Русия – последната колониална империя
В брюкселското предградие Иксел се намира улица „ Вейдт ", където на номер 36 преди близо 130 години се основава Международният колониален институт. В него тогава членуват десетки учени, изпратени от държавните управления на европейските колониални сили: Англия, Нидерландия, Белгия, Германия, Испания, Португалия, Италия, Франция и Русия. Целта е била се обменя опит и да се построяват общи „ способи и техники " за асимилиране и ръководство на колонизираните от тези страни територии по света.
Русия взе участие в активността на този институт до болшевишката гражданска война през 1917 година Вероятно за мнозина Русия и колониализъм наподобяват оксиморонни понятия. Историческата истина обаче е, че Русия доближава днешните си мащаби с кървави завоевателни войни в Кавказ, Средна Азия, Сибир и Далечния Изток, които протичат паралелно с Великите географски открития и образуването на огромните западноевропейски колониални империи.
Този развой е обширно обсъждан в цялата съветска историография от ХIX век. В класическите писания на Сергей Михайлович Соловьов (1820-1879) и изключително в шестте тома на „ Курс русской истории " на Василий Осипович Ключевски в духа на тогавашната ера, zeitgeist, завоевателната и колонизаторска политика на Русия е обосновавана с прилаганата и от останалите колониални империи, теория за terra nulius - т.е. за завладяването на ничии земи, които или не са обитаеми, или са притежание на по-изостанали нации и племена, които би трябвало да бъдат „ цивилизовани ". Специфичната теза, която Соловьов и Ключевски формулират е екстравагантна: завладяването на десетки други нации в Евразия било съветска „ само-колониализация ". Това съгласно тях значи, че за разлика от западноевропейските колониални империи, чиито колонии са отвъдморски, Русия, бидейки континентална мощ, колонизирала земи, върху които имала „ изконно право ", тъй като са в нейно съседство. Нещо като съветска версия на политическата концепция за „ съдба от ориста " (manifest destiny), през чиято призма европейските заселници в Северна Америка през XIX век преглеждат завладяването на целия континент.
Завоевателните войни, които съветската страна води в Евразия в интервала XVI-XIX век, са многочислени и кървави. Свързани са с изтребване на нации и радикално население, с подчинение на независими страни, с плячкосване на техните благосъстояния и естествени запаси. С други думи - нищо друго от това, което вършат западноевропейските колониални империи по същото време в други елементи на света.
Марксистко-ленинският метод след болшевишката гражданска война е присъщ със своите анти-империалистически лозунги, а Съюз на съветските социалистически републики изиграва значима роля в процеса на деколониализация през 60-те години на XX век. Но комплицираното минало на покорените нации, на завоюваните и колонизирани от съветската страна територии в Евразия, които неведнъж надвишават съветските етнически граници, остава тема-табу за формалната съветската просвета и за държавната политика на Кремъл. Изградени са подправени легенди за „ непринудено присъединение " и за „ братска помощ ", посредством които десетки нации от Евразия са сложени под съветски суверенитет. В същото време се организира систематична „ русификация " освен посредством езика и културата, а и посредством всеобщи премествания на население и заселване на етнически руснаци във всички завладени територии, тъй че да съставляват най-малко 15-20 % от локалното население и да бъдат мотив за военна интервенция при положение на активизиране на претенции и настроения измежду автохтонните нации за самостоятелност от Москва.
Списъкът на съветските завоевателни войни в интервала XV-XIX век, т.е. от епохата на колониализма, е доста дълъг. Изучава се със съответния великоруски и империалистически възторг и внушения още в читанките по съветска история. За феновете на късите форми - има го в табличен тип даже и в съветската Уикипедия. Тук ще споменем телеграфно единствено някои от по-важните.
През този интервал, след кървави войни, са завладени Казанското ханство в Поволжието (т.нар. булгарский вилаят), Прибалтика, Кримското ханство. Марийският народ, който през днешния ден обитава съставните на Руската федерация републики Марий-Ел и Башкортостан води тежка война за опазване на своята независимост, само че в последна сметка е обуздан. Вдига въстания против в продължение на десетилетия, само че те са брутално потушавани. Същата е ориста на чувашкия и удмуртския народ - през днешния ден Удмуртска република и Република Чувашия в състава на РФ. На юг е превзето и принудително присъединено Астраханското ханство при Каспийско море. Покорени са кавказките нации. С особена свирепост през първата половина на XVIII век са потушени башкирските и ногайските въстания за избавление от съветско господство. В навечерието на Руско-турската война, в следствие от която се стига до Освобождението на България, Руската империя превзема Хиванското ханство, Кокандското ханство и Бухарския емират в Средна Азия (на територията на днешните Казахстан, Узбекистан, Киргистан и Таджикистан), избива хиляди от коренните нации и огромна част от техните ръководещи прослойки, с цел да подчини по този начин обезглавените нации на властта на съветския император. Прочее, основна роля на пълководец в тези войни играе известният у нас ген. Михаил Скобелев. През 1916-1917 година тези нации се подвигат в така наречен Средноазиатско въстание против колониалната власт на Русия и заселваните от нея етнически руснаци. То е потушено още веднъж с още по-голяма грубост - съгласно другите оценки са избити сред 300 и 500 хиляди от коренното население. По същия метод - с огън и меч - са покорени племената и народите на Далечния Изток. Още през XVI век е покорено Сибирското ханство, а Сибир е колониализиран. Донесените от завоевателите заболявания, най-много едрата шарка, унищожават близо 80 % от народите на тунгусите и якутите (по подобен метод заболяванията, донесени от белите колонизатори, унищожават основна част от индианците в двете Америки). Със серия от военни походи и наказателни интервенции са покорени чукчите в Чукотка. Водена е политика на изтребване по отношение на тези елементи от коренните нации на Далечния Изток, които не са приемали съветско гражданство и васално послушание на Русия.
Когато Путин или яхниеното незнание из обществените мрежи приказват за американските индианци, би трябвало да се напомня и изтребителната война на Руската империя против американските индианци в Аляска. Известна е войната против индианския народ на тлингкитите, в която руснаците избиват до крайник индианските поселения на остров Ситка и в покрайнините, с цел да завладеят техните територии и запаси (риба, кожи и пр.). Неслучайно, когато през 1989 година в Ситка беше подложен монумент на съветския колониален шеф Александър Баранов, това провокира вълна от отвращение измежду днешните американски индианци. И прочие.
Докато западноевропейските колониални империи обаче от дълго време се разпаднаха, то с разпада на Съюз на съветските социалистически републики беше осъществена единствено частична деколониализация на Евразия. В избран смисъл РФ си остава последната колониална империя. И когато Лавров преди няколко дни заприказва за тежкото колониално минало на Африка, си струваше да му бъде припомнено всичко това.
Източник: Труд
Русия взе участие в активността на този институт до болшевишката гражданска война през 1917 година Вероятно за мнозина Русия и колониализъм наподобяват оксиморонни понятия. Историческата истина обаче е, че Русия доближава днешните си мащаби с кървави завоевателни войни в Кавказ, Средна Азия, Сибир и Далечния Изток, които протичат паралелно с Великите географски открития и образуването на огромните западноевропейски колониални империи.
Този развой е обширно обсъждан в цялата съветска историография от ХIX век. В класическите писания на Сергей Михайлович Соловьов (1820-1879) и изключително в шестте тома на „ Курс русской истории " на Василий Осипович Ключевски в духа на тогавашната ера, zeitgeist, завоевателната и колонизаторска политика на Русия е обосновавана с прилаганата и от останалите колониални империи, теория за terra nulius - т.е. за завладяването на ничии земи, които или не са обитаеми, или са притежание на по-изостанали нации и племена, които би трябвало да бъдат „ цивилизовани ". Специфичната теза, която Соловьов и Ключевски формулират е екстравагантна: завладяването на десетки други нации в Евразия било съветска „ само-колониализация ". Това съгласно тях значи, че за разлика от западноевропейските колониални империи, чиито колонии са отвъдморски, Русия, бидейки континентална мощ, колонизирала земи, върху които имала „ изконно право ", тъй като са в нейно съседство. Нещо като съветска версия на политическата концепция за „ съдба от ориста " (manifest destiny), през чиято призма европейските заселници в Северна Америка през XIX век преглеждат завладяването на целия континент.
Завоевателните войни, които съветската страна води в Евразия в интервала XVI-XIX век, са многочислени и кървави. Свързани са с изтребване на нации и радикално население, с подчинение на независими страни, с плячкосване на техните благосъстояния и естествени запаси. С други думи - нищо друго от това, което вършат западноевропейските колониални империи по същото време в други елементи на света.
Марксистко-ленинският метод след болшевишката гражданска война е присъщ със своите анти-империалистически лозунги, а Съюз на съветските социалистически републики изиграва значима роля в процеса на деколониализация през 60-те години на XX век. Но комплицираното минало на покорените нации, на завоюваните и колонизирани от съветската страна територии в Евразия, които неведнъж надвишават съветските етнически граници, остава тема-табу за формалната съветската просвета и за държавната политика на Кремъл. Изградени са подправени легенди за „ непринудено присъединение " и за „ братска помощ ", посредством които десетки нации от Евразия са сложени под съветски суверенитет. В същото време се организира систематична „ русификация " освен посредством езика и културата, а и посредством всеобщи премествания на население и заселване на етнически руснаци във всички завладени територии, тъй че да съставляват най-малко 15-20 % от локалното население и да бъдат мотив за военна интервенция при положение на активизиране на претенции и настроения измежду автохтонните нации за самостоятелност от Москва.
Списъкът на съветските завоевателни войни в интервала XV-XIX век, т.е. от епохата на колониализма, е доста дълъг. Изучава се със съответния великоруски и империалистически възторг и внушения още в читанките по съветска история. За феновете на късите форми - има го в табличен тип даже и в съветската Уикипедия. Тук ще споменем телеграфно единствено някои от по-важните.
През този интервал, след кървави войни, са завладени Казанското ханство в Поволжието (т.нар. булгарский вилаят), Прибалтика, Кримското ханство. Марийският народ, който през днешния ден обитава съставните на Руската федерация републики Марий-Ел и Башкортостан води тежка война за опазване на своята независимост, само че в последна сметка е обуздан. Вдига въстания против в продължение на десетилетия, само че те са брутално потушавани. Същата е ориста на чувашкия и удмуртския народ - през днешния ден Удмуртска република и Република Чувашия в състава на РФ. На юг е превзето и принудително присъединено Астраханското ханство при Каспийско море. Покорени са кавказките нации. С особена свирепост през първата половина на XVIII век са потушени башкирските и ногайските въстания за избавление от съветско господство. В навечерието на Руско-турската война, в следствие от която се стига до Освобождението на България, Руската империя превзема Хиванското ханство, Кокандското ханство и Бухарския емират в Средна Азия (на територията на днешните Казахстан, Узбекистан, Киргистан и Таджикистан), избива хиляди от коренните нации и огромна част от техните ръководещи прослойки, с цел да подчини по този начин обезглавените нации на властта на съветския император. Прочее, основна роля на пълководец в тези войни играе известният у нас ген. Михаил Скобелев. През 1916-1917 година тези нации се подвигат в така наречен Средноазиатско въстание против колониалната власт на Русия и заселваните от нея етнически руснаци. То е потушено още веднъж с още по-голяма грубост - съгласно другите оценки са избити сред 300 и 500 хиляди от коренното население. По същия метод - с огън и меч - са покорени племената и народите на Далечния Изток. Още през XVI век е покорено Сибирското ханство, а Сибир е колониализиран. Донесените от завоевателите заболявания, най-много едрата шарка, унищожават близо 80 % от народите на тунгусите и якутите (по подобен метод заболяванията, донесени от белите колонизатори, унищожават основна част от индианците в двете Америки). Със серия от военни походи и наказателни интервенции са покорени чукчите в Чукотка. Водена е политика на изтребване по отношение на тези елементи от коренните нации на Далечния Изток, които не са приемали съветско гражданство и васално послушание на Русия.
Когато Путин или яхниеното незнание из обществените мрежи приказват за американските индианци, би трябвало да се напомня и изтребителната война на Руската империя против американските индианци в Аляска. Известна е войната против индианския народ на тлингкитите, в която руснаците избиват до крайник индианските поселения на остров Ситка и в покрайнините, с цел да завладеят техните територии и запаси (риба, кожи и пр.). Неслучайно, когато през 1989 година в Ситка беше подложен монумент на съветския колониален шеф Александър Баранов, това провокира вълна от отвращение измежду днешните американски индианци. И прочие.
Докато западноевропейските колониални империи обаче от дълго време се разпаднаха, то с разпада на Съюз на съветските социалистически републики беше осъществена единствено частична деколониализация на Евразия. В избран смисъл РФ си остава последната колониална империя. И когато Лавров преди няколко дни заприказва за тежкото колониално минало на Африка, си струваше да му бъде припомнено всичко това.
Източник: Труд
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ