Ройшин Мърфи: Ирландия най-сетне намери свободата си
В дългогодишната си кариера Ройшин Мърфи сякаш съумя да преобърне системата: тя по едно и също време значи доста за няколко генерации, само че без да е свързвана напълно с избран интервал от кариерата си. Докато за доста тя е най-вече асоциирана с разпадналото се през 2003 година дуо Moloko, други я откриха с сполучливите й соло албуми от предишното десетилетие.
След известна креативна пауза, тя се завърна с миниалбум на италиански (Mi Senti, 2014), последван от Hairless Toys (2015) и Take Her Up To Monto (2016). По-рано това лято тя издаде нов двоен сингъл – All My Dreams / Innocence. Креативното прераждане не е единствено музикално: тя е режисьор на последните си клипове, а изявите й онлайн не престават да са колкото концерти, толкоз и пърформънс и пробна мода.
На 22 юни родената в Ирландия и отраснала в Манчестър певица ще бъде на сцената на парк " Македония " в Благоевград, а изявата й е част от фестивала Francofolie. Това ще бъде първи концерт за нея в България от десетилетие насам. Намираме я в Лондон, ден откакто е била в студиото за нови записи – а това на собствен ред посочва, че тази трета фаза в кариерата й скоро няма да завърши.
Първо един въпрос отвън музиката: допускам сте много горда от референдума в Ирландия и дълго чаканото отменяне на възбраната за абортите?
Да, безусловно! Радвам се, че Ирландия от ден на ден става място, на което хората се трансформират, развиват, обменят нови хрумвания. В случая това решение значи доста. След толкоз години, в които католическата черква имаше цялостен надзор над обществото и имам в действителност поради цялостен, намерихме път напред. Ирландия най-накрая откри свободата си.
Това са много мощни думи. Беше ли мъчно да си млад и изобретателен човек през 80-те, когато сте била в тийнейджърска възраст...
Всъщност не съм най-подходящият човек да приказват за репресивността на църквата, защото през 80-те години към този момент атмосферата беше друга. Но съм слушала голям брой истории за изгорени книги, забрани над това какво да четеш и слушаш, и така нататък През 80-те Дъблин към този момент беше доста артистично и изобретателно място. Такова е и в този момент. За благополучие израстнах в артистично семейство, което не беше религиозно. Поколението на родителите ми се беше наело с концепцията да построи една нова Ирландия. Отгледана съм с концепциите за скромността, гостоприемността, да останеш непосредствен със средата, в която си се родил.
Често сте разказвала за концерта, трансформирал живота ви: над 14-годишна възраст гледате Sonic Youth онлайн в Манчестър. Може ли за човек, който е на 14 сега, някоя група да се отрази по същия метод? В момента съществува тази визия, че музиката не влияе толкоз персонално...
Защо не? Винаги музиката е ключ към по-големи хрумвания. Със сигурност има деца, които не се асоциират със средата си и точно по този начин могат да намерят отдушник. От личен опит знам, че учебното заведение може да бъде доста мъчно място. Въпреки че тогава към момента нямах концепция, че ще се занимавам с музика, виждах по какъв начин тя може да бъде платформа за креативност, метод да поставиш под въпрос морала, който познаваш.
А има ли у вас носталгия по времената, в които отиваш до музикалния магазин, купуваш плоча, усещаш детайл на тайнственост, вместо всичко да е налично на секундата и постоянно да се трансформира просто във декор?
Би било лицемерно да осъдя актуалния метод на слушане на музиката, защото точно посредством него аз я предлагам на хората. Всъщност боготворя обстоятелството, че имам достъп до всичко, че мога постоянно да съм в контакт със слушателите. И през днешния ден музиката основава общества, построява мостове сред хората. Това не се трансформира: музиката, която прослушах на 14-годишна възраст, е в резултат на това, че имах характерна среда към себе си. Това, което се трансформира, са разбиранията за това, което е " готино ", само че в никакъв случай не съм отдавала огромно значение на това или какво дефинира една младежка просвета.
През последните години поехте режисурата на видеата си. Мислите ли за композирането от по-различен ъгъл, откогато станахте и режисьор?
Не бих споделила, че има смяна. Разделям изцяло работата по аудио страната на една ария и образната й част. Но режисирането е към този момент пълноценна част от мен, въпреки че не си представям да го върша, в случай че няма музика....
Значи да не чакаме пълнометражен филм скоро?
Всъщност имам някои хрумвания за това...В момента ми се коства толкоз елементарно да правиш единствено музика. Работата по клиповете е голямо предизвикателство и когато снимаме, се усещам дейна на 100 % – всяка част от мен е включена. Да основа видео към ария за мен е също толкоз изобретателен акт, едвам я напиша или извърша онлайн.
След известна креативна пауза, тя се завърна с миниалбум на италиански (Mi Senti, 2014), последван от Hairless Toys (2015) и Take Her Up To Monto (2016). По-рано това лято тя издаде нов двоен сингъл – All My Dreams / Innocence. Креативното прераждане не е единствено музикално: тя е режисьор на последните си клипове, а изявите й онлайн не престават да са колкото концерти, толкоз и пърформънс и пробна мода.
На 22 юни родената в Ирландия и отраснала в Манчестър певица ще бъде на сцената на парк " Македония " в Благоевград, а изявата й е част от фестивала Francofolie. Това ще бъде първи концерт за нея в България от десетилетие насам. Намираме я в Лондон, ден откакто е била в студиото за нови записи – а това на собствен ред посочва, че тази трета фаза в кариерата й скоро няма да завърши.
Първо един въпрос отвън музиката: допускам сте много горда от референдума в Ирландия и дълго чаканото отменяне на възбраната за абортите?
Да, безусловно! Радвам се, че Ирландия от ден на ден става място, на което хората се трансформират, развиват, обменят нови хрумвания. В случая това решение значи доста. След толкоз години, в които католическата черква имаше цялостен надзор над обществото и имам в действителност поради цялостен, намерихме път напред. Ирландия най-накрая откри свободата си.
Това са много мощни думи. Беше ли мъчно да си млад и изобретателен човек през 80-те, когато сте била в тийнейджърска възраст...
Всъщност не съм най-подходящият човек да приказват за репресивността на църквата, защото през 80-те години към този момент атмосферата беше друга. Но съм слушала голям брой истории за изгорени книги, забрани над това какво да четеш и слушаш, и така нататък През 80-те Дъблин към този момент беше доста артистично и изобретателно място. Такова е и в този момент. За благополучие израстнах в артистично семейство, което не беше религиозно. Поколението на родителите ми се беше наело с концепцията да построи една нова Ирландия. Отгледана съм с концепциите за скромността, гостоприемността, да останеш непосредствен със средата, в която си се родил.
Често сте разказвала за концерта, трансформирал живота ви: над 14-годишна възраст гледате Sonic Youth онлайн в Манчестър. Може ли за човек, който е на 14 сега, някоя група да се отрази по същия метод? В момента съществува тази визия, че музиката не влияе толкоз персонално...
Защо не? Винаги музиката е ключ към по-големи хрумвания. Със сигурност има деца, които не се асоциират със средата си и точно по този начин могат да намерят отдушник. От личен опит знам, че учебното заведение може да бъде доста мъчно място. Въпреки че тогава към момента нямах концепция, че ще се занимавам с музика, виждах по какъв начин тя може да бъде платформа за креативност, метод да поставиш под въпрос морала, който познаваш.
А има ли у вас носталгия по времената, в които отиваш до музикалния магазин, купуваш плоча, усещаш детайл на тайнственост, вместо всичко да е налично на секундата и постоянно да се трансформира просто във декор?
Би било лицемерно да осъдя актуалния метод на слушане на музиката, защото точно посредством него аз я предлагам на хората. Всъщност боготворя обстоятелството, че имам достъп до всичко, че мога постоянно да съм в контакт със слушателите. И през днешния ден музиката основава общества, построява мостове сред хората. Това не се трансформира: музиката, която прослушах на 14-годишна възраст, е в резултат на това, че имах характерна среда към себе си. Това, което се трансформира, са разбиранията за това, което е " готино ", само че в никакъв случай не съм отдавала огромно значение на това или какво дефинира една младежка просвета.
През последните години поехте режисурата на видеата си. Мислите ли за композирането от по-различен ъгъл, откогато станахте и режисьор?
Не бих споделила, че има смяна. Разделям изцяло работата по аудио страната на една ария и образната й част. Но режисирането е към този момент пълноценна част от мен, въпреки че не си представям да го върша, в случай че няма музика....
Значи да не чакаме пълнометражен филм скоро?
Всъщност имам някои хрумвания за това...В момента ми се коства толкоз елементарно да правиш единствено музика. Работата по клиповете е голямо предизвикателство и когато снимаме, се усещам дейна на 100 % – всяка част от мен е включена. Да основа видео към ария за мен е също толкоз изобретателен акт, едвам я напиша или извърша онлайн.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ