Китай хвърли око на Източна Европа
В Будапеща се организира конференция във формат "16 + 1 " с присъединяване на източноевропейски страни и Китай. Тя бе избрана от Унгария като "откриване към Изтока ". Китай пое уговорката да влага 3 милиарда $ в Централна и Източна Европа, които ще бъдат употребявани основно за инфраструктура.
В конференцията участваха Унгария, България, Румъния, Полша, Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватска, Словения, Словакия, Албания, Чехия, Македония, Черна гора, Литва, Латвия и Естония. Китай бе показан от премиера Ли Къцян. Той съобщи, че по-тясното съдействие на страните от източната част на Стария континент с Китайската национална република може да вдигне виталния им стандарт. Особено значима роля за това ще изиграе стратегическият план за Нов път на коприната. Според прогнозите на китайския министър председател с помощта на този план след пет години източноевропейските страни ще внасят китайски артикули на стойност 8 трилиона $.
Домакинът - унгарския министър ръководител Виктор Орбан, сподели, че Европа се нуждае от мощни съдружници, с цел да се оправи с "историческите провокации ", с които се сблъсква. Ако Европа се затвори в себе си, тя губи опцията за напредък, добави Орбан, който през последните години е подложен на критика от Брюксел поради отрицателното му отношение към приема на бежанци и властническия му жанр на ръководство. Той означи също по този начин, че за страните в Източна Европа икономическото съдействие с Китай не е спъвано от никакви политически спънки, като напомни, че реконструкцията на железопътната линия сред Будапеща и Белград се прави основно с китайски средства.
Но до момента в който източноевропейските водачи показваха възторга си от развиването на връзките с Поднебесната империя, срещата провокира паника в Брюксел. Според разбор на "Файненшъл таймс " интензивността на Пекин в този район и благосклонността, с която китайските планове са посрещани в столиците на източноевропейските страни, пораждат недоверчивост в старите западноевропейски столици. Всекидневникът цитира неназовани дипломати, съгласно които Пекин може да се възползва от ентусиазма на по-бедните източноевропейци да осъществят огромни инфраструктурни планове с безграничните китайски финансови запаси за да подкопае разпоредбите на общността и да задълбочи още повече така и така възходящите напрежения Изток - Запад в самия съюз.
"Този субрегионален метод среща доста съмнения освен в Брюксел, само че и в столиците на доста страни членки ", споделил пред изданието европейски посланик, поискал анонимност. Друг негов сътрудник показал, че форматът "16 + 1 " се занимава с доста неща, някои от които засягали компетенциите на Евросъюза, или пък навлизал в нови сфери, където към този момент има общи начинания сред Европейски Съюз и Китай, и това било единствено "върхът на айсберга ".
Зигмар Габриел, немският вицеканцлер и министър на външните работи, отиде още по-далече, като прикани Пекин да схване идея за "една Европа ". Той предизвести страните от Европейски Съюз, че в случай че не съумеят да основат обща политика във връзка с Китай, то Китай ще успее да разцепи Европа. Още през лятото Габриел разгласи, че самодейността "Нов път на коприната " в действителност е освен икономическа, само че и културна, геополитическа и не на последно място военна тактика на Китай, против която Европейският съюз няма с какво да противостои.
И в действителност, както показва "Файненшъл таймс ", примамката за източноевропейците е ясна: единствено от 2012-а насам китайски компании, подкрепени от държавни банки, са оповестили почти 15 милиарда $ вложения в инфраструктура. Центърът на тежестта на международната стопанска система се измества от запад на изток и макар че към момента има някакво отказване на това в западния свят, то наподобява не е рационално, обобщи обстановката Виктор Орбан.
В конференцията участваха Унгария, България, Румъния, Полша, Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватска, Словения, Словакия, Албания, Чехия, Македония, Черна гора, Литва, Латвия и Естония. Китай бе показан от премиера Ли Къцян. Той съобщи, че по-тясното съдействие на страните от източната част на Стария континент с Китайската национална република може да вдигне виталния им стандарт. Особено значима роля за това ще изиграе стратегическият план за Нов път на коприната. Според прогнозите на китайския министър председател с помощта на този план след пет години източноевропейските страни ще внасят китайски артикули на стойност 8 трилиона $.
Домакинът - унгарския министър ръководител Виктор Орбан, сподели, че Европа се нуждае от мощни съдружници, с цел да се оправи с "историческите провокации ", с които се сблъсква. Ако Европа се затвори в себе си, тя губи опцията за напредък, добави Орбан, който през последните години е подложен на критика от Брюксел поради отрицателното му отношение към приема на бежанци и властническия му жанр на ръководство. Той означи също по този начин, че за страните в Източна Европа икономическото съдействие с Китай не е спъвано от никакви политически спънки, като напомни, че реконструкцията на железопътната линия сред Будапеща и Белград се прави основно с китайски средства.
Но до момента в който източноевропейските водачи показваха възторга си от развиването на връзките с Поднебесната империя, срещата провокира паника в Брюксел. Според разбор на "Файненшъл таймс " интензивността на Пекин в този район и благосклонността, с която китайските планове са посрещани в столиците на източноевропейските страни, пораждат недоверчивост в старите западноевропейски столици. Всекидневникът цитира неназовани дипломати, съгласно които Пекин може да се възползва от ентусиазма на по-бедните източноевропейци да осъществят огромни инфраструктурни планове с безграничните китайски финансови запаси за да подкопае разпоредбите на общността и да задълбочи още повече така и така възходящите напрежения Изток - Запад в самия съюз.
"Този субрегионален метод среща доста съмнения освен в Брюксел, само че и в столиците на доста страни членки ", споделил пред изданието европейски посланик, поискал анонимност. Друг негов сътрудник показал, че форматът "16 + 1 " се занимава с доста неща, някои от които засягали компетенциите на Евросъюза, или пък навлизал в нови сфери, където към този момент има общи начинания сред Европейски Съюз и Китай, и това било единствено "върхът на айсберга ".
Зигмар Габриел, немският вицеканцлер и министър на външните работи, отиде още по-далече, като прикани Пекин да схване идея за "една Европа ". Той предизвести страните от Европейски Съюз, че в случай че не съумеят да основат обща политика във връзка с Китай, то Китай ще успее да разцепи Европа. Още през лятото Габриел разгласи, че самодейността "Нов път на коприната " в действителност е освен икономическа, само че и културна, геополитическа и не на последно място военна тактика на Китай, против която Европейският съюз няма с какво да противостои.
И в действителност, както показва "Файненшъл таймс ", примамката за източноевропейците е ясна: единствено от 2012-а насам китайски компании, подкрепени от държавни банки, са оповестили почти 15 милиарда $ вложения в инфраструктура. Центърът на тежестта на международната стопанска система се измества от запад на изток и макар че към момента има някакво отказване на това в западния свят, то наподобява не е рационално, обобщи обстановката Виктор Орбан.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ