Най-тежката ракета в света огорчи Илън Мъск
В четвъртък се организира дълго чаканото тестване на ракетната система “Старшип ”. Най-голямата от свръхтежките ракети, основани от човечеството, съумя да се откъсне от стартовата площадка и да се издигне на височина от 38 километра, само че по-късно започнаха проблеми, в това число сериозни. Какво е това - промеждутъчен триумф или цялостен неуспех? До каква степен Илън Мъск съумя в това, което възнамеряваше?
Илън Мъск разгласи свръхтежката ракетна система още през юли 2010 година, когато се споделяше “ФалкънХХ ”. След това беше преименуван на “Марсиански колониален превоз ”, по-късно на ИТС, по-късно на БФР и към този момент през 2018 година стигнаха до разновидността “Старшип ”. Това е ракета-носител за неведнъж потребление с височина 122 метра и диаметър 9, състояща се от две елементи.
Първата носи лично име “Суперхеви ” и е оборудвана с 33 мотора “Раптор-2 ” (20 маршови и 13 кормилни). Горната част е и втората степен, оборудвана с шест мотора “Раптор-2 ”, която извежда себе си и галактическия транспортен съд “Старшип ” в орбита. И двете елементи ще би трябвало без значение да се върнат на Земята и да кацнат на личните си мотори.
Скъп гърмеж и опустошение
“СпайсЕкс ” се ангажира да направи “Старшип ” перпендикулярно на признатата сега система, в която първо има калкулации, по-късно план и основаване на първообраз съгласно този план. Вместо това Мъск избра тестът и грешката, правейки промени в придвижване. Понякога даже се постановяваше да разглобява някои прототипи и да вкарва закъснели хрумвания в тях.
В резултат на това системата претърпя доста промени. Илюстративен образец е термичната отбрана за прекосяването на плътни пластове на атмосферата, когато “Старшип ” се връща от орбита. Първоначално трябваше да се направи със стомана, по-късно имаше вид с изстудяване посредством пиролиза на личното гориво през отвори в корпуса, в последна сметка се стигна до термозащитни плочки, които са типичен за совалките.
От 2020 година до 2021 година бяха осъществени седем изпитателни атмосферни изстрелвания на “Старшип ”, от които прототипът оцеля единствено в два случая. Останалите приключиха с огромна и грандиозна детонация, а първият стадий на “Суперхеви ” в последна сметка по този начин и не беше изпитан.
Последният тест, приключил с триумф, беше осъществен на 5 май 2021 година Оттогава екипът работи върху създаването на мотора и други проби в продължение на две години. Орбиталният полет на “Старшип ” непрестанно се отлагаше, а в този момент изстрелването беше анулирано безусловно в последния миг.
Почти незабавно по-късно обаче се появи информация, че противоположното преброяване може да продължи. След няколко минути в действителност продължи и ракетата се опита да излети от стартовата площадка.
Излитането и набирането на височина обаче отнемаха прекалено много време. Може би това е проблем с отношението на тягата към тежестта, незадоволително за естествен старт. Инфографиката за изстрелване сподели, че два от 33-те мотора, сложени в първата степен, не са се присъединили.
По принцип това е обикновено. Предварително беше упоменато за опцията от сходна обстановка и в допълнение редуциране на мощности. Но по-късно се видя по какъв начин части бетон и някакви големи листове летят от стартовата площадка.
Още малко - и ракетата стартира да излетява, само че не напълно отвесно, а с някакво странично изместване. Бавно набирайки височина, голямата конструкция се втурна към небето. След към 30 секунди се вижда по какъв начин един от хидравличните елементи експлодира, което най-вероятно е станало източник на проблеми по-късно.
Около втората минута от полета изгаснаха още три мотора, по-късно още един, само че след това още веднъж стартира да се демонстрира като включен. Ракетата преодоля зоната на оптимално динамично противодействие на атмосферата, форсира се до 2000 километра в час, изкачи се до 38 километра и стартира да минава в водоравен полет, както нормално се прави при галактически изстрелвания. Тогава стартира неразбираемото.
Ракетата стартира да се върти, като че ли беше изгубена ориентировка. Все по-често се следиха детонации и пренапрежения в работата на моторите. След това цветът на пламъка се промени, което може да значи привършване на горивото (когато в резервоарите остава единствено кислород) и моторите започнаха да горят, както при предходни проби.
“Старшип ” по този начин и не се отдели, евентуално заради незадоволителна надморска височина - трябвало е да стартира работа на 60 километра. Когато ракетата стартира да пада безредно, екипът я взриви във въздуха.
Успех или неуспех?
Формално стартът се състоя. “Суперхеви ” сподели, че може да вдигне “Старшип ” и системата е в положение да преодолее региона на оптимално атмосферно противодействие, което се смята за доста сложна част от полета.
От друга страна, бяха изложени разнообразни проблеми. Има забавено политане на стартовата площадка и рухване на огромен брой термозащитни плочки от “Старшип ” и детонации в моторите, което е проблем от първото потомство на “Раптор ”.
Тоест следва още доста работа и е малко евентуално да бъде допустимо бързо да се пусне идващият първообраз. Макар и единствено поради целия бетон, който беше откъснат от стартовата площадка и развалените структури.
Заради неналичието на газови отвори екипът от дълго време е подложен на критика от специалисти от трети страни, само че “СпейсЕкс ” се надяваше да се размине без такива. Не се получи. В допълнение към повредата на моторите, ще би трябвало да се оправят и със загубата на ръководство на ракетата.
Познавайки екипа на “СпейсЕкс ”, надали ще се спрат с това изстрелване. Твърде доста е заложено на карта: създаването на най-голямата свръхтежка ракета в света е сериозен джакпот. Следователно предстоят нови прототипи и нови опити.
Илън Мъск съобщи следното: „ Ще считам всеки резултат за сполучлив, в случай че стартовата площадка остане цяла и невредима. “ Тогава несъмнено е неуспех. Но се получи зрелищен..
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Илън Мъск разгласи свръхтежката ракетна система още през юли 2010 година, когато се споделяше “ФалкънХХ ”. След това беше преименуван на “Марсиански колониален превоз ”, по-късно на ИТС, по-късно на БФР и към този момент през 2018 година стигнаха до разновидността “Старшип ”. Това е ракета-носител за неведнъж потребление с височина 122 метра и диаметър 9, състояща се от две елементи.
Първата носи лично име “Суперхеви ” и е оборудвана с 33 мотора “Раптор-2 ” (20 маршови и 13 кормилни). Горната част е и втората степен, оборудвана с шест мотора “Раптор-2 ”, която извежда себе си и галактическия транспортен съд “Старшип ” в орбита. И двете елементи ще би трябвало без значение да се върнат на Земята и да кацнат на личните си мотори.
Скъп гърмеж и опустошение
“СпайсЕкс ” се ангажира да направи “Старшип ” перпендикулярно на признатата сега система, в която първо има калкулации, по-късно план и основаване на първообраз съгласно този план. Вместо това Мъск избра тестът и грешката, правейки промени в придвижване. Понякога даже се постановяваше да разглобява някои прототипи и да вкарва закъснели хрумвания в тях.
В резултат на това системата претърпя доста промени. Илюстративен образец е термичната отбрана за прекосяването на плътни пластове на атмосферата, когато “Старшип ” се връща от орбита. Първоначално трябваше да се направи със стомана, по-късно имаше вид с изстудяване посредством пиролиза на личното гориво през отвори в корпуса, в последна сметка се стигна до термозащитни плочки, които са типичен за совалките.
От 2020 година до 2021 година бяха осъществени седем изпитателни атмосферни изстрелвания на “Старшип ”, от които прототипът оцеля единствено в два случая. Останалите приключиха с огромна и грандиозна детонация, а първият стадий на “Суперхеви ” в последна сметка по този начин и не беше изпитан.
Последният тест, приключил с триумф, беше осъществен на 5 май 2021 година Оттогава екипът работи върху създаването на мотора и други проби в продължение на две години. Орбиталният полет на “Старшип ” непрестанно се отлагаше, а в този момент изстрелването беше анулирано безусловно в последния миг.
Почти незабавно по-късно обаче се появи информация, че противоположното преброяване може да продължи. След няколко минути в действителност продължи и ракетата се опита да излети от стартовата площадка.
Излитането и набирането на височина обаче отнемаха прекалено много време. Може би това е проблем с отношението на тягата към тежестта, незадоволително за естествен старт. Инфографиката за изстрелване сподели, че два от 33-те мотора, сложени в първата степен, не са се присъединили.
По принцип това е обикновено. Предварително беше упоменато за опцията от сходна обстановка и в допълнение редуциране на мощности. Но по-късно се видя по какъв начин части бетон и някакви големи листове летят от стартовата площадка.
Още малко - и ракетата стартира да излетява, само че не напълно отвесно, а с някакво странично изместване. Бавно набирайки височина, голямата конструкция се втурна към небето. След към 30 секунди се вижда по какъв начин един от хидравличните елементи експлодира, което най-вероятно е станало източник на проблеми по-късно.
Около втората минута от полета изгаснаха още три мотора, по-късно още един, само че след това още веднъж стартира да се демонстрира като включен. Ракетата преодоля зоната на оптимално динамично противодействие на атмосферата, форсира се до 2000 километра в час, изкачи се до 38 километра и стартира да минава в водоравен полет, както нормално се прави при галактически изстрелвания. Тогава стартира неразбираемото.
Ракетата стартира да се върти, като че ли беше изгубена ориентировка. Все по-често се следиха детонации и пренапрежения в работата на моторите. След това цветът на пламъка се промени, което може да значи привършване на горивото (когато в резервоарите остава единствено кислород) и моторите започнаха да горят, както при предходни проби.
“Старшип ” по този начин и не се отдели, евентуално заради незадоволителна надморска височина - трябвало е да стартира работа на 60 километра. Когато ракетата стартира да пада безредно, екипът я взриви във въздуха.
Успех или неуспех?
Формално стартът се състоя. “Суперхеви ” сподели, че може да вдигне “Старшип ” и системата е в положение да преодолее региона на оптимално атмосферно противодействие, което се смята за доста сложна част от полета.
От друга страна, бяха изложени разнообразни проблеми. Има забавено политане на стартовата площадка и рухване на огромен брой термозащитни плочки от “Старшип ” и детонации в моторите, което е проблем от първото потомство на “Раптор ”.
Тоест следва още доста работа и е малко евентуално да бъде допустимо бързо да се пусне идващият първообраз. Макар и единствено поради целия бетон, който беше откъснат от стартовата площадка и развалените структури.
Заради неналичието на газови отвори екипът от дълго време е подложен на критика от специалисти от трети страни, само че “СпейсЕкс ” се надяваше да се размине без такива. Не се получи. В допълнение към повредата на моторите, ще би трябвало да се оправят и със загубата на ръководство на ракетата.
Познавайки екипа на “СпейсЕкс ”, надали ще се спрат с това изстрелване. Твърде доста е заложено на карта: създаването на най-голямата свръхтежка ракета в света е сериозен джакпот. Следователно предстоят нови прототипи и нови опити.
Илън Мъск съобщи следното: „ Ще считам всеки резултат за сполучлив, в случай че стартовата площадка остане цяла и невредима. “ Тогава несъмнено е неуспех. Но се получи зрелищен..
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ