Google промива мозъка ни
В далечните към този момент дни, когато нямаше интернет, в случай че някой ви зададе сложен въпрос, имахте няколко благоприятни условия: може да ревизирате дали някой, който познавате, знае отговора; да го потърсите в енциклопедия или да отидете до библиотеката и там да се опитате да намерите информация.
Която и опция да изберете, тя сигурно е доста по-сложна и отнемаща повече време от това, което вършим през днешния ден: търсим в Гугъл.
Благодарение на технологиите - и на интернет особено - към този момент нямаме потребност да подвластен от нашата (понякога ненадеждна) памет за разнообразни обстоятелства и информация. Помислете: по кое време последно се помъчихте да запомните нечий телефонен номер? И какъв е смисълът от това да помните по какъв начин тъкмо се пишеше тази дълга, комплицирана дума, когато речникът на телефона ви ще ви поправи.
Но с цялото това знание, с което разполагаме мигновено, дали не повреждаме мозъка си?
Скорошен отчет на учени от университети в Калифорния и Илионойс твърди тъкмо това: разчитайки от ден на ден на интернет и технологиите, ние променяме метода, по който мислим и помним.
По време на проучването две групи хора са накарани да отговорят на няколко въпроса. Първата група е трябвало да употребява единствено познанията си, а втората е търсила в интернет.
След това и двете групи са запитани други, по-лесни въпроси, като и на двете им е било дадена опция да употребяват интернет. Тези, които са употребили интернет и при първите въпроси, по-често са прибягвали към технологията и на втория стадий.
И още нещо: те са решавали да " питат Гугъл " преди изобщо да се опитат да помислят сами, макар че въпросите са били лесни.
Учените назовават това " когнитивно разтоварване " - по-лесно е да потърсим нещо в интернет, в сравнение с да се опитваме да го помним.
Важният въпрос е дали това е положително или неприятно. " В този миг, не знаем ", споделя известният невролог Майкъл Мерзених.
Мненията са разграничени. Някои настояват, че с помощта на това може да " освободим запас " в мозъка си за по-важни неща. Но други споделят, че губим опцията да обработваме обстоятелствата, които чуваме и четем всеки ден от нашата кратковременна памет към дълготрайната - нещо, което се разказва като извънредно значимо за основаването на знание и мъдрост./money.bg
Която и опция да изберете, тя сигурно е доста по-сложна и отнемаща повече време от това, което вършим през днешния ден: търсим в Гугъл.
Благодарение на технологиите - и на интернет особено - към този момент нямаме потребност да подвластен от нашата (понякога ненадеждна) памет за разнообразни обстоятелства и информация. Помислете: по кое време последно се помъчихте да запомните нечий телефонен номер? И какъв е смисълът от това да помните по какъв начин тъкмо се пишеше тази дълга, комплицирана дума, когато речникът на телефона ви ще ви поправи.
Но с цялото това знание, с което разполагаме мигновено, дали не повреждаме мозъка си?
Скорошен отчет на учени от университети в Калифорния и Илионойс твърди тъкмо това: разчитайки от ден на ден на интернет и технологиите, ние променяме метода, по който мислим и помним.
По време на проучването две групи хора са накарани да отговорят на няколко въпроса. Първата група е трябвало да употребява единствено познанията си, а втората е търсила в интернет.
След това и двете групи са запитани други, по-лесни въпроси, като и на двете им е било дадена опция да употребяват интернет. Тези, които са употребили интернет и при първите въпроси, по-често са прибягвали към технологията и на втория стадий.
И още нещо: те са решавали да " питат Гугъл " преди изобщо да се опитат да помислят сами, макар че въпросите са били лесни.
Учените назовават това " когнитивно разтоварване " - по-лесно е да потърсим нещо в интернет, в сравнение с да се опитваме да го помним.
Важният въпрос е дали това е положително или неприятно. " В този миг, не знаем ", споделя известният невролог Майкъл Мерзених.
Мненията са разграничени. Някои настояват, че с помощта на това може да " освободим запас " в мозъка си за по-важни неща. Но други споделят, че губим опцията да обработваме обстоятелствата, които чуваме и четем всеки ден от нашата кратковременна памет към дълготрайната - нещо, което се разказва като извънредно значимо за основаването на знание и мъдрост./money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ