Любен Дилов си е отишъл от този свят разочарован и

Любен Дилов си е отишъл от този свят отчаян и песимист за бъдещето на България. Това излиза наяве от последните му думи, написани в обществените мрежи преди да бъде покосен в Италия от инфаркт, сложил началото на тежка поредност удари, довела до гибелта му след месец и половина в болнично легло. Пишещият политик си отиде от този свят във вторник в софийската болница „ Лозенец ”. В последните си дни той приготвяше завръщане на награди на фантастика в памет на татко му, чието име носи.

 

„ Чака ни един страховит, „ приказен Бургас ” през юни! С  Библиотеката, Общината и уредниците имаме още две-три мощни карти в ръкава, само че те ще са изненада! ” Това е написал Любен Дилов в обществените мрежи на 18 април – ден преди съдбовното си пътешестване до Италия. До последно той е работел по второто издание на фестивала за фантастика и фентъзи „ Фантастичен Бургас ”. Дни преди инфаркта беше оповестил, че ще бъде обновено раздаването на премията „ Гравитон ”, учредена от татко му – писателят фантазьор Любен Дилов, и неговият сътрудник Агоп Мелконян. По време на първото издание на фестивала предходната година Дилов-син е подарил на бургаската библиотека последната съхранявана от фамилията му статуетка „ Гравитон ”, направена от скулптора Ивайло Савов. Той желал да възобнови връчването на тази премия след 20 години пауза. Предвидено е носителите й да се избират не с конкурс, а по заслуги в региона на фантастиката. Очаквал е с неспокойствие завръщането й, което щяло да е в памет на татко си. Фестивалът е плануван за края на юни, само че Дилов не съумя да го дочака. От бургаската библиотека оповестиха, че отсега нататък ще го организират в негова памет.

Той издъхна след два тежки инфаркта, последвани от инсулт. Първият инфаркт го покоси на 22 април, до момента в който се разхождаше в Рим по време на фамилна почивка. По информация на „ Уикенд ” Дилов е отлетял за Вечния град в деня на последните досега парламентарни избори – 19 април, когато бе определен за народен представител. Той е бил там дружно с половинката си Мелания Красимирова, с която имат връзка в последните 3 години и половина.

Ето какво е написал в мрежата, преди да тръгне:

 

Хофанови приказки (и малко мои)

На днешния ден през 1943 е основана думата „ циклене ”. От velo-cicle. Доктор Алберт Хофман се качва на колелото си, откакто за първи път е опитал 250 μg от синтезирания от него диетиламид на лизергиновата киселина (ЛСД – синтетичен опиат – б.а.), с цел да отиде до болничното заведение. Той се е надявал да лекува шизофрения, само че разкрил не един, а безчет по-шарени и вълнуващи светове, едни разнообразни Хофманови приказки. По тях е мъчно да се напише музика, както по приказките на другия Хофман (...) А ние в България циклим от 5 години(...) най-много поради продавачите и ползвателите на кофти дрога, химици-измамници, финансови шарлатани и водачи, които в действителност са съветски автопилот – остарял модел... 

15 минути ще отнеме през днешния ден да създадем следващия опит да подредим живота си по-умно. Скептик съм, тъй като последните 38 години станах експерт по кофти приказки, само че в Гергьовден не сме преставали да опитваме да ги създадем по-добри, а освен да приказваме.

15 минути от останалия наш живот!

 

Политикът приканва хората да гласоподават, въпреки да признава, че не чака положителна смяна в обществото ни. След това потегля за Рим, а три дни по-късно получава съдбовния инфаркт. Откаран е по неотложност в болница на Апенините, където му слагат стент. Състоянието му е доста тежко. Върнат е в България с медицински аероплан цялостен месец по-късно. Две лечебни заведения в София отхвърлят да го одобряват – „ Токуда “ и Военномедицинска академия (ВМА). Приемат го в Правителствена болница (болница „ Лозенец ”). Междувременно е получил втори инфаркт и инсулт. Прогнозата на лекарите е, че ще му трябват месеци в болница и най-малко две години, с цел да се възвърне. Сърцето му обаче устоя едвам десетина дни.

През цялото време публицистът е интубиран и под анестезия. Заради инсулта дясната част на тялото му е била парализирана. Налага се непрестанно кръвопреливане. Докато лекарите се борят за живота му, е открита работата на Народното събрание. Дилов няма по какъв начин да се закълне като народен представител, само че мястото му там се е пазело до гибелта му с вяра за по-добри дни.

Всичките му познати ще го помнят, с изключение на с високия разсъдък, и с възприятието му за комизъм, както и с любовта към неговите деца и внуци.

Дилов става татко напълно млад - малко откакто навършва 20 години – при започване на 90-те. Приживе споделя, че поради големите опашки в магазините е ходел да пазари с децата си – надявал се чакащите да го пуснат напред поради дребните. Има трима наследници. Големият му наследник се споделя Иван, а след него идват близнаците Мила и Павлин. За ранното родителство споделя: „ Стана и... беше грехота да не му позволим да се случи. 90-те години... човек мислеше, че всичко е допустимо, и нормално беше, само че беше мъчно. Майка им си жертва кариерата, с цел да ги изгледа. Беше много добра журналистка ”, признава Любо Дилов. Децата му споделят, че от него са научили в никакъв случай да не се отхвърлят и да не одобряват нищо за даденост. Големият му наследник Иван, от който има внуци, приключва право и работи като помощник-нотариус в една от огромните нотариални адвокатски фирми.

„ Никой в рода ни не е живял леко и възприятието за комизъм ни е спасявало. Баща ми като младеж е бил в бомбардирания в края на Втората международна война Берлин. Дядо ми е бил по лагери. Майчиният ми жанр са обикаляли света. Чувството за комизъм за нас е защитна система ”, споделя Дилов приживе. Той заобикаля да се оплаква. От тежките обстановки в живота се измъква с подигравка и усмивка. Стилът му като татко пък е да дава цялостна независимост на децата си и никакви специфични привилегии. „ Те са израснали в най-обикновен софийски квартал – „ Младост ”, не са ходили в специфични учебни заведения, не са учили в чужбина. Благодарен съм им, че по никакъв метод не се впечатлиха от артистичния свят край нас. Не им правеше усещане, че огромните звезди са част от обкръжението им. Не „ слънчасаха ”. Дори в шоубизнеса, където са влизали, е било на най-ниското равнище. Иван бачкаше като преносвач в турнето на Слави, Мила пък беше момиче за всичко в сериала „ Седем часа разлика ”. Нямаше привилегировани положения! ”, безапелационен е бащата приживе.

Самият той като дребен е възпитаван по същия метод. Неговият татко не го задължава с нищо, дава му цялостна независимост. В тийнейджърска възраст това развързва ръцете на сина за доста „ провинения ”, поради които има досие в детската педагогическа стая. „ Отраснал съм в квартал „ Лозенец ”, който е изключително комбиниране сред връзкари от времето на соца – с доста милиционерски и военни блокове, и старите лозенчани, които са страшни хулигани. Взривоопасна комбинация! Кварталът имаше доста кахъри. За най-различни неща съм бил в детска педагогическа стая. Продажба на нецензурен списания да вземем за пример. По 50 стотинки на кадър. Лъжехме по-глупавите със фотоси на дами по долни дрехи от фешън списания – казвахме им, че това е порнография. Тогава нямаше интернет, не знаеха какво им даваме. Крали сме и вино от заведения за хранене... – хулиганствахме ”, спомня си Дилов.

В последните години от живота си той е мощно набожен християнин, стремящ се да живее съгласно православния канон. Споделя, че има духовник, при който се изповядва, и че постоянно пости. Приемал да се лимитира повече с храната, само че се „ пазарял ” за цигарите. До последно не желал да се откаже от този нездравословен табиет. Може би той е бил и една от аргументите за ранната му загуба – на 61-годишна възраст.