Разкриха порочна практика за продажба на бракониерска черна мида
В Бургас се организира значима среща на заинтригуваните страни за черната мида и регулаторните механизми в българската акватория на Черно море. Организирана от Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури /ИАРА/, събитието събра представители на Българската организация по сигурност на храните /БАБХ/, Регионалната дирекция „ Гранична полиция “-Бургас, Басейновата дирекция „ Черноморски регион “, риболовен сдружения, притежатели на мидени ферми и други заинтригувани страни. На срещата не бяха поканени представители на медиите и жители , което породи подозрения за обслужване на персонални ползи или прикриване на значима информация от обществото.
Преди проведената среща Николай Георгиев, притежател на мидена плантация в Несебър , показа пред Искра.бг проблемите, с които се сблъсква браншът:
„ Идеята, която стартирахме при започване на самия сезон пред Агенцията по храните и ИАРА, е да преустановим порочната процедура за продажба на бракониерска мида на пазара и в огромните търговски обекти. Тази мида се добива от хабитати, които не са следени от нито една институция. В мидените ферми контролът се прави от Басейновата дирекция въз основата на мониторинг и ние наблюдаваме 23 индикатора на водата. “
Георгиев уточни два съществени аспекта на казуса с бракониерската мида. Първо, ИАРА продължава да издава документи за рандеман на мида от водолази без съответно позволение, което е в нарушаване на Европейския правилник 853, който изисква зониране на местата за рандеман:
„ По този правилник би трябвало да има три зони. Зона А е тази, в която се управляват хабитатите и всичко, което се създава, би трябвало да бъде следено във връзка с Escherichia coli и салмонела. Зона В има аршин за съществуването на Escherichia coli, само че когато мидата е добита от Зона В, е наложително да мине през пречиствателен център. “
По време на срещата се обясни, че сред БАБХ и ИАРА липсва нужното съдействие при обмена на информация и документи при открити нарушавания, като какъв брой мида е уловена и какъв брой е минала в пречиствателни станции преди да стигне до крайния консуматор. Николай Георгиев уточни:
„ Търговците взимат от мидените ферми документ за закупени 100 кг миди, след което купуват бракониерска мида, смесват ги и ги пускат на пазара. Две институции би трябвало да прекратят тази порочна процедура – ИАРА и ОДБХ-Бургас. “
Комисар Лъчезар Момчев , шеф на Регионалната дирекция „ Гранична полиция “ в Бургас, акцентира нуждата от взаимни старания сред институциите:
„ Не сме задоволително способени за издаваните документи от ИАРА и не знаем дали предоставените от тестваните лица документи са същински. Имаме проекти да си спомагаме с другите институции. Ефективно решение за справяне с този проблем са взаимните екипи. “
Представителите на БАБХ и ИАРА подчертаваха, че работят в полза на потребителите, а не на бизнеса . Директорът на ОДБХ-Бургас доктор Димитър Германов съобщи:
„ Ако първичната продажба може да се управлява, тогава нямаше да сме на тази среща. Контролът би трябвало да се прави още от кея, само че ние не получаваме информация от ИАРА. Почти всички тествани от нас имат документи. Не бягаме от отговорност. Да се търси отговорност от първичната продажба – какъв брой е уловено за ден и на кого е продадено по-късно. “
Важно конкретизиране беше направено по отношение на нуждата Националната организация по приходите /НАП/ също да взе участие в инспекциите дружно с другите институции, защото липсва връзка сред изваденото от бракониерите и регламентираното на пазара.
На срещата беше разисквана и законодателната рамка при двучерупчестите мекотели , в това число забрани, ограничавания и режими в зоните за улов, нужни условия при издаване на разрешителни за икономически лов на риба на морски черни миди. Бяха прегледани тематиките за проследимост на уловените количества, етикиране, условия за превозване, разрешителни режими и евентуални законодателни промени за попречване на отрицателните въздействия върху човешкото здраве.
Обсъдено беше и взаимното взаимоотношение сред всички институции при основаване на възможни ограничаващи режими за забрани за улов в чувствителни черноморски зони с открити евентуални опасности от заустване на отпадни води или съществуване на химически фабрики наоколо. Д-р Николай Георгиев заключи:
„ Благодаря за присъединяване на всички институции на форума. Пример за сполучливо съдействие е акцията сред организацията, Гранична полиция и БАБХ, извършена преди дни във Варна за извършители с над 4 тона рапани. Днес обсъдихме контролни действия, които да предприемем при взаимни и регулярни инспекции, в сходство с проектите за взаимоотношение сред институциите. През идващите месеци ще правим засилени инспекции на черна морска мида през летния сезон. “
Срещата акцентира значимостта на координираното деяние сред всички институции за попречване на бракониерството и гарантиране на сигурността на черната мида на пазара.
Сигнал до Искра.бг: Миди с неразбираем генезис в заведенията по морето. Проверени ли са обектите?
