Неолибералният модел се бори за оцеляване и с размирици по света
В Чили има протести, безредици в Еквадор, безпорядък в Испания и безредици в Гърция, да не приказваме за Франция, където по този начин наречените " жълти жилетки " стачкуваха във всички огромни градове, написа китайската медия " Глобал Таймс ".
В рамките на няколко месеца възходящ брой рецесии разкриха вътрешните несъгласия на политически и стопански ред, който, колкото и да е структуриран, от ден на ден се бори да подсигурява личното си оцеляване, макар поддръжката, която получава от мощни интернационалните организации като Световната банка и Международен валутен фонд.
Въпреки че са по радикално разнообразни аргументи, проблемите в Европа и Америка демонстрират разединението сред хората и властта - политическото и икономическото статукво - които ръководят западните народи съгласно неолибералната парадигма. Обикновените жители в този момент са склонни да се усещат все по-малко показани, тъй като виждат, че главните им потребности не са задоволени.
Всички западни народи, обхванати в каноните на Вашингтонския консенсус незабавно след рухването на Берлинската стена, комбинацията от деиндустриализация, либерализация и приватизация в подтекста на изцяло понижаване на ролята и прерогативите на страната, подхранват процесите на концентрация на благосъстояние и увеличение на неравенствата, които нарушават обществения баланс. Резултатът е внезапно увеличение на общественото напрежение с следващо изостряне на локалните проблеми, свързани с историята и особеностите на всеки обособен народ. Конкретни въпроси като независимостта на каталунците се ускоряват, което в допълнение напряга потенциала за самозапазване на системата.
Като се има поради все по-очевидната компликация при решение на казуса посредством стандартни средства, системата не се поколеба да покаже своята " тъмна страна ", като предприе мощен властнически дрейф и се опита да трансферира общото внимание от себе си към съперничещи страни, като Китай, който някои западни политици упрекват, че потушава демонстрациите в Хонконг.
На 23 октомври Нанси Пелоси от Съединени американски щати разказа насилието в Хонконг като " ненасилствен митинг за битка за народна власт ". На 1 октомври някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати Джо Байдън назова бунтовниците в Хонконг " смели хора ", които " заслужават цялостната поддръжка " на Съединени американски щати.
Намесата и употребата от страна на западните държавни управления засенчи това, което евентуално ще бъде главният мотор на митинга: непрекъснатото увеличение на неравенствата. Всъщност Хонконг, с изключение на решителен финансов и стопански център, е специфичен административен регион, обитаем с съвсем 7,5 милиона поданици, които имат междинен приход шест пъти по-висок от останалата част от нацията, само че също по този начин и равнище на икономическо и обществено неравенства, които са измежду най-високите в света.
Индексът на Джини за Хонконг е достигнал 0.539, най-високият за 50 години, което е знак, че растежът, който претърпява някогашната колония, не е съпроводен от заслужено преразпределение на приходите, а по-скоро от изтъняване на локалната междинна класа и възходящо разпространяване на бедността.
Хонконг минава през развой на централизация на благосъстояние, характерен за икономическите системи, наложени от Запада, и това може да докара до още по-вредни последици, защото те се появяват в географско пространство, белязано от дълголетен взрив в недвижимите парцели и извънредно съсредоточен пазар на недвижими парцели, доминиран от няколко вложителя.
Недоволството заради възходящото неравноправие в приходите се усилва измежду хонконгците, до момента в който закупи формата на обществено придвижване като това във Франция, Чили и Испания. На други места със западна политическа система, дейно решение се появява бявно. Западните политици дефинират вълненията в Хонконг, битка против Пекин, което затруднява хонконгците да намерят излаз.
Китай няма да толерира промени в правилото " една страна - две системи " за Хонконг
Пекин ще възпира всички външни сили от интервенция в Хонконг и Макао
В рамките на няколко месеца възходящ брой рецесии разкриха вътрешните несъгласия на политически и стопански ред, който, колкото и да е структуриран, от ден на ден се бори да подсигурява личното си оцеляване, макар поддръжката, която получава от мощни интернационалните организации като Световната банка и Международен валутен фонд.
Въпреки че са по радикално разнообразни аргументи, проблемите в Европа и Америка демонстрират разединението сред хората и властта - политическото и икономическото статукво - които ръководят западните народи съгласно неолибералната парадигма. Обикновените жители в този момент са склонни да се усещат все по-малко показани, тъй като виждат, че главните им потребности не са задоволени.
Всички западни народи, обхванати в каноните на Вашингтонския консенсус незабавно след рухването на Берлинската стена, комбинацията от деиндустриализация, либерализация и приватизация в подтекста на изцяло понижаване на ролята и прерогативите на страната, подхранват процесите на концентрация на благосъстояние и увеличение на неравенствата, които нарушават обществения баланс. Резултатът е внезапно увеличение на общественото напрежение с следващо изостряне на локалните проблеми, свързани с историята и особеностите на всеки обособен народ. Конкретни въпроси като независимостта на каталунците се ускоряват, което в допълнение напряга потенциала за самозапазване на системата.
Като се има поради все по-очевидната компликация при решение на казуса посредством стандартни средства, системата не се поколеба да покаже своята " тъмна страна ", като предприе мощен властнически дрейф и се опита да трансферира общото внимание от себе си към съперничещи страни, като Китай, който някои западни политици упрекват, че потушава демонстрациите в Хонконг.
На 23 октомври Нанси Пелоси от Съединени американски щати разказа насилието в Хонконг като " ненасилствен митинг за битка за народна власт ". На 1 октомври някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати Джо Байдън назова бунтовниците в Хонконг " смели хора ", които " заслужават цялостната поддръжка " на Съединени американски щати.
Намесата и употребата от страна на западните държавни управления засенчи това, което евентуално ще бъде главният мотор на митинга: непрекъснатото увеличение на неравенствата. Всъщност Хонконг, с изключение на решителен финансов и стопански център, е специфичен административен регион, обитаем с съвсем 7,5 милиона поданици, които имат междинен приход шест пъти по-висок от останалата част от нацията, само че също по този начин и равнище на икономическо и обществено неравенства, които са измежду най-високите в света.
Индексът на Джини за Хонконг е достигнал 0.539, най-високият за 50 години, което е знак, че растежът, който претърпява някогашната колония, не е съпроводен от заслужено преразпределение на приходите, а по-скоро от изтъняване на локалната междинна класа и възходящо разпространяване на бедността.
Хонконг минава през развой на централизация на благосъстояние, характерен за икономическите системи, наложени от Запада, и това може да докара до още по-вредни последици, защото те се появяват в географско пространство, белязано от дълголетен взрив в недвижимите парцели и извънредно съсредоточен пазар на недвижими парцели, доминиран от няколко вложителя.
Недоволството заради възходящото неравноправие в приходите се усилва измежду хонконгците, до момента в който закупи формата на обществено придвижване като това във Франция, Чили и Испания. На други места със западна политическа система, дейно решение се появява бявно. Западните политици дефинират вълненията в Хонконг, битка против Пекин, което затруднява хонконгците да намерят излаз.
Китай няма да толерира промени в правилото " една страна - две системи " за Хонконг
Пекин ще възпира всички външни сили от интервенция в Хонконг и Макао
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ