В Член 22 от Основния закон, приет през 1949-а година,

В Член 22 от Основния закон, признат през 1949-а година, е записано следното: " Федералното знаме е черно-червено-златно ". Тази композиция от цветове има над 200-годишна история в Германия. Флагът в това време се е трансформирал в емблема на свободата и демокрацията, само че това напълно не става внезапно. Дълго време се е считало, че комбинацията черно-червено-златно произлиза от Средновековието. Гербът на Свещената римска империя фактически е изобразявал черен орел с червени крайници на златен декор, само че това не са били формалните цветове на първата немска империя.

" Свободните корпуси " на майор декор Лютцов

Съчетанието от трите цвята в знамето се трансформира в политически знак по време на освободителните войни против Наполеон през 1815-а година. През войната един от основните герои на пруската агитация са доброволческите корпуси на майор Лудвиг Адолф Вилхелм декор Лютцов. Известността на корпусите се дължи и на личностите, които вземат участие в тях, като да вземем за пример Фридрих Лудвиг Ян, останал в историята като " бащата на немската гимнастика ", композиторът Карл Мария декор Вебер и поетът Теодор Кьорнер, който е създател на известното стихотворение " Дивият лов на Лютцов ". Доброволците на декор Лютцов се прочуват със своя външен тип - черни униформи, червени значки и златни копчета. Черният цвят е определен, защото доброволците сами осигурявали облеклото си и с цел да бъде то допустимо най-сходно, е определен най-разпространеният цвят. Когато по концепция на Фридрих Лудвиг Ян след войната студенти от цяла Германия се събират в град Йена, с цел да образуват приятелство, знамето им е отвесно раирано червено-черно-червено със златен клон по средата. То е въодушевено от униформите на декор Лютцов.

Срещу френския трибагреник

Тези цветове са възприети и от придвижването за република и за национално единение на Германия при започване на 19-и век. С времето стартират да се развяват флагове на жълти, червени и черни райета - като контраст на френския трибагреник. През 1848-а година година франкфуртският Бундестаг, както и Германското национално заседание афишират черното, аленото и златното за цветове на Германския съюз и на бъдещата Германска империя. По време на революцията през 1848-1849 година се развяват черно-червено-златни флагове. След потушаването на Германската гражданска война обаче доминираната от Прусия конфедерация се отдръпва от черно-червено-златните цветове, знак на демокрацията. В някои немски провинции тази композиция даже е неразрешена.

Империята е в черно, бяло и алено

Победата над Франция във Френско-германската война от 1870-1871-а година води до основаването на Германската империя. На 18-и януари 1871-а година Ото декор Бисмарк изчита императорската разгласа в огледалната зала на Версай. Цветовете на Прусия - черно и бяло, допълнени от аленото на ханзейските градове, стават цветове на новото национално знаме. След разпада на империята, през 1919-а година, Ваймарската република още веднъж избира черното, аленото и златното за цветове на знамето. То се постанова след изострен спор сред републиканците, които упорстват за тази композиция, и монархистите и комунистите, които избират напълно аленото знаме.

Орелът се завръща през 1950-а година

През септември 1935-а година на конгреса на нацистката партия в Нюрнберг е признато новото национално знаме да е флагът със свастика. На евреите се не разрешава да го развяват. Злоупотребата с националните знаци по време на националсоциализма в Германия води до такава степен, че през 1949-а година Парламентарният съвет гласоподава срещу черно-червено-златния байрак. Но страната би трябвало да избере национални знаци и по тази причина към него през 1959-а година се прибавя гербът - черен орел с червени нокти на златен декор. Орелът може да се схване като потомък на птицата, изобразена на герба на Свещената римска империя на немската нация.

Двете немски страни - в едни и същи цветове

Черно-червено-златните федерални флагове изиграват значима роля и по време на мирната гражданска война в Източна Германия през 1989-а година. Протестиращите против режима на Германската единна социалистическа партия развяват флагове в черно, алено и златно, само че без държавните знаци на Германска демократична република - чук, пергел и венец от житни класове. Днес черно-червено-златното знаме символизира откритостта на Германия към света. Затова е и плашещо, че след 2015-година флаговете се употребяват и по време на расистки и крайнодесни мероприятия.

Автор: Свен Тьонигес