Българин от Брестовица става инженерен гений в САЩ
В далечната 1919 година на 21 октомври в дребното китно село Брестовица, Пловдивско, в фамилията на свещеника Димитър Петров се ражда наследник. Наричат го Петър. Орисват го да бъде здрав и любознателен.
Едва 20-годишен отпътува за Франция и постъпва в Чуждестранния легион. Може би в най-неподходящото време – избухва Втората международна война.
Петър попада на фронта, където пази фамозната отбранителна линия „ Мажино” на границата с Германия. Доброволец на френска работа, той е покорен от хитлеристките войски и е изпратен в лагер в окупирана Полша.
Спасява го българският му генезис – по този начин през 1941 година се завръща в родината. Назначен е за гвардеец на цар Борис III. В края на Втората международна война Петър Петров емигрира в Германия, опасявайки се, че ще бъде съден, тъй като е царски офицер.
Комунистическият режим в България го осъжда задочно на гибел, по-късно обаче, когато става знаменит, присъдата е анулирана.
В Германия стартира неговата кариера на надарен инженер и откривател. В Дармщатския университет записва инженерни науки, а по-късно продължава в Щутгартския университет с магистърска степен по механика и гражданско инженерство.
Голямата обич на българина е корабната архитектура. Още до момента в който следва, той взе участие в градежа и дизайна на повече от 60 съда. Годините в Германия го свързват с Хелен Филипс-Петроф. Бракът им продължава 52 години, имат трима сина.
Доброто обучение и новаторските му хрумвания бележат началото на блестящата му кариера. Заминава за Канада, където работи за американските Военновъздушни сили. Участва в авиационни планове при построяването на военновъздушните бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия.
Няколко години по-късно авантюристичният му дух го води в Индокитай. Там строи мостове и електрически централи. При завръщането си в Америка той си подарява същинско морско странствуване до град Мелбърн, щата Флорида, на собственоръчно конструиран катамаран, наименуван от него „ Джемини 2”.
Впрочем, първият двуместен американски галактически транспортен съд, в чието планиране той взе участие, носи името „ Джемини”. От 1960 година до края на живота си Петър Петров живее в градчето Хънтсвил, щата Алабама. Редят се план след план. Участва в екипа за създаването на първия метеорологичен сателит „ Нимбус” и първия информационен сателит „ Телстар”.
Любопитна детайлност от биографията на българина е и персоналната покана от Вернер декор Браун, фамозния немски конструктор на военните ракети „ Фау”, за присъединяване в неговия екип като водещ инженер при конструирането на ракетите „ Сатурн” от американската стратегия „ Аполо”.
Натрупания опит и хрумвания Петър Петров взема решение да вложи в лична компания. В нея създава първия безжичен сърдечен екран, употребен през днешния ден в лечебните заведения по целия свят. Година по-късно изобретява прототипа на цифровия електронен ръчен часовник.
Вместо със стрелка, новият часовник демонстрира времето, изписвайки върху циферблата светещи в алено числа. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 година с марката „ Пулсар”. По това време моделът се продава за 2100 щатски $.
Пет години по-късно патентът е продаден на японската компания „ Сейко” и международният пазар е залят с електронни часовници. Във Вашингтон в Смитсъновия институт е непокътнат един от прототипите на електронния часовник, основан от българина.
С това не свършва поредицата от международни изобретения на сънародника ни. Заедно със синовете си през 1975 година той основава компанията „ ADS Environmental Services”, производител на компютаризирана инсталация за премерване на замърсявания.
Компанията е учредена като на смешка, в гаража на Петър Петров, с първична инвестиция от 13 000 щатски $ фамилни спестявания. Но единствено за няколко години се трансформира в колос с 50 милиона $ годишен доход.
Световноизвестният българин умира на 27 февруари 2003 година на 83 години. Той е притежател на многочислени награди, получил е необятно самопризнание. И още нещо: морският нос Петров (Petroff Point) на остров Брабант в Антарктика носи неговото име.
Едва 20-годишен отпътува за Франция и постъпва в Чуждестранния легион. Може би в най-неподходящото време – избухва Втората международна война.
Петър попада на фронта, където пази фамозната отбранителна линия „ Мажино” на границата с Германия. Доброволец на френска работа, той е покорен от хитлеристките войски и е изпратен в лагер в окупирана Полша.
Спасява го българският му генезис – по този начин през 1941 година се завръща в родината. Назначен е за гвардеец на цар Борис III. В края на Втората международна война Петър Петров емигрира в Германия, опасявайки се, че ще бъде съден, тъй като е царски офицер.
Комунистическият режим в България го осъжда задочно на гибел, по-късно обаче, когато става знаменит, присъдата е анулирана.
В Германия стартира неговата кариера на надарен инженер и откривател. В Дармщатския университет записва инженерни науки, а по-късно продължава в Щутгартския университет с магистърска степен по механика и гражданско инженерство.
Голямата обич на българина е корабната архитектура. Още до момента в който следва, той взе участие в градежа и дизайна на повече от 60 съда. Годините в Германия го свързват с Хелен Филипс-Петроф. Бракът им продължава 52 години, имат трима сина.
Доброто обучение и новаторските му хрумвания бележат началото на блестящата му кариера. Заминава за Канада, където работи за американските Военновъздушни сили. Участва в авиационни планове при построяването на военновъздушните бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия.
Няколко години по-късно авантюристичният му дух го води в Индокитай. Там строи мостове и електрически централи. При завръщането си в Америка той си подарява същинско морско странствуване до град Мелбърн, щата Флорида, на собственоръчно конструиран катамаран, наименуван от него „ Джемини 2”.
Впрочем, първият двуместен американски галактически транспортен съд, в чието планиране той взе участие, носи името „ Джемини”. От 1960 година до края на живота си Петър Петров живее в градчето Хънтсвил, щата Алабама. Редят се план след план. Участва в екипа за създаването на първия метеорологичен сателит „ Нимбус” и първия информационен сателит „ Телстар”.
Любопитна детайлност от биографията на българина е и персоналната покана от Вернер декор Браун, фамозния немски конструктор на военните ракети „ Фау”, за присъединяване в неговия екип като водещ инженер при конструирането на ракетите „ Сатурн” от американската стратегия „ Аполо”.
Натрупания опит и хрумвания Петър Петров взема решение да вложи в лична компания. В нея създава първия безжичен сърдечен екран, употребен през днешния ден в лечебните заведения по целия свят. Година по-късно изобретява прототипа на цифровия електронен ръчен часовник.
Вместо със стрелка, новият часовник демонстрира времето, изписвайки върху циферблата светещи в алено числа. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 година с марката „ Пулсар”. По това време моделът се продава за 2100 щатски $.
Пет години по-късно патентът е продаден на японската компания „ Сейко” и международният пазар е залят с електронни часовници. Във Вашингтон в Смитсъновия институт е непокътнат един от прототипите на електронния часовник, основан от българина.
С това не свършва поредицата от международни изобретения на сънародника ни. Заедно със синовете си през 1975 година той основава компанията „ ADS Environmental Services”, производител на компютаризирана инсталация за премерване на замърсявания.
Компанията е учредена като на смешка, в гаража на Петър Петров, с първична инвестиция от 13 000 щатски $ фамилни спестявания. Но единствено за няколко години се трансформира в колос с 50 милиона $ годишен доход.
Световноизвестният българин умира на 27 февруари 2003 година на 83 години. Той е притежател на многочислени награди, получил е необятно самопризнание. И още нещо: морският нос Петров (Petroff Point) на остров Брабант в Антарктика носи неговото име.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ