В Coromoto (Коромото) клиентите можеха да намерят всичко – не

В Coromoto („ Коромото ”) клиентите можеха да намерят всичко – освен шоколадов и ванилов сладолед, само че също с усет на чесън, авокадо и даже на октопод, само че дефицитът на съществени храни, сред които мляко и захар, предрешиха изгубването на емблематичната сладкарница във Венецеуела.

Когато Мануел да Силва за пръв път отваря гостоприемните жълти порти на Heladeria Coromoto през 1981, той продава единствено изпитани изкушения – ванилов, ягодов, шоколадов и кокосов сладолед.

До деня, в който предлага на клиентите сладолед с усет на авокадо и триумфът е огромен, спомня си Хосе Рамирес – негов шурей, който в този момент ръководи бизнеса.

„ Той имаше необикновени хрумвания и стартира да опитва, да пробва нови неща с месо и риба ”, споделя Хосе.

Мануел умерено можел да спре след появяването на сладолед с чипи-чипи – дребна карибско мекотело, само че това не било присъщо на майстора на сладоледи.

Той продължава смело да изненадва с чеснов и лучен усет. Тъй като клиентите са очаровани, към този момент нищо не възпира въображението на Мануел, а славата му пораства дружно с броя на „ смахнатите ” му сладоледи.

Хората особено идват в Coromoto, с цел да опитат нещо ексцентрично, спомня си Луис Маркес, който е израснал в планинския град Мерида и е обичал да пробва сладоледите.

През 1991, десетилетие след откриването на първата сладкарница за сладоледи и безпределно надалеч от нормалния усет на ванилия, Heladeria Coromoto е вписана в книгата с върховете на Гинес, тъй като предлага 386 типа сладолед.

Мануел, който е преселник от Португалия, продължава да измисля още недегустирани усети и да глези феновете на по-различен сладолед.

Появяват се сладолед с усет на черен фасул, чили, цвекло – чак до 860 аромата.

Сладкарницата скоро става огромна атракция в Мерида – град в Андите с население от 450 000 души, прочут също с най-високопланинската въжена линия – на 4 765 м. надморска височина.

Heladeria Coromoto е включена и препоръчвана от пътеводители като Lonely Planet и TripAdvisor.

Но задълбочаващата се икономическа рецесия, почнала след срутва в цените на петрола през 2014, усложни до прекаленост обезпечаването на артикули за сладоледите – запазена марка на Мануел.

„ От години страдаме от дефицит на артикули и купуваме на черно. Не можем да ги осигурим от постоянните ни снабдители ”, споделя 56-годишният Хосе.

„ Полагаме старания, опитваме се са работим на най-много, само че пристигна миг, когато повече не можем да устояваме ”, споделя Хосе.

„ Опитвахме се да поддържаме допустими цени, само че за мнозина сладоледът се трансформира в разкош ”, признава предприемачът.

Продажбите са спаднали на половина сред 2015 и 2016 и още един път предходната година.

В „ Коморото ” две топки сладолед костват 5 000 боливара или 1.50 $ по формалния курс. Това не е малко в страна, където минималната месечна заплата е 136 543 боливара – към 40 $, към която се прибавя държавен ваучер на стойност 189 000 боливара или 56 $.

Това значи, че семейство с две деца ще би трябвало да отдели повече от една шеста от минималната заплата, с цел да си хапне сладолед.

В първия понеделник на септември Хосе пусна кепенците на Heladeria Coromoto, надвит от непостижимата задача да си набави главните артикули – захар и мляко.

86-годишният Мануел от дълго време е оставил нещата в ръцете на шурей си.

„ През годините сладоледаджийницата беше обичайната атракция за туристите. Много тъпо, че затвори ”, споделя локалната жителка Мина Перес.

За преобладаващата част от венецуелците да намерят храна и медикаменти е ежедневно предизвикателство, тъй като рафтовете в магазините са празни. Според МВФ, през тази година страната има най-високата инфлация в света – 720 %.

Миналата година Heladeria Coromoto беше краткотрайно затворена за 3 месеца, само че Хосе съумя още веднъж да отвори порти и да предложения клиенти. Въпреки че сладоледът не е на водещо място измежду значимите храни, Хосе се надява скоро още веднъж да отвори жълтите порти на неповторимото място за „ сладко хранене ”. /АФП