Психолог посочи странна, но честа причина за напълняване
В битката с наднорменото тегло постоянно се приказва за калории, метаболизъм и физическа интензивност. Но има още един, постоянно подценяван фактор – прочувственото положение . Според съветския клиничен психолог и психоаналитик доцент доктор Алексей Мелехин, точно неосъзнатите обиди и прочувствени контузии стоят в основата на голям брой случаи на мъчно контролируемо напълняване.
Д-р Мелехин показва, че една от най-често срещаните прочувствени аргументи за наднормено тегло е така наречен отчаяние от неналичието на реализация – възприятието, че животът не се развива по този начин, както човек чака. Това чувство може да се прояви още в детството под формата на чувство за незадоволително внимание, недоумение или липса на поддръжка, показва zdrave.to. Невъзможността тези усеща да бъдат изказани постоянно води до така наречен прочувствен апетит – блян към храна като сурогат на любовта, сигурността и признанието.
Лептин – хормонът на ситостта, който може да стане неефикасен при продължителен стрес.
Грелин – прочут още като „ хормонът на глада “, чиято секреция се покачва при прочувствена неустойчивост.
Кортизол – хормон на напрежението, който покачва апетита и предизвиква натрупването на мазнини, изключително в коремната област.
Нарушеният баланс сред тези хормони постоянно води до неконтролируемо хранене – изключително през нощта или в миг на горест, яд и тревога. Храната се трансформира не в източник на сила, а в прочувствен упоителен механизъм – метод за самонаграждаване и облекчение.
Според Американската психическа асоциация (APA), хората, които употребяват храната като прочувствено избавление, постоянно изпитват виновност по-късно. Така се затваря кръгът: контузия → преяждане → възприятие за виновност → нова контузия → още преяждане.
Дългосрочните последствия от този модел могат да включват:
Затлъстяване и свързани болести (високо кръвно, диабет вид 2, сърдечно-съдови проблеми);
Депресия, обществена изолираност, намален самоконтрол;
Поведенчески разстройства, свързани с храна (емоционално преяждане, компулсивно хранене).
Кога да потърсите помощ
Ако забележите, че посягате към храна при всеки стрес или отчаяние, това може да е сигнал за по-дълбоки психически компликации. Работата с психолог или психотерапевт – изключително експерт по хранителни разстройства – е основна стъпка към откриване и излекуване на тези вътрешни спорове.
Както споделя доктор Мелехин, „ когато човек стартира да схваща, че не се храни, с цел да се засити, а с цел да притъпи нещо вътре в себе си – това е моментът, в който би трябвало да потърси поддръжка “.
Проблемите с тежестта не са единствено въпрос на воля или хранителен режим – постоянно те са отражение на вътрешна болежка. И точно тя би трябвало да бъде лекувана първа.
