.

Но повече години работа могат да имат и преимущества: Много хора не престават да се усещат в добра форма в средата на 60-те си години и се любуват на работата си. Те желаят да предадат своя опит и да поддържат контакти с по-млади хора. А за работодателите е от изгода, в случай че не се губят квалифицираните познания и добитите умения. Това би могло най-малко малко да противодейства на дефицита на квалифицирана работна ръка.

Някои се пенсионират по-рано, други по-късно от откритото

Първият обзор на статистическите данни демонстрира, че законоустановената пенсионна възраст единствено в доста малко случаи подхожда на действителния завършек на трудовия живот: в множеството случаи хората се пенсионират по-рано. Това може да се дължи на обстоятелството, че организмът им не се оправя с натоварването или, изключително в креативните специалности, на това, че са „ прегорели “.

В някои случаи хората работят и след навършване на пенсионна възраст – да вземем за пример в Нова Зеландия или Япония, само че също и в Швеция или Гърция. Дали те го вършат по своя воля? Някои от аргументите за това евентуално са персонални и не могат да бъдат оценени в статистическо изследване.

Социалният баланс

Съществуват обаче условия, които могат да бъдат изменени. Например брутният коефициент на заменяне, размерът на пенсията по отношение на размера на последната заплата. Ако тази разлика е прекомерно огромна, някои чиновници мъчно могат да си разрешат да се пенсионират.

Притеснението от бедността в преклонна възраст би могло да бъде отстранено, в случай че размерът на пенсията се поправя по този начин, че да бъде задоволителен за обезпечаване на съответна пенсия след дълъг трудов живот. Но това би коствало доста пари, които не са налични в пенсионния фонд. От друга страна, месечната тежест върху осигуряващите се не би трябвало да продължава да нараства, защото това би заплашило опцията им за в допълнение пенсионно обезпечаване.

dariknews.bg