Посланик Огнян Гърков: От министър Иван Башев до Теодора Генчовска
В непосредственост до жилището му на ъгъла на бул. „ Цар Освободител” и „ Братя Христо и Евлоги Георгиеви”, над аптеката. Работил съм при 15 министри на външните работи, след Иван Башев до Николай Младенов. Представите си за И.Башев построих през годините по многочислени писмени източници, разкази и мемоари на десетки негови познати или съратници. През лятото на 2007 или 2008 година моят паметен другар и сътрудник дипломат Иван Д. Спасов в наличието на някогашния зам.-министър Любен Петров ме притегли измежду „ дребните спонсори” на книгата „ Иван Башев – политик, общественик дипломат”. Двамата бяха измежду съставителите на книгата, а на представянето й през март 2010 година от неспокойствие Иван /Спасов/ получава съдбовен солиден инфаркт.
Роден в семейство на заможни хора през 1916 година Иван Башев се увлича по левите хрумвания и бива задържан и въдворен в лагер Еникьой. Майка му Мария Йохан Свобода, родена в заможно семейство в Братислава, израстнала във Виена. Баща му е също процъфтяващ майстор, изселник от Прилеп. Завършил влиятелната немска гимназия (Deutsche Schule) и право в СУ „ Климент Охридски” Башев е много по-различен от тогавашните „ големци” в страната. С резервираността си към властовите привилегии (живее под наем), солидното си обучение и полиглотски езикови умения той е „ странна птица” за произхождащите от селско-работнически „ сой” висши блюстители на диктатурата на пролетариата. Бил е работохолик, комуто по природа било задоволително да спи 2-3 часа в денонощие. А през нощта четял, изучавал непознати езици, подготвял се е за договаряния. Взискателен към себе си, само че и към подчинените. Коригирал преводачите, които постоянно употребявал с цел да печели време за обсъждане на реакция до момента в който те превеждат устно. По думите на негов непосредствен зависещ още от Министерството на културата щом министърът получел заплата по водача изпращал пари на татко си.
Преди Людмила Живкова, като заместник-министър на културата, Башев пръв повдига отчасти „ желязната завеса” от Изток с показване на българско златно богатство в Швейцария и Франция, позволява позволява на български хорови и танцови сформира, и на обособени артисти до най-престижни подиуми в „ Стара Европа”. Като министър на външните работи (1962-1971 г.) в конструктивно-прагматичен дух той отстоява поредно и сполучливо външнополитическите позиции на България по проблемите, насъбрани преди и след края на Втората международна война най-вече със съседите. С персоналното му присъединяване са разчистени връзките с Гърция и Турция. След негово време до в този момент няма прогрес за България в действителни турски дейности за компенсиране на ориста на потомците на прокудените тракийски българи и тяхното завещание за милиарди долари. По писмен роман на дипломат Асен Павлов, министър Иван Башев, евентуално по предписание, само че с отвращение, приема делегация на индийски роми. Те споделят предпочитание да проведат интернационален конгрес за да насочат вниманието на международното публично мнение към своите проблеми. Тъй като българските роми били съвсем със 100% от индийско родословие, гостите изразили предпочитание конгресът да се организира в България. Министърът контрирал с предложение да си проведат конгреса в Индия, а от наша страна „ бихме съдействали всички български роми, които се усещат от индийски генезис, да се преселят в родината на прадедите си”. Няма информация за реакцията на висшето партийно управление по отношение на позицията на Башев, само че преселвания не записваме.
По персонален принос към страната и изключително за нейния интегритет за мен приживе Иван Башев е посланик и министър на външните работи № 1 на България.
През 1992 година ми бе предоставено да изчета целия списък на Министерство на външните работи (явен, за служебно прилагане и секретен) към Пражката пролет през 1968 година за определяне дали в Министерството се съхранява копие от решението за присъединяване на български боен контингент в състава на този на Варшавския контракт за окупацията на Чехословакия през август с.г. Копие нямаше, само че посолството ни в Прага е било интензивно с 2 излъчвания на ден в решаващите седмици. Имаше и ксерокопия от шифровани радиограми с резолюции на Тодор Живков до членове на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Иван Башев бе постоянен получател от посолството, само че в архива имаше само негово фактологическо изявление по тематиката и нито едно предписание към него от по-висшестоящ.
Слухове, че гибелта на известния измежду народа и интелигенцията министър е „ била подпомогната” дори от огромния тогавашен брат и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) плъзнаха незабавно. Въпреки, че брачната половинка му София и щерка му Миряна ги отхвърлиха. Безспорно е обаче, че от невзискателност министърът е живял чартърен и оставя вдовицата и фамилията си без личен покрив. И че жилището им е купено след гибелта му. А директни доказателства за покушения на това ниво след убийството на Джон Ф.Кенеди през 1963 година са изключения. Илюстрация за имиджа на Башев: през 1966 година Живков е на публично посещаване във Франция. Един от съпътстващите високопоставени специалисти твърдял в спомените си, съгласно преводача Нино Николов, за подслушана имитация на доктор Мара Малеева към брачна половинка си държавен глава при разглеждането на хотел в градчето Сен Пол дьо Ванс: „ Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук при Милко Балев...”.
Но неприязънта на висшата партийна номенклатура в Народна република България и в Съюз на съветските социалистически републики не е наложителен мотив за непозволена разпродажба.
При двустранни контакти дипломатическият протокол отдава желания на гостуванията като символизиращи по-голямо почитание. И в наше време е невероятно да приведем образец когато двама следващи френски външни министри поредно одобряват поканите на Башев за публични визити в България (легендарните Кув дьо Мюрвил и Морис Шуман). Гостуват му с изключение на хомолозите от социалистическите и прилежащите страни външните министри на Австрия (бъдещи канцлери), Италия, Финландия (многократно), Норвегия, Дания, Швеция Белгия, Холандия, Исландия, държавния министър на Англия и прочие, външните министри на Индия, Оперативно-агентурна разработка, Египет и десетки страни от Третия свят. У нас са били на отмора генерални секретари на Организация на обединените нации. Отделно визитите на Башев в чужбина и многостранната дипломация. И безвизови режими с Австрия и скандинавски страни в интервала на „ студената война”!
В спомените на дипломат Владимир Костов „ Многостранната дипломация” има косвени обстоятелства, които илюстрират сериозното мнение на Башев, най-малко на моменти, към тогавашния Big Brother. Те могат да послужат като отчасти съображение за слуховете, че Башев „ не е заледен сам” от природата на Витоша. Ден-два преди сесиите на Общото заседание на Организация на обединените нации той пристигал в Постоянното ни посланичество в Ню Йорк с цел да приготвя изявлението си. Съветският министър А.Громико бил неприятно изумен от концепцията на Башев да подчертава върху ролята на междинните и дребните страни в Обединените народи. Предложил българският министър да произнесе словото си на съветски, един от 5-те публични езици на Организация на обединените нации. Башев обаче изказал желание към френския език. Или преживелица, когато от Политическа партия носят на министъра вестници. Предлагат му руската „ Правда”, а той промърморва за какво не са му дали „ нещо по-информативно”, даже да е органът на Френската компартия „ Юманите”. Известна е реакцията му във връзка предписание на Москва и Живков за следващ път да изкажем взаимност с Германска демократична република, когато той предлага да потърсим реципрочно някаква икономическа полза от Източен Берлин вместо перманентната и безкритична поддръжка.
Бях сътрудник на Славка Славова от Единния държавен протокол на доктор Джибров, която е участвала от Министерство на външните работи на разпознаването... Лежал съм в Инфекциозна болница на прилежащи кревати с Тане, старши избавител в Централния избавителен пункт (ЦСП) " Алеко ". Според него и други източници изпратената им в поддръжка военна част търсила министъра след закъснение, тъкмо и „ нарочно” в противоположната им предложена от планинските спасители посока. Поне 20 пъти съм посещавал или минавал на времето около скромния монумент на лобното място, на 160-200 м. от хижата и " Алеко ". Дори при тогавашните по-примитивни условия няма алпинист, съгласно з.м.с. по алпинизъм и избавител, който да загине на края на „ Меча поляна” на толкоз близко разстояние от ЦСП " Алеко ". Камо ли умел алпинист като Иван Башев, по думи не на дипломати и парт-идеолози, а на планински " бараби " -познавачи на Витоша.
Но това са догадки на негови и мои познати, а не доказателства. Във всички случаи, и при двете версии за гибелта му, той е герой-патриот! Поклон пред паметта му!
На новата министърка госпожа Генчовска да пожелаем триумф! Но: Биографичните данни са повече от скромно-оскъдни. Завършила история в СУ, не в Харвард, учила във Военна академия „ Раковски”, приключила многочислени квалификационни курсчета по военна дипломация, интернационална сигурност и защита. „ Вай-вай-вай!” - би възкликнал бай Хасан от анекдота за здравословните му вреди след образованието в медресето от ходжата. Чиновничка в Генералния щаб и в Министерството на защитата, минала през Брюксел, взела участие в 4 самита на НАТО. Беше претендент за министър на защитата през юли т.г. от Учиндолското придвижване Има Такъв Народ. Тогава разгласиха, че употребила „ два езика”. Но кои, непознати ли единствено? И това ли е военна загадка?
Липсва месторождение, генезис и предварителна биография за НЕЩО ИЗВЪРШЕНО, както при Иван Башев! Поне към този момент носи одежди в сносни цветове, без шарки, за разлика от предшественичката си! Но белким служебният министър, кариерният посланик, с 35 годишен стаж Светлан Стоев не бе по-подходящ за поста в актуалната комплицирана обстановка със скопските упоритости, споровете на изток и на югозапад от нас, „ съюзо-противоборството” САЩ-Китай-Русия?
Или от новия министър ще се чака единствено осъществяване на инструкции от „ Козяк”, Брюксел и така нататък, с междинна директива от бул. „ Дондуков” 2? И козируване? Нима, както Башев на Громико, дамата с очила би възразила за българския интерес на Блинкен? Или най-малко на секретарката му?
Дано, приведено към величината Иван Башев, за случая да не се породи прилика към емблематичната епиграма на Радой Ралин с други «херои»: «„ Там където седеше Иван Вазов,. през днешния ден си клати краката Начо Папазов!”
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. дипломат
Роден в семейство на заможни хора през 1916 година Иван Башев се увлича по левите хрумвания и бива задържан и въдворен в лагер Еникьой. Майка му Мария Йохан Свобода, родена в заможно семейство в Братислава, израстнала във Виена. Баща му е също процъфтяващ майстор, изселник от Прилеп. Завършил влиятелната немска гимназия (Deutsche Schule) и право в СУ „ Климент Охридски” Башев е много по-различен от тогавашните „ големци” в страната. С резервираността си към властовите привилегии (живее под наем), солидното си обучение и полиглотски езикови умения той е „ странна птица” за произхождащите от селско-работнически „ сой” висши блюстители на диктатурата на пролетариата. Бил е работохолик, комуто по природа било задоволително да спи 2-3 часа в денонощие. А през нощта четял, изучавал непознати езици, подготвял се е за договаряния. Взискателен към себе си, само че и към подчинените. Коригирал преводачите, които постоянно употребявал с цел да печели време за обсъждане на реакция до момента в който те превеждат устно. По думите на негов непосредствен зависещ още от Министерството на културата щом министърът получел заплата по водача изпращал пари на татко си.
Преди Людмила Живкова, като заместник-министър на културата, Башев пръв повдига отчасти „ желязната завеса” от Изток с показване на българско златно богатство в Швейцария и Франция, позволява позволява на български хорови и танцови сформира, и на обособени артисти до най-престижни подиуми в „ Стара Европа”. Като министър на външните работи (1962-1971 г.) в конструктивно-прагматичен дух той отстоява поредно и сполучливо външнополитическите позиции на България по проблемите, насъбрани преди и след края на Втората международна война най-вече със съседите. С персоналното му присъединяване са разчистени връзките с Гърция и Турция. След негово време до в този момент няма прогрес за България в действителни турски дейности за компенсиране на ориста на потомците на прокудените тракийски българи и тяхното завещание за милиарди долари. По писмен роман на дипломат Асен Павлов, министър Иван Башев, евентуално по предписание, само че с отвращение, приема делегация на индийски роми. Те споделят предпочитание да проведат интернационален конгрес за да насочат вниманието на международното публично мнение към своите проблеми. Тъй като българските роми били съвсем със 100% от индийско родословие, гостите изразили предпочитание конгресът да се организира в България. Министърът контрирал с предложение да си проведат конгреса в Индия, а от наша страна „ бихме съдействали всички български роми, които се усещат от индийски генезис, да се преселят в родината на прадедите си”. Няма информация за реакцията на висшето партийно управление по отношение на позицията на Башев, само че преселвания не записваме.
По персонален принос към страната и изключително за нейния интегритет за мен приживе Иван Башев е посланик и министър на външните работи № 1 на България.
През 1992 година ми бе предоставено да изчета целия списък на Министерство на външните работи (явен, за служебно прилагане и секретен) към Пражката пролет през 1968 година за определяне дали в Министерството се съхранява копие от решението за присъединяване на български боен контингент в състава на този на Варшавския контракт за окупацията на Чехословакия през август с.г. Копие нямаше, само че посолството ни в Прага е било интензивно с 2 излъчвания на ден в решаващите седмици. Имаше и ксерокопия от шифровани радиограми с резолюции на Тодор Живков до членове на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Иван Башев бе постоянен получател от посолството, само че в архива имаше само негово фактологическо изявление по тематиката и нито едно предписание към него от по-висшестоящ.
Слухове, че гибелта на известния измежду народа и интелигенцията министър е „ била подпомогната” дори от огромния тогавашен брат и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) плъзнаха незабавно. Въпреки, че брачната половинка му София и щерка му Миряна ги отхвърлиха. Безспорно е обаче, че от невзискателност министърът е живял чартърен и оставя вдовицата и фамилията си без личен покрив. И че жилището им е купено след гибелта му. А директни доказателства за покушения на това ниво след убийството на Джон Ф.Кенеди през 1963 година са изключения. Илюстрация за имиджа на Башев: през 1966 година Живков е на публично посещаване във Франция. Един от съпътстващите високопоставени специалисти твърдял в спомените си, съгласно преводача Нино Николов, за подслушана имитация на доктор Мара Малеева към брачна половинка си държавен глава при разглеждането на хотел в градчето Сен Пол дьо Ванс: „ Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук при Милко Балев...”.
Но неприязънта на висшата партийна номенклатура в Народна република България и в Съюз на съветските социалистически републики не е наложителен мотив за непозволена разпродажба.
При двустранни контакти дипломатическият протокол отдава желания на гостуванията като символизиращи по-голямо почитание. И в наше време е невероятно да приведем образец когато двама следващи френски външни министри поредно одобряват поканите на Башев за публични визити в България (легендарните Кув дьо Мюрвил и Морис Шуман). Гостуват му с изключение на хомолозите от социалистическите и прилежащите страни външните министри на Австрия (бъдещи канцлери), Италия, Финландия (многократно), Норвегия, Дания, Швеция Белгия, Холандия, Исландия, държавния министър на Англия и прочие, външните министри на Индия, Оперативно-агентурна разработка, Египет и десетки страни от Третия свят. У нас са били на отмора генерални секретари на Организация на обединените нации. Отделно визитите на Башев в чужбина и многостранната дипломация. И безвизови режими с Австрия и скандинавски страни в интервала на „ студената война”!
В спомените на дипломат Владимир Костов „ Многостранната дипломация” има косвени обстоятелства, които илюстрират сериозното мнение на Башев, най-малко на моменти, към тогавашния Big Brother. Те могат да послужат като отчасти съображение за слуховете, че Башев „ не е заледен сам” от природата на Витоша. Ден-два преди сесиите на Общото заседание на Организация на обединените нации той пристигал в Постоянното ни посланичество в Ню Йорк с цел да приготвя изявлението си. Съветският министър А.Громико бил неприятно изумен от концепцията на Башев да подчертава върху ролята на междинните и дребните страни в Обединените народи. Предложил българският министър да произнесе словото си на съветски, един от 5-те публични езици на Организация на обединените нации. Башев обаче изказал желание към френския език. Или преживелица, когато от Политическа партия носят на министъра вестници. Предлагат му руската „ Правда”, а той промърморва за какво не са му дали „ нещо по-информативно”, даже да е органът на Френската компартия „ Юманите”. Известна е реакцията му във връзка предписание на Москва и Живков за следващ път да изкажем взаимност с Германска демократична република, когато той предлага да потърсим реципрочно някаква икономическа полза от Източен Берлин вместо перманентната и безкритична поддръжка.
Бях сътрудник на Славка Славова от Единния държавен протокол на доктор Джибров, която е участвала от Министерство на външните работи на разпознаването... Лежал съм в Инфекциозна болница на прилежащи кревати с Тане, старши избавител в Централния избавителен пункт (ЦСП) " Алеко ". Според него и други източници изпратената им в поддръжка военна част търсила министъра след закъснение, тъкмо и „ нарочно” в противоположната им предложена от планинските спасители посока. Поне 20 пъти съм посещавал или минавал на времето около скромния монумент на лобното място, на 160-200 м. от хижата и " Алеко ". Дори при тогавашните по-примитивни условия няма алпинист, съгласно з.м.с. по алпинизъм и избавител, който да загине на края на „ Меча поляна” на толкоз близко разстояние от ЦСП " Алеко ". Камо ли умел алпинист като Иван Башев, по думи не на дипломати и парт-идеолози, а на планински " бараби " -познавачи на Витоша.
Но това са догадки на негови и мои познати, а не доказателства. Във всички случаи, и при двете версии за гибелта му, той е герой-патриот! Поклон пред паметта му!
На новата министърка госпожа Генчовска да пожелаем триумф! Но: Биографичните данни са повече от скромно-оскъдни. Завършила история в СУ, не в Харвард, учила във Военна академия „ Раковски”, приключила многочислени квалификационни курсчета по военна дипломация, интернационална сигурност и защита. „ Вай-вай-вай!” - би възкликнал бай Хасан от анекдота за здравословните му вреди след образованието в медресето от ходжата. Чиновничка в Генералния щаб и в Министерството на защитата, минала през Брюксел, взела участие в 4 самита на НАТО. Беше претендент за министър на защитата през юли т.г. от Учиндолското придвижване Има Такъв Народ. Тогава разгласиха, че употребила „ два езика”. Но кои, непознати ли единствено? И това ли е военна загадка?
Липсва месторождение, генезис и предварителна биография за НЕЩО ИЗВЪРШЕНО, както при Иван Башев! Поне към този момент носи одежди в сносни цветове, без шарки, за разлика от предшественичката си! Но белким служебният министър, кариерният посланик, с 35 годишен стаж Светлан Стоев не бе по-подходящ за поста в актуалната комплицирана обстановка със скопските упоритости, споровете на изток и на югозапад от нас, „ съюзо-противоборството” САЩ-Китай-Русия?
Или от новия министър ще се чака единствено осъществяване на инструкции от „ Козяк”, Брюксел и така нататък, с междинна директива от бул. „ Дондуков” 2? И козируване? Нима, както Башев на Громико, дамата с очила би възразила за българския интерес на Блинкен? Или най-малко на секретарката му?
Дано, приведено към величината Иван Башев, за случая да не се породи прилика към емблематичната епиграма на Радой Ралин с други «херои»: «„ Там където седеше Иван Вазов,. през днешния ден си клати краката Начо Папазов!”
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. дипломат
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ