Джони Тапия: „Биех се с всеки за долар“
В боксът има едно доста просто предписание – или биеш или те бият. Няма приблизително състояние, а разпоредбите разрешават всичко, стига да няма неразрешени удари или съдията да не ги види. Ставали сме очевидци на редица колосални конфликти през годините и в случай че през днешния ден евентуалният правоприемник на Мохамед Али е Тайсън Фюри, то Мексико може да се похвали като страна, способна да сътвори първенци от въздуха. Най-вероятно по-старите фенове на този спорт си спомнят името Джони Тапия. По време на спортната си кариера, той има два прякора „ Убиецът с детско лице “ и „ Mi Vida Loca “ – „ Моят вманиачен живот “. Второто даже участва на татуировка на тялото му. Много преди Анди Рюиз да преобърне класацията и единствено с една среща да стане милионер, светът имаше различен кумир в най-леката категория и за мнозина, е кадърен да се издигне даже на флага на страната си – Мексико.
Историята му стартира да се написа на 13 февруари 1967 година в Албъкърки, Ню Мексико. Разбира се, поданството е американско, само че откакто има мексикански корени, Тапия в никакъв случай не се тормози да ги демонстрира, дори в противен случай – благополучен е. Защо говорихме за Тайсън Фюри първоначално? Ако британецът съумя да победи депресията, то Джони в никакъв случай не съумя да прогони демоните от своя ъгъл. Той в никакъв случай не познава татко си, той е погубен в кавга, до момента в който неговата майка е била бременна с него. Един от най-честите мемоари е по какъв начин е стоял на верандата пред къщата си и като всички други деца в квартала, чакал татко му да се прибере. Това в никакъв случай не се случвало и най-после майка му го викала за вечеря. Това е другият спомен, който има от родителите си. На 8-годишна възраст, неговата майка е изнасилена и убита, разпознават я единствено по златната верижка на врата ѝ.
Възпитанието на дребния Джони е предадено на баба му и дядо му. Преживяната контузия завещава белези и гняв. Детството е изпълнено с принуждение и тъй като е безпаричен, Тапия непрекъснато получавал най-различни провокации от по-големите си „ другари “ – всеки желал да ревизира дали Джони може да набие този или оня в учебно заведение. Ако победи, премията е $ и по тази причина в детството си споделя, че ще се сбие с всеки за $. На 9 години стартира да се занимава с бокс. Дядо му решил, че откакто всеки ден има неприятности, по-добре да го остави да се бие на кръга, където всичко е легално.
Мохамед Али, тогава Касиус Клей, стъпва на кръга, откакто някой краде колелото му, бъдещият първенец и отива в полицията, заявявайки, че ще смачка крадеца. Той стига до кръга благодарение на един от служителите на реда, които забелязали хъса на младежа. При Тапия обстановката не е по-различна. Аматьорската кариера стартира някъде на 15-16-годишна възраст. Между 1983-1985 година ще завоюва „ Златна ръкавица “ в двете най-леки категории. Първата професионална среща е планувана за 25 март 1988 година и на кръга излиза Ефрен Чавез. Съдиите изчакват четирите рунда и афишират еднакъв резултат. В идната година Джони ще завоюва 8 срещи, 5 от тях с нокаут, като при четири от тях – съдбовният удар ще падне още в първия рунд. През 1990 година ще добави още 7 скалпа в листа си и ще получи правото да се изправи за купата в супер лека категория.
Първата публична среща за купата се оказва освен представление за публиката, само че и за медиите, които от дълго време са се отегчили от тежката категория. Джони е освен абсурден, той е артист на кръга, който не стопира да нервира съперника си. Аркадите и кръвта не го тормозят. И до момента в който ерата „ Кличко “ трансформира боксът в един малко по-безопасен и любезен спорт, Тапия играе ролята на хулигана и в случай че приказваме за отбрана, тя най-вероятно ще е позиционирана в брадичката му. Боксьорът употребява и още една по-добра отбрана – нападението. Канонадата от удари, които съперниците му поемат е толкоз свирепа, че малко на брой съумяват да си тръгнат от кръга, без да имат един кървясъл подпис.
Първата борба за купата е несполучлива и Луиджи Кампутаро съумява да резервира пояса си. Боксовата комисия проверява малко по-късно гордостта на Албърки, с цел да открие следи от кокаин в тялото му. Наказанието за позитивна проба е три години – може би най-хубавите вероятни в кариерата. Появата на неразрешени субстанции в никакъв случай няма да го напусне, спортистът в никакъв случай не съумява да ги спре, а и по това време скрито продължава да се бори с меланхолия. При завръщането на кръга през 1994 година ще завоюва 4 мача с нокаут в първите рундове, като бързо стартира да катери позициите нагоре към формалните кандидати за купата. На 12 октомври е формален кандидат и ще се изправи против Хенри Мартинез в борбата за вакантната купа на WBO.
Хенри Мартинез се счита за неофициалният първенец, само че срещата е проведена в Албакърки и целият щат блокира залата, с цел да види една от най-великите конфликти в категорията. Мартинез се заканва, че е пристигнал, с цел да поставя завършек на кариери, до момента в който съперника му не желае да печели трофеи, той желае да унищожи съперника си. Битката е извоювана с механически нокаут, като малко преди този момент има нокдаун. Аркада на веждата на Хенри не разрешава да продължи срещата, а и съгласно съдията на кръга – Денис Нелсън, няма какво повече да се потвърди и спечелилият е явен. Статистиката демонстрира, че Тапия е съумял да нанесе тъкмо 349 удара от хвърлени 648, до момента в който Мартинез е направил 760 опита, от които едвам 265 са сполучливи. Това е и първият случай, в който Хенри не съумява да приключи срещата преди 8-я рунд. Освен диалози за купата, Джони съумява да влезе в новините с още едно положително дело. Само ден след спечелването на купата, вижда по какъв начин група младежи бият 74-годишен дъртак на улицата.
По думите на първенеца, той е съумял да наложи ред, само че в никакъв случай не е имал желание да задържа някого. Полицията открива нападателите повалени, като никой от тях не е в положение да даде пояснение. Следващите 6 срещи са феноменални отбрани на пояса. Един от най-големите врагове на кръга остава и Поли Аяла. Срещата сред тях е оповестена за „ Битката на годината “. Съдиите изпитват усложнения в крайния резултат, само че приключват серията от 48 победи на Тапия, записвайки първата публична загуба. По-късно през същата година Джони ще направи първия си опит за самоубийство благодарение на свръхдоза. Успешната реабилитация по-късно идва с късмет за печелена на купа в още една категория. През 2000 година ще се изправи за повторно с Аяла. Съдиите още веднъж не виждат капацитета и поставят завършек на сагата, записвайки 2 победи за Поли.
По това време публиката остава с усещането, че по-ефективен и настъпателен, Тапия заслужава да завоюва, само че уви. Малко по-късно няма коментатор, който да не твърди, че срещата е била нагласена през цялото време и нещо не е вярно. Нека не забравяме, че Дон Кинг е един от главните уредници на мачовете, а той самият има сходни практики, въпреки и да липсва публично удостоверение. Спортната кариера на килъра с бебешко лице приключва с 59 победи – 30 от тях с нокаут и 29 с решение на съдиите и единствено 5 победи, от които единствено 1 с нокаут. В спортният картон ще открием и 2 равенства. Всичко това е задоволително, с цел да бъде въведен в Залата на славата, като един извънредно сполучлив спортист, само че това е единствено дребна част от триумфите.
Един от прякорите му е „ Моят вманиачен живот “, Тапия признава, че в никакъв случай не е имал проекти да живее дълго. Израстването без обич, както постоянно признава, го прави недопечен и злобен, като единственото, което в миналото е носило наслаждение и благополучие, това е боксът. Страхът, че в миналото кариерата му ще завърши, стартира да завладява съзнанието му и действително единствено една година след края, той умира безшумно в съня си на 27 май 2012 година Медиите си показват края му малко по-различно. Някои спортни публицисти са считали, че ще прочетат в престъпния лист за деня по какъв начин тялото на Тапия е намерено мъртво и повода за гибелта ще са опиатите. Никой не е очаквал, че сърцето му просто ще спре да бие. Съпругата му споделя, че до последния си ден е упражнявал, като постоянно е пиел и обезболяващи, тъй като цялото му тяло е било счупено. В своята биография, Тапия споделя, че е отгледан като питбул и би трябвало да атакува. Четири пъти лекарите го афишират за мъртъв и се чудят дали към този момент не е време да изключат медицинските апарати, поддържащи живота му.
Срещата със гибелта не се случва на кръга, той остава единственото място, където има някаква класификация и точни указания какво ще се случи – всичко останало е безпорядък. През 2007 година Тапия е в кома, откакто съумява да вземе свръхдоза кокаин и до момента в който е в безсъзнание, неговият племенник и шурей умират в автомобилна злополука, до момента в който са бързали да го видят в болничното заведение. Най-големият победител в живота на един от магнетичните боксьори, остават опиатите. Ето за какво и той не желае да се възприема като модел за подражателство – предпочитал неговите почитатели да се молят за него. Преди всичко, Тапия желае да бъде запомнен с положително и в идващите няколко години в Албъкърки ще бъде построен специфичен център за битка с опиатите, който ще носи неговото име. Боксьорът не среща любовта в детството си, само че съумява да даде доста на брачната половинка и децата си.
