Какво прави диетата ни здравословна
В даден стадий от живота си всеки човек взема решение, че е време да промени някои неща в всекидневието си. Най-често това са методът на хранене и редовността на спортуване.
Как да създадем пицата по-здравословна (и да остане вкусна)
За да я хапваме по-често и без скрупули
Но много постоянно е мъчно да се каже дали диетата, която следваме, е здравословна. Защото даже да виждаме резултати от нея, това не значи на 100%, че тя е най-хубавото за нашето тяло.
А е значимо да се храним здравословно, тъй като е потвърдено, че по този метод може да удължим продължителността на живота си. Наскоро Световната здравна организация (СЗО) и Организацията по издръжка и земеделие (ОПЗ) към Организация на обединените нации обрисуваха границите на това какво прави една диета или метод на хранене здравословни.
В отчета си двете организации споделят кои са хранителни субстанции, които са от значително значение за нас, както и най-хубавите източници за тях. Диетата би трябвало да бъде подобаваща, уравновесена, модерирана и разнообразна, с цел да бъде здравословна.
Иначе казано, посредством нея да си набираме всички съществени хранителни субстанции, тъй като тялото ни не е в положение да синтезира множеството от тях. В това число аминокиселини, незаменими мастни киселини, множеството витамини и минерали, мазнини, въглехидрати и протеини.
СЗО И ОПЗ даже дават съответни насоки за това по какъв начин диетата да бъде уравновесена. Така да вземем за пример междинният дневен банкет на възрастен човек на протеини би трябвало да е сред 10 и 15% . Под 10% ще се следи дефицит на протеин и аминокиселини. Над 15% пък ще натоварим метаболизма си.
Пилешко месо, мазни риби, бобови растения, извара, ядки и семена са все положителни източници на протеини.
Мазнините би трябвало да съставляват сред 15 и 30% от дневния ни банкет . Омега-3 мастни киселини може да си набавим от мазни риби като сьомга или риба звук. Докато Омега-6 мастни киселини от храни като орехи, слънчогледови семки и бадеми.
Най-значими се оказват въглехидратите. Те не би трябвало да са под 45%, с цел да не се стига до недостиг на витамини и минерали. Не би трябвало приемът им да надвишава и 75%, тъй като тогава се следят промени в кръвната захар .
Добри способи да си набавим въглехидрати са пълнозърнести храни, като пълнозърнеста пшеница, овес и ръж, зеленчуци, плодове, грах, фасул и леща.
6 храни, които да ядем за здрави кости
Защото здравето на костите е значимо във всяка възраст
СЗО и ОПЗ обръщат внимание също по този начин на дневния банкет на натрий . Според тях, за възрастен човек той не би трябвало да надвишава 2 грама. Което е еквивалентно на 5 грама трапезна сол. При деца и юноши тези стойности би трябвало да са по-ниски и съобразени с енергийния банкет.
" Поддържане на приема на натрий в границите на тази граница ще спомогне за поддържане на систолично и диастолично кръвно налягане от възрастни и деца в здравословни граници, с следващо понижаване на риска от инсулт и сърдечно-съдови събития и свързаната с тях смъртност ", написа още в.
Кое е най-смъртоносното инфекциозно заболяване сега
COVID-19 отстъпва първото място на туберкулозата
Колкото до захарите, те не са съществени хранителни субстанции . Ето за какво дневният им банкет не би трябвало да надвишава 10%. Като дори по-малко от 5% са свързани с спомагателни изгоди за здравето. Затова е значимо да заобикаляме ултрапреработените храни.
Как да създадем пицата по-здравословна (и да остане вкусна)
За да я хапваме по-често и без скрупули
Но много постоянно е мъчно да се каже дали диетата, която следваме, е здравословна. Защото даже да виждаме резултати от нея, това не значи на 100%, че тя е най-хубавото за нашето тяло.
А е значимо да се храним здравословно, тъй като е потвърдено, че по този метод може да удължим продължителността на живота си. Наскоро Световната здравна организация (СЗО) и Организацията по издръжка и земеделие (ОПЗ) към Организация на обединените нации обрисуваха границите на това какво прави една диета или метод на хранене здравословни.
В отчета си двете организации споделят кои са хранителни субстанции, които са от значително значение за нас, както и най-хубавите източници за тях. Диетата би трябвало да бъде подобаваща, уравновесена, модерирана и разнообразна, с цел да бъде здравословна.
Иначе казано, посредством нея да си набираме всички съществени хранителни субстанции, тъй като тялото ни не е в положение да синтезира множеството от тях. В това число аминокиселини, незаменими мастни киселини, множеството витамини и минерали, мазнини, въглехидрати и протеини.
СЗО И ОПЗ даже дават съответни насоки за това по какъв начин диетата да бъде уравновесена. Така да вземем за пример междинният дневен банкет на възрастен човек на протеини би трябвало да е сред 10 и 15% . Под 10% ще се следи дефицит на протеин и аминокиселини. Над 15% пък ще натоварим метаболизма си.
Пилешко месо, мазни риби, бобови растения, извара, ядки и семена са все положителни източници на протеини.
Мазнините би трябвало да съставляват сред 15 и 30% от дневния ни банкет . Омега-3 мастни киселини може да си набавим от мазни риби като сьомга или риба звук. Докато Омега-6 мастни киселини от храни като орехи, слънчогледови семки и бадеми.
Най-значими се оказват въглехидратите. Те не би трябвало да са под 45%, с цел да не се стига до недостиг на витамини и минерали. Не би трябвало приемът им да надвишава и 75%, тъй като тогава се следят промени в кръвната захар .
Добри способи да си набавим въглехидрати са пълнозърнести храни, като пълнозърнеста пшеница, овес и ръж, зеленчуци, плодове, грах, фасул и леща.
6 храни, които да ядем за здрави кости
Защото здравето на костите е значимо във всяка възраст
СЗО и ОПЗ обръщат внимание също по този начин на дневния банкет на натрий . Според тях, за възрастен човек той не би трябвало да надвишава 2 грама. Което е еквивалентно на 5 грама трапезна сол. При деца и юноши тези стойности би трябвало да са по-ниски и съобразени с енергийния банкет.
" Поддържане на приема на натрий в границите на тази граница ще спомогне за поддържане на систолично и диастолично кръвно налягане от възрастни и деца в здравословни граници, с следващо понижаване на риска от инсулт и сърдечно-съдови събития и свързаната с тях смъртност ", написа още в.
Кое е най-смъртоносното инфекциозно заболяване сега
COVID-19 отстъпва първото място на туберкулозата
Колкото до захарите, те не са съществени хранителни субстанции . Ето за какво дневният им банкет не би трябвало да надвишава 10%. Като дори по-малко от 5% са свързани с спомагателни изгоди за здравето. Затова е значимо да заобикаляме ултрапреработените храни.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ