Lek City Case и леката тежка музика, която не се побира в куфар
В Бургас - град, в който въздухът е солен, където вятърът свири през старите кооперации и морето приказва повече от хората, петима мъже се събират не да създадат тайфа, а да се намерят. Не по документи, не по контракт, а по тон. Наричат се Lek City Case. На смешка. А може би не напълно.
" Бургас е градът на леките, ние сме просто следващият лек случай ", споделя с усмивка вокалът на бандата Иван Петков. Но с времето тази дума стартира да тежи. " Лек " към този момент не значи лекомислен, а лечителен. Защото, както добре знаем, музиката постоянно се трансформира в нещо като лекуване, като избавление. В нещо, което ни връща пулса, когато животът ни го лишава.
Що се отнася до момчетата от Lek City Case, гласът на Иван Петков е компактен, само че топъл, носейки сурова страст, без непотребна декорация. Георги Кискинов пък свири на китара, като че ли изкарва звуци от строшен сън, до момента в който Иван Янков на барабаните не бие, а споделя с удари. Александър Георгиев плете басови линии, които минават под кожата, а Ангел Иванов рисува с клавиши - ту мъгла, ту стихия. Lek City Case не играят роля. Не репетират страст. На сцената са просто себе си, само че усилени до прекаленост. Публиката не ги слуша - тя ги усеща. Именно тя дава и най-реалната оценка за творчеството им.
" Нямате визия каква сила и заряд носите!? ", " Направо ни разбихте! ", " Кога и къде ще свирите отново? ", " Точно по този начин се прави - хвърлихте цялата си сила на сцената? ", " Заслужавате да свирите със международни групи " и т.н и така нататък са единствено някои от суперлативите, които можем да чуем по адрес на на момчетата от почитателите им.
" Това, несъмнено, ни дава крила да продължаваме напред и да сътворяваме авторска музика ", споделя фронменът Иван.
И тъкмо това вършат - от сърце и душа, даже когато е мъчно. За Lek City Case музиката не е род, не е кариера. Тя е извор. Музиката е и тази, която ги научила на самообладание, на признателност. На това, че има борби, които си коства да се водят, даже когато наподобяват изгубени.
" Какво ни кара да продължаваме? Същото, което ни кара да вършим секс - удоволствието и резултатът ", безапелационен е Иван.
Истината е, че нищо в тази група не е почнало, тъй като е било съвременно. Тръгнало е от нещо по-дълбоко. От първата касета. От стената в детската стая. От момента, в който някой чува първокласен тон и си споделя: " Искам и аз. " Lek City Case са първо почитатели и чак тогава музиканти.
Основен техен генератор може би са рокът и грънджът на Сиатъл от 80-те и 90-те, само че надалеч не се изчерпва единствено с това. Да ги развълнува, предизвика и стимулира да творят постоянно съумява преживелица от супермаркета, забавен сън, градският звук или злополука на околовръстното.
Песните им не се пишат по формула. Те се случват. Понякога приказват за обич. Понякога за секс. Понякога за болката да си човек в свят, който все по-трудно се понася. Като в последния им сингъл " Hold On " - ария за болестта, наречена човечество. Без грим. Без искания. Само тон и истина.
Кадри от " Hold On "
Именно тя е и най-личната за фронтмена на бандата, тъй като най-вече импонира на вътрешното му чувство за музика. " А може и да е просто тъй като тя е настоящото отроче ", признава Иван, като не крие, че евентуално ще приказва по този начин и за идната и по-следващата нова ария.
Стефан Вълдобрев: " Хората са привикнали аз да съм Министерство на оптимизма "
За концертите това, фамилната си история и нов огромен план
Каква е историята зад " Hold On "?
Историята е тегава, само че в това време красива. Един силно чувствителен мъж, виждащ цялата мръсотия, която излива човечеството на Земята, е изгубил вярата в борбата за нея. Загубил е ѝ себе си и е решил, че желае да се върне в най-щастливия миг от детството си. Така и се случва.
Откъде пристигна концепцията за концепцията и визията на видеото?
Заедно с Иван Даскалов, прелестен човек и занаятчия зад камерата, с когото към този момент работим по трети план, седнахме и обсъдихме няколко хрумвания. Там някъде се заговорихме, че желае да снима и градски моменти с клошар и други тъжни подиуми. Няколко дни по-късно, до момента в който карах и слушах песента неколкократно, цялостната идея за клипа просто ме връхлетя.
Разбира се, претърпя някакви корекции, само че в общи линии е даже по-добро от това, което видях в главата си. Изключително съм благополучен от крайния артикул и целия снимачен развой.
Кадри от " Hold On "
Има ли скрити знаци или препратки, които почитателите може би ще виждат при второ гледане?
Ще ви отговоря с имитация, която чух от Дейвид Линч в едно изявление. Вероятно и той цитира някой собствен кумир.
" Изкуството не е това, което дава отговори, а това което задава въпроси! ". Така че дано всеки го гледа и ще откри своите скрити знаци и хрумвания. Има места за тълкования.
А спонтанни моменти, които останаха във финалната версия?
Имаше един резервоар със строителни боклуци и върху него огромен дунапрен, който влезе в ролята на моето легло. Имаше, несъмнено, и доста други спонтанни моменти, само че процеса на фотоси постоянно е динамичен и би трябвало да се съобразяваш с всичко в близост. Така са се родили и едни от най-култовите моменти в киното.
Колко време ви лиши да заснемете клипа от концепция до подготвен материал?
Реално три дни - един за среща и полемика, един момент, в който се пръкна концепцията и един снимачен ден. Разбира се, тук не включвам времето за монтаж, което единствено Ванката Даскалов знае какъв брой часове и сила му е коствало. Тези дни бяха пръснати в границите на месец заради ежедневните ни работни и фамилни графици.
Кадри от " Hold On "
Как смятате, че видеото добавя или трансформира чувството на самата ария?
Считам, че всяко едно видео способства за песента да я направи едно пълноценно прекарване. Разбира се, съзнавам, че живеем във времена, в които никой не съумява да задържи вниманието си повече от 20-30 сек на даден кадър, само че за нас е значимо да докоснем допустимо повечко струни от душевността на слушателя. Така че, обичаме да обличаме песните си с образна картина и да получаваме завършеността.
С две камери на раменете - българинът, който снима най-големите в света на музиката
Орлин Николов за най-хубавите си концертни фотоси и за уеб страницата Rock The Night
Какво подготвяте сега - нови песни, албум, турне?
Няма да издавам доста, ще кажа единствено: " На есен, с ария! ", само че участваме и на петото издание на Rebel Rebel в София на Vidas Art Arena на 13 и 14 септември, където ще има доста другари, че и групи от чужбина.
Има ли нещо, което почитателите не знаят, само че ще се изненадат прелестно да чуят?
Има - доста хубаво сготвям.
" Бургас е градът на леките, ние сме просто следващият лек случай ", споделя с усмивка вокалът на бандата Иван Петков. Но с времето тази дума стартира да тежи. " Лек " към този момент не значи лекомислен, а лечителен. Защото, както добре знаем, музиката постоянно се трансформира в нещо като лекуване, като избавление. В нещо, което ни връща пулса, когато животът ни го лишава.
Що се отнася до момчетата от Lek City Case, гласът на Иван Петков е компактен, само че топъл, носейки сурова страст, без непотребна декорация. Георги Кискинов пък свири на китара, като че ли изкарва звуци от строшен сън, до момента в който Иван Янков на барабаните не бие, а споделя с удари. Александър Георгиев плете басови линии, които минават под кожата, а Ангел Иванов рисува с клавиши - ту мъгла, ту стихия. Lek City Case не играят роля. Не репетират страст. На сцената са просто себе си, само че усилени до прекаленост. Публиката не ги слуша - тя ги усеща. Именно тя дава и най-реалната оценка за творчеството им.
" Нямате визия каква сила и заряд носите!? ", " Направо ни разбихте! ", " Кога и къде ще свирите отново? ", " Точно по този начин се прави - хвърлихте цялата си сила на сцената? ", " Заслужавате да свирите със международни групи " и т.н и така нататък са единствено някои от суперлативите, които можем да чуем по адрес на на момчетата от почитателите им.
" Това, несъмнено, ни дава крила да продължаваме напред и да сътворяваме авторска музика ", споделя фронменът Иван.
И тъкмо това вършат - от сърце и душа, даже когато е мъчно. За Lek City Case музиката не е род, не е кариера. Тя е извор. Музиката е и тази, която ги научила на самообладание, на признателност. На това, че има борби, които си коства да се водят, даже когато наподобяват изгубени.
" Какво ни кара да продължаваме? Същото, което ни кара да вършим секс - удоволствието и резултатът ", безапелационен е Иван.
Истината е, че нищо в тази група не е почнало, тъй като е било съвременно. Тръгнало е от нещо по-дълбоко. От първата касета. От стената в детската стая. От момента, в който някой чува първокласен тон и си споделя: " Искам и аз. " Lek City Case са първо почитатели и чак тогава музиканти.
Основен техен генератор може би са рокът и грънджът на Сиатъл от 80-те и 90-те, само че надалеч не се изчерпва единствено с това. Да ги развълнува, предизвика и стимулира да творят постоянно съумява преживелица от супермаркета, забавен сън, градският звук или злополука на околовръстното.
Песните им не се пишат по формула. Те се случват. Понякога приказват за обич. Понякога за секс. Понякога за болката да си човек в свят, който все по-трудно се понася. Като в последния им сингъл " Hold On " - ария за болестта, наречена човечество. Без грим. Без искания. Само тон и истина.
Кадри от " Hold On "
Именно тя е и най-личната за фронтмена на бандата, тъй като най-вече импонира на вътрешното му чувство за музика. " А може и да е просто тъй като тя е настоящото отроче ", признава Иван, като не крие, че евентуално ще приказва по този начин и за идната и по-следващата нова ария.
Стефан Вълдобрев: " Хората са привикнали аз да съм Министерство на оптимизма "
За концертите това, фамилната си история и нов огромен план
Каква е историята зад " Hold On "?
Историята е тегава, само че в това време красива. Един силно чувствителен мъж, виждащ цялата мръсотия, която излива човечеството на Земята, е изгубил вярата в борбата за нея. Загубил е ѝ себе си и е решил, че желае да се върне в най-щастливия миг от детството си. Така и се случва.
Откъде пристигна концепцията за концепцията и визията на видеото?
Заедно с Иван Даскалов, прелестен човек и занаятчия зад камерата, с когото към този момент работим по трети план, седнахме и обсъдихме няколко хрумвания. Там някъде се заговорихме, че желае да снима и градски моменти с клошар и други тъжни подиуми. Няколко дни по-късно, до момента в който карах и слушах песента неколкократно, цялостната идея за клипа просто ме връхлетя.
Разбира се, претърпя някакви корекции, само че в общи линии е даже по-добро от това, което видях в главата си. Изключително съм благополучен от крайния артикул и целия снимачен развой.
Кадри от " Hold On "
Има ли скрити знаци или препратки, които почитателите може би ще виждат при второ гледане?
Ще ви отговоря с имитация, която чух от Дейвид Линч в едно изявление. Вероятно и той цитира някой собствен кумир.
" Изкуството не е това, което дава отговори, а това което задава въпроси! ". Така че дано всеки го гледа и ще откри своите скрити знаци и хрумвания. Има места за тълкования.
А спонтанни моменти, които останаха във финалната версия?
Имаше един резервоар със строителни боклуци и върху него огромен дунапрен, който влезе в ролята на моето легло. Имаше, несъмнено, и доста други спонтанни моменти, само че процеса на фотоси постоянно е динамичен и би трябвало да се съобразяваш с всичко в близост. Така са се родили и едни от най-култовите моменти в киното.
Колко време ви лиши да заснемете клипа от концепция до подготвен материал?
Реално три дни - един за среща и полемика, един момент, в който се пръкна концепцията и един снимачен ден. Разбира се, тук не включвам времето за монтаж, което единствено Ванката Даскалов знае какъв брой часове и сила му е коствало. Тези дни бяха пръснати в границите на месец заради ежедневните ни работни и фамилни графици.
Кадри от " Hold On "
Как смятате, че видеото добавя или трансформира чувството на самата ария?
Считам, че всяко едно видео способства за песента да я направи едно пълноценно прекарване. Разбира се, съзнавам, че живеем във времена, в които никой не съумява да задържи вниманието си повече от 20-30 сек на даден кадър, само че за нас е значимо да докоснем допустимо повечко струни от душевността на слушателя. Така че, обичаме да обличаме песните си с образна картина и да получаваме завършеността.
С две камери на раменете - българинът, който снима най-големите в света на музиката
Орлин Николов за най-хубавите си концертни фотоси и за уеб страницата Rock The Night
Какво подготвяте сега - нови песни, албум, турне?
Няма да издавам доста, ще кажа единствено: " На есен, с ария! ", само че участваме и на петото издание на Rebel Rebel в София на Vidas Art Arena на 13 и 14 септември, където ще има доста другари, че и групи от чужбина.
Има ли нещо, което почитателите не знаят, само че ще се изненадат прелестно да чуят?
Има - доста хубаво сготвям.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ