Защо стигнахме до олигархична демократура?
В броя на " Дума " от 10 ноември т.г. бе оповестен текстът " Десети ни върна в интензивното на историята ". Като аргументация създателят цитира огромна поредност числа за стопанската система и виталното ниво преди и след Десети ноември 1989 година - не просто като статистика, а като " осветляващи и щрихиращи цели столетия ". Но, както е известно, " сухите числа " могат да служат и за аргументация на значими истини, само че и като материал за тежки операции. Особено когато се стартират полуистини.
Какво в действителност бе
положението на държавния социализъм
към края на 80-те години на предишния век, освен това освен в България, само че и в Съветския съюз и другите социалистически страни? Ето главните моменти от отговора на един от най-вещите с цифрите и данните за стопанската система бележит български академик и общественик - член-кор. проф. Иван Илиев (в " Икономиката на кръстопът ", Партиздат, София, 1990 година, стр. 44-64):
- исторически факт е, че след 9 септември 1944 година в Народна република България бе основана огромна материална база, с каквато страната в никакъв случай не е разполагала. Завоювано бе ниво на живот, непознато в досоциалистическа България. Значително бяха нараснали образованието и квалификацията на заетите в икономиката; ликвидирана бе безработицата и бяха основани гаранции за сигурност в утрешния ден. Сериозни обществени придобивки бяха безплатното обучение и опазване на здравето, идентичните условия за пенсиониране, грижите за децата и детските надбавки, платените отпуски при бременност и за развъждане на децата;
- до към края на 60-те години на предишния век ликвидирането на безработицата и обезпечаването на обществения най-малко за всички съединяваше в едно ентусиазма, ползите и вярата в социалистическия блян. Възможностите на това сливане обаче в края на 60-те и началото на 70-те години бяха изчерпани. Ентусиазмът спадаше, а ползата непрестанно отслабваше заради политиката на слагане на тъждество сред обществената правдивост и обществената уравниловка за хората както на физическия, по този начин и на умствения труд. През този интервал държавната благосъстоятелност се трансформира в единствената съществуваща, като в нея се развиха мощни деформации - съществени характерности на неосталинисткия модел на социализма;
- от началото на 70-те години стартира наклонност към последователно, само че трайно закъснение в развиването на всички съставки на обществото и изключително на стопанската система, основната причина за което бе присъщата за неосталинисткия модел тоталитарно-административна система; към края на 80-те години стопанската система и обществото изпаднаха във всеобхватна рецесия, отчуждението на трудещите се от държавната благосъстоятелност доближи сериозно състояние;
- производството, външнотърговският стокообмен и изключително износът изпаднаха в стагнация; външният дълг в свободно конвертируема валута доближи голямата сума 10,5 милиарда $ - надалеч над сериозния най-малко, неколкократно надвишаваща годишните приходи в такава валута. Формира се повсеместен недостиг на артикули и услуги за популацията, на първични материали и материали, на високопроизводителни машини, при непрекъснат растеж на цените на всички артикули и услуги. Държавният бюджет приключваше с недостиг при възходящи отговорности към Българска народна банка и популацията.
Относно външния дълг
на страната тези констатации бяха доказани и в редица проучвания на самостоятелни специалисти със следните изводи: чистият външен дълг на България (брутните отговорности минус валутните резерви), възлизащ към 31.ХII.1990 година на сума над 10,932 милиарда щатски $, съставлява извънредно тежко задължение за националната стопанска система. При обрисувалата се от средата на 80-те години тежка обстановка с външните отговорности и явната заплаха страната да изпадне в несъстоятелност, вместо да се схване политика на ограничение на вътрешното ползване и понижаване на темповете на икономическия напредък, през 1986 година, в осъществяване на политиката за " качествено нов напредък ", бе сложена безусловно нереалистичната задача националният приход и публичната продуктивност на труда до 1995 година да се усилят 2 пъти, а до края на столетието - 3-3,5 пъти.
Недвусмислено удостоверение навръх тези констатации е и обобщаващата оценка на самия Тодор Живков, съдържаща се в писменото му удостоверение от 1993 година, озаглавено " Това, което не съумях да кажа на българския народ след 10 ноември 1989 година: " Независимо от триумфите, които реализираха социалистическите страни, в това число и България, в социално-икономически и културен прогрес, този социализъм, който изградихме, се оказа едно недоносче както в материално, по този начин и в духовно отношение. Така основано и построено, това социалистическо общество не можеше със съществуващата материална база да обезпечи на популацията в рамките на социалистическите страни обилие от материални богатства. В тези условия то се изроди в казармен вид социализъм. Това народите, прегърнали концепцията на социализма, осъзнаха едвам след гибелта на Сталин. Но, претрупан с атрибутите на тоталитарния модел, този вид социализъм не можа да се отърве от своите недъзи. " (В " Дело №4. Икономическата злополука на социализма " ; Изд. " Дамян Яков ", София, 2011 година, стр. 362). Всъщност, това споделя всичко.
След 10 ноември Българска комунистическа партия бе изправена пред предизвикването да се утвърди като водещата мощ за по-нататъшния ход на процесите на дълбоки трансформации във всички сфери на обществото. В управлението и в средите на партията обаче се демонстрираха същностни несъгласия по отношение на налагащите се решителни дейности в изискванията на внезапно изменящата се с дни социална среда. Тези несъгласия станаха една от значителните аргументи за това
Българска комунистическа партия да догонва измененията
настъпващи в обществото, вместо да ги направлява и развива в декларираната от нея посока, като отстоява нуждата от национално единодушие по главните въпроси на демократизирането на обществото и на налагащите се незабавни ограничения за преодоляване и излаз от рецесията.
От втората половина на ноември 1989-а и с възходяща активност през идващите една-две години Улицата, намираща се под въздействието на избрани кръгове в появилия се Съюз на демократичните сили, направи своята поръчка като нов коренен фактор с упоритостта да диктува развиването на разтърсващите обществото процеси. " Кауза " на Съюз на демократичните сили и вървящата след него част от обществото стана безогледното " разграждане на тоталитарната система " - цялостно отменяне на апелите от страна на Българска социалистическа партия за взаимни старания за излаз от всеобхватната и скоротечно задълбочаваща се рецесия на страната.
Първият непосреден обществен конфликт сред тези два взаимно изключващи се метода се състоя на Националната кръгла маса от януари-май 1990 година Нейната активност приключи с приемането на две заявления и девет съглашения, покриващи най-острите въпроси на момента - за мирния преход; за налагащите се промени в Конституцията и за гаранциите за свободни избори. Същевременно, на ниво на Работна група бе координиран план " Основни правила и наличие на икономическата промяна ", очертаващ рамките на всъщност обществена пазарна стопанска система. Той по този начин и остана неприет, както заради безапелационния отвод на Съюз на демократичните сили да разисква и съгласува с Българска социалистическа партия ограничения на икономическата промяна, по този начин и заради визията в управителните кръгове на Българска социалистическа партия, че промяната изначално е дясна, заради което партията не следва да се ангажира с нея.
Спечелването на първите демократични избори на 10-17 юни 1990 година от Българска социалистическа партия
бе неповторимо достижение
за цяла Източна Европа, даващо късмет на партията да възвърне водещата си роля за посоката и хода на измененията и в обществото, и в стопанската система. Резултатът от нейната работа в излъченото Седмо Велико Народно заседание се оказа двузначен. Постижение с непреходно значение стана приемането на 12 юли 1991 година на Конституцията на Република България. Същевременно партията се оказа неспособна да отстои и да се укрепи в изпълнителната власт, изправена пред разрушителната настъпателност на опозицията в лицето на Съюз на демократичните сили и оказала се в изолираност, в немалка степен и заради вътрешните несъгласия в партийното управление.
В публикацията в ДУМА от сряда магистрално ни се афишира, че " цивилизационният избор (т.е. от 10 ноември - б.а.) ни докара до свободно рухване към дъното на историята, където лежат кокали и вкаменелости на други племена, етноси, страни и цивилизации ". Нищо сходно! Истината е, че антицивилизационният диктат, натрапен от взелите връх в обществото реставраторски и антидемократични сили (независимо дали " десни " или пък " леви " ), ни срина до днешната олигархична демократура с тежките ѝ обществени язви и корумпирана политическа система!
Истина, която е наложително Българска социалистическа партия да проумее, с цел да може да се трансформира в същински издирван и водещ участник в налагащата се радикална обществена промяна на страната!
В главната си част текстът е обобщение от отчета на създателя " Един опит за справедлива оценка на ролята и смисъла на 10 ноември 1989 година " на Националната юбилейна конференция " 30 години от 10 ноември 1989 година - политически, социално-икономически, военно-стратегически и културни трансформации " ; София, 8 ноември 2019 г.)
Какво в действителност бе
положението на държавния социализъм
към края на 80-те години на предишния век, освен това освен в България, само че и в Съветския съюз и другите социалистически страни? Ето главните моменти от отговора на един от най-вещите с цифрите и данните за стопанската система бележит български академик и общественик - член-кор. проф. Иван Илиев (в " Икономиката на кръстопът ", Партиздат, София, 1990 година, стр. 44-64):
- исторически факт е, че след 9 септември 1944 година в Народна република България бе основана огромна материална база, с каквато страната в никакъв случай не е разполагала. Завоювано бе ниво на живот, непознато в досоциалистическа България. Значително бяха нараснали образованието и квалификацията на заетите в икономиката; ликвидирана бе безработицата и бяха основани гаранции за сигурност в утрешния ден. Сериозни обществени придобивки бяха безплатното обучение и опазване на здравето, идентичните условия за пенсиониране, грижите за децата и детските надбавки, платените отпуски при бременност и за развъждане на децата;
- до към края на 60-те години на предишния век ликвидирането на безработицата и обезпечаването на обществения най-малко за всички съединяваше в едно ентусиазма, ползите и вярата в социалистическия блян. Възможностите на това сливане обаче в края на 60-те и началото на 70-те години бяха изчерпани. Ентусиазмът спадаше, а ползата непрестанно отслабваше заради политиката на слагане на тъждество сред обществената правдивост и обществената уравниловка за хората както на физическия, по този начин и на умствения труд. През този интервал държавната благосъстоятелност се трансформира в единствената съществуваща, като в нея се развиха мощни деформации - съществени характерности на неосталинисткия модел на социализма;
- от началото на 70-те години стартира наклонност към последователно, само че трайно закъснение в развиването на всички съставки на обществото и изключително на стопанската система, основната причина за което бе присъщата за неосталинисткия модел тоталитарно-административна система; към края на 80-те години стопанската система и обществото изпаднаха във всеобхватна рецесия, отчуждението на трудещите се от държавната благосъстоятелност доближи сериозно състояние;
- производството, външнотърговският стокообмен и изключително износът изпаднаха в стагнация; външният дълг в свободно конвертируема валута доближи голямата сума 10,5 милиарда $ - надалеч над сериозния най-малко, неколкократно надвишаваща годишните приходи в такава валута. Формира се повсеместен недостиг на артикули и услуги за популацията, на първични материали и материали, на високопроизводителни машини, при непрекъснат растеж на цените на всички артикули и услуги. Държавният бюджет приключваше с недостиг при възходящи отговорности към Българска народна банка и популацията.
Относно външния дълг
на страната тези констатации бяха доказани и в редица проучвания на самостоятелни специалисти със следните изводи: чистият външен дълг на България (брутните отговорности минус валутните резерви), възлизащ към 31.ХII.1990 година на сума над 10,932 милиарда щатски $, съставлява извънредно тежко задължение за националната стопанска система. При обрисувалата се от средата на 80-те години тежка обстановка с външните отговорности и явната заплаха страната да изпадне в несъстоятелност, вместо да се схване политика на ограничение на вътрешното ползване и понижаване на темповете на икономическия напредък, през 1986 година, в осъществяване на политиката за " качествено нов напредък ", бе сложена безусловно нереалистичната задача националният приход и публичната продуктивност на труда до 1995 година да се усилят 2 пъти, а до края на столетието - 3-3,5 пъти.
Недвусмислено удостоверение навръх тези констатации е и обобщаващата оценка на самия Тодор Живков, съдържаща се в писменото му удостоверение от 1993 година, озаглавено " Това, което не съумях да кажа на българския народ след 10 ноември 1989 година: " Независимо от триумфите, които реализираха социалистическите страни, в това число и България, в социално-икономически и културен прогрес, този социализъм, който изградихме, се оказа едно недоносче както в материално, по този начин и в духовно отношение. Така основано и построено, това социалистическо общество не можеше със съществуващата материална база да обезпечи на популацията в рамките на социалистическите страни обилие от материални богатства. В тези условия то се изроди в казармен вид социализъм. Това народите, прегърнали концепцията на социализма, осъзнаха едвам след гибелта на Сталин. Но, претрупан с атрибутите на тоталитарния модел, този вид социализъм не можа да се отърве от своите недъзи. " (В " Дело №4. Икономическата злополука на социализма " ; Изд. " Дамян Яков ", София, 2011 година, стр. 362). Всъщност, това споделя всичко.
След 10 ноември Българска комунистическа партия бе изправена пред предизвикването да се утвърди като водещата мощ за по-нататъшния ход на процесите на дълбоки трансформации във всички сфери на обществото. В управлението и в средите на партията обаче се демонстрираха същностни несъгласия по отношение на налагащите се решителни дейности в изискванията на внезапно изменящата се с дни социална среда. Тези несъгласия станаха една от значителните аргументи за това
Българска комунистическа партия да догонва измененията
настъпващи в обществото, вместо да ги направлява и развива в декларираната от нея посока, като отстоява нуждата от национално единодушие по главните въпроси на демократизирането на обществото и на налагащите се незабавни ограничения за преодоляване и излаз от рецесията.
От втората половина на ноември 1989-а и с възходяща активност през идващите една-две години Улицата, намираща се под въздействието на избрани кръгове в появилия се Съюз на демократичните сили, направи своята поръчка като нов коренен фактор с упоритостта да диктува развиването на разтърсващите обществото процеси. " Кауза " на Съюз на демократичните сили и вървящата след него част от обществото стана безогледното " разграждане на тоталитарната система " - цялостно отменяне на апелите от страна на Българска социалистическа партия за взаимни старания за излаз от всеобхватната и скоротечно задълбочаваща се рецесия на страната.
Първият непосреден обществен конфликт сред тези два взаимно изключващи се метода се състоя на Националната кръгла маса от януари-май 1990 година Нейната активност приключи с приемането на две заявления и девет съглашения, покриващи най-острите въпроси на момента - за мирния преход; за налагащите се промени в Конституцията и за гаранциите за свободни избори. Същевременно, на ниво на Работна група бе координиран план " Основни правила и наличие на икономическата промяна ", очертаващ рамките на всъщност обществена пазарна стопанска система. Той по този начин и остана неприет, както заради безапелационния отвод на Съюз на демократичните сили да разисква и съгласува с Българска социалистическа партия ограничения на икономическата промяна, по този начин и заради визията в управителните кръгове на Българска социалистическа партия, че промяната изначално е дясна, заради което партията не следва да се ангажира с нея.
Спечелването на първите демократични избори на 10-17 юни 1990 година от Българска социалистическа партия
бе неповторимо достижение
за цяла Източна Европа, даващо късмет на партията да възвърне водещата си роля за посоката и хода на измененията и в обществото, и в стопанската система. Резултатът от нейната работа в излъченото Седмо Велико Народно заседание се оказа двузначен. Постижение с непреходно значение стана приемането на 12 юли 1991 година на Конституцията на Република България. Същевременно партията се оказа неспособна да отстои и да се укрепи в изпълнителната власт, изправена пред разрушителната настъпателност на опозицията в лицето на Съюз на демократичните сили и оказала се в изолираност, в немалка степен и заради вътрешните несъгласия в партийното управление.
В публикацията в ДУМА от сряда магистрално ни се афишира, че " цивилизационният избор (т.е. от 10 ноември - б.а.) ни докара до свободно рухване към дъното на историята, където лежат кокали и вкаменелости на други племена, етноси, страни и цивилизации ". Нищо сходно! Истината е, че антицивилизационният диктат, натрапен от взелите връх в обществото реставраторски и антидемократични сили (независимо дали " десни " или пък " леви " ), ни срина до днешната олигархична демократура с тежките ѝ обществени язви и корумпирана политическа система!
Истина, която е наложително Българска социалистическа партия да проумее, с цел да може да се трансформира в същински издирван и водещ участник в налагащата се радикална обществена промяна на страната!
В главната си част текстът е обобщение от отчета на създателя " Един опит за справедлива оценка на ролята и смисъла на 10 ноември 1989 година " на Националната юбилейна конференция " 30 години от 10 ноември 1989 година - политически, социално-икономически, военно-стратегически и културни трансформации " ; София, 8 ноември 2019 г.)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ