Къде мутризмът настъпва като форма на управление
В близкия месец следва публикуването на следващия отчет на Европейската комисия по отношение на положението на българското правораздаване. Механизмът за наблюдаване е въведен през декември 2006 година като инструмент за влияние и продължение работата на страната в премахване на несъвършенствата на съда и прокуратурата, битката с корупцията и проведената престъпност. За 12 години действително приложение се трансформират както знаците, по този начин и политическият звук и от тласък за смяна първоначално този инструмент се трансформира в бюрократична скука без действително влияние.
Към сегашния миг и служителите в Брюксел, и обществеността у нас са наясно, че това не може да продължава повече и евентуално ще се стигне до анулацията му, само че не тъй като нещо действително е свършено и реализирано. Участниците в този развой са в положение на взаимна отмалялост.
От една страна, българските институции, доминирани от ръководството на ГЕРБ, с непрекъснати трикове съумяват да заобикалят осъществяването на рекомендациите. От друга страна, европейските институции, доминирани от сътрудниците на ГЕРБ - Европейската национална партия, минават към това да измислят все по-деликатен изказ, с цел да показват огромното нищо неслучване за краткотраен прогрес, продължаващ прогрес, изобщо прогрес в тъпченето на едно място.
В упованието на един от евентуално последните отчети през миналата седмица министърът на правораздаването Данаил Кирилов подписва пред посланиците на страните - членки на Европейски Съюз, писмо до Европейската комисия за народна власт посредством право (Венeцианската комисия), в което желае мнение и рекомендации по отношение на въвеждане на ефикасен механизъм за следствие против основния прокурор и ръководителите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Така хем демонстрира на Брюксел, че нещо отново се прави, хем продължава нищо да не се прави.
Ходът е стратегически значим, тъй като на 1 октомври изтича и индикативният период България да регистрира дейности по осъществяване на неоправдателното решение на Европейския съд по правата на индивида по делото Колеви против България. Именно с това дело излизат нескрито безконтролната власт на основния прокурор и неналичието на каквато и да е опция той да бъде разследван, отстраняван и осъден при подозрение за осъществено закононарушение.
Общо взето, с един ход ръководещите за следващ път отстрелват два заека. Накратко Кирилов пита по нещо към този момент общоизвестно:
- Още през юни тази година от Съвета на Европа излязоха с публична позиция, че не поддържат оферти от Кирилов модел под общ знаменател да бъдат поставяни основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища
- От 20 години насам Комисията за народна власт посредством право на Съвета на Европа е показала 10 мнения с подробни и съответни инструкции какво следва да се направи по връзки на основния прокурор , организацията и отчетността на прокуратурата и подсилване независимостта на съда. На уеб страницата на Министерството на правораздаването тези рекомендации стоят в обобщен тип. Могат да бъдат прочетени, осмислени и да се премине към деяние, в случай че има политическа воля. Въпросът не е умеене, а на предпочитание. Който желае, детайлите може да прочете тук.
Накратко за прокуратурата съгласно Венецианската комисия би трябвало да се направи следното, в случай че желаеме да вървим в някаква посока. Венецианската комисия предлага да бъдат въведени ефикасни механизми за отчетност на основния прокурор заради обстоятелството, че основанията за отстраняването му са мъчно изпълними. Последното се дължи на следните спънки:
- Висшият правосъден съвет няма пълномощието за независимо следствие и изясняване на обстоятелствата и следва да се обърне или към Инспектората на Висш съдебен съвет, или към самата прокуратура
- основанието за освобождение по член 129, алинея 3, т. 3 от Конституция на Република България допуска влезнала в действие присъда, а заради квазимонополното състояние на основния прокурор по отношение на следствието той може да спре/прекрати следствие против себе си (реферира се към делото " Колеви " против България).
- освобождението на съображение член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията също е мъчно за използване и остава единствено теоретична опция. Това се дължи основно на мощната позиция на основния прокурор в системата на прокуратурата и в границите на Висш съдебен съвет. Дори в случай че приемем, че няма потребност да се извърши особено следствие на дейностите на основния прокурор и че Инспекторатът има волята и ресурсите за събиране на доказателства, то има дребен късмет за сходна самодейност да бъде сполучлива във Висш съдебен съвет, защото основният прокурор има задоволително пълномощия да предотврати подобен случай. ВК установи на процедура мощното въздействие на основния прокурор в границите на Висш съдебен съвет. Комисията отбелязва, че след привършване на мандата на Висш съдебен съвет членовете на съвета с кариера на прокурори се връщат в системата на прокуратурата и това още веднъж ги трансформира в йерархично подчинени на основния прокурор. Освен това нищо в закона не попречва основния прокурор да задейства инспекции във връзка с предходната работа като прокурори на членове на Висш съдебен съвет, до момента в който извършват мандата си. За разлика от определените членове на съвета, упражнявали съдийска специалност, които не са в същата позиция във връзка с двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд – вътрешната самостоятелност на съдиите е по-добре предпазена и вследствие на това съществува по-малък риск те да работят в отбрана на ползите на своя ръководител).
Предложения на ВК за възстановяване:
- Въвеждане на процедура за импийчмънт и инспектиране на процедурата по член 129, алинея 3, т. 5 за освобождение на основния прокурор – следствията против основния прокурор да се организират от самостоятелен орган или лица, неподчинени на прокуратурата. Влиянието на членовете на Висш съдебен съвет с професионален генезис от прокуратурата и блокиращ глас при следствията и подаване на предложение до президента за освобождение би трябвало да бъде понижено. ВК препраща към процедура, написана в мнение към Република Грузия (CDL-AD(2015)039)
- Венецианската комисия удостоверява, че реформирането на механизмите за отчетност и премахване на основния прокурор не изисква симетрично въвеждане на огледални процедури за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд . Докато съдиите би трябвало да бъдат самостоятелни, то тази концепцията не е изцяло използвана към прокурорите. При тях по-точно е да се приказва за " автономност ", а не пълноценна " самостоятелност " на прокуратурата.
Та венецианската комисия от дълго време е споделила какво и по какъв начин. За измененията в Конституцията през 2015 година също Цецка Цачева пита, получава мнение и не извършва рекомендациите. Тогава поисканото от Движение за права и свободи и Георги Първанов се оказва по-силно от комисията за ГЕРБ. А може би и ГЕРБ това желаят, а към този момент 10 години и това вършат.
Иначе 30 години няма да ни стигнат да имаме страна, построена въз основата на правила. А където върховенството на правото отстъпва, мутризмът настава като форма на ръководство. В правораздаването сме още в 90-те години.
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система. Заглавието и акцентите са на " Дневник ". Оригиналното заглавие е " Правим се, че не знаем, само че по-скоро не желаеме и не можем ".
Към сегашния миг и служителите в Брюксел, и обществеността у нас са наясно, че това не може да продължава повече и евентуално ще се стигне до анулацията му, само че не тъй като нещо действително е свършено и реализирано. Участниците в този развой са в положение на взаимна отмалялост.
От една страна, българските институции, доминирани от ръководството на ГЕРБ, с непрекъснати трикове съумяват да заобикалят осъществяването на рекомендациите. От друга страна, европейските институции, доминирани от сътрудниците на ГЕРБ - Европейската национална партия, минават към това да измислят все по-деликатен изказ, с цел да показват огромното нищо неслучване за краткотраен прогрес, продължаващ прогрес, изобщо прогрес в тъпченето на едно място.
В упованието на един от евентуално последните отчети през миналата седмица министърът на правораздаването Данаил Кирилов подписва пред посланиците на страните - членки на Европейски Съюз, писмо до Европейската комисия за народна власт посредством право (Венeцианската комисия), в което желае мнение и рекомендации по отношение на въвеждане на ефикасен механизъм за следствие против основния прокурор и ръководителите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Така хем демонстрира на Брюксел, че нещо отново се прави, хем продължава нищо да не се прави.
Ходът е стратегически значим, тъй като на 1 октомври изтича и индикативният период България да регистрира дейности по осъществяване на неоправдателното решение на Европейския съд по правата на индивида по делото Колеви против България. Именно с това дело излизат нескрито безконтролната власт на основния прокурор и неналичието на каквато и да е опция той да бъде разследван, отстраняван и осъден при подозрение за осъществено закононарушение.
Общо взето, с един ход ръководещите за следващ път отстрелват два заека. Накратко Кирилов пита по нещо към този момент общоизвестно:
- Още през юни тази година от Съвета на Европа излязоха с публична позиция, че не поддържат оферти от Кирилов модел под общ знаменател да бъдат поставяни основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища
- От 20 години насам Комисията за народна власт посредством право на Съвета на Европа е показала 10 мнения с подробни и съответни инструкции какво следва да се направи по връзки на основния прокурор , организацията и отчетността на прокуратурата и подсилване независимостта на съда. На уеб страницата на Министерството на правораздаването тези рекомендации стоят в обобщен тип. Могат да бъдат прочетени, осмислени и да се премине към деяние, в случай че има политическа воля. Въпросът не е умеене, а на предпочитание. Който желае, детайлите може да прочете тук.
Накратко за прокуратурата съгласно Венецианската комисия би трябвало да се направи следното, в случай че желаеме да вървим в някаква посока. Венецианската комисия предлага да бъдат въведени ефикасни механизми за отчетност на основния прокурор заради обстоятелството, че основанията за отстраняването му са мъчно изпълними. Последното се дължи на следните спънки:
- Висшият правосъден съвет няма пълномощието за независимо следствие и изясняване на обстоятелствата и следва да се обърне или към Инспектората на Висш съдебен съвет, или към самата прокуратура
- основанието за освобождение по член 129, алинея 3, т. 3 от Конституция на Република България допуска влезнала в действие присъда, а заради квазимонополното състояние на основния прокурор по отношение на следствието той може да спре/прекрати следствие против себе си (реферира се към делото " Колеви " против България).
- освобождението на съображение член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията също е мъчно за използване и остава единствено теоретична опция. Това се дължи основно на мощната позиция на основния прокурор в системата на прокуратурата и в границите на Висш съдебен съвет. Дори в случай че приемем, че няма потребност да се извърши особено следствие на дейностите на основния прокурор и че Инспекторатът има волята и ресурсите за събиране на доказателства, то има дребен късмет за сходна самодейност да бъде сполучлива във Висш съдебен съвет, защото основният прокурор има задоволително пълномощия да предотврати подобен случай. ВК установи на процедура мощното въздействие на основния прокурор в границите на Висш съдебен съвет. Комисията отбелязва, че след привършване на мандата на Висш съдебен съвет членовете на съвета с кариера на прокурори се връщат в системата на прокуратурата и това още веднъж ги трансформира в йерархично подчинени на основния прокурор. Освен това нищо в закона не попречва основния прокурор да задейства инспекции във връзка с предходната работа като прокурори на членове на Висш съдебен съвет, до момента в който извършват мандата си. За разлика от определените членове на съвета, упражнявали съдийска специалност, които не са в същата позиция във връзка с двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд – вътрешната самостоятелност на съдиите е по-добре предпазена и вследствие на това съществува по-малък риск те да работят в отбрана на ползите на своя ръководител).
Предложения на ВК за възстановяване:
- Въвеждане на процедура за импийчмънт и инспектиране на процедурата по член 129, алинея 3, т. 5 за освобождение на основния прокурор – следствията против основния прокурор да се организират от самостоятелен орган или лица, неподчинени на прокуратурата. Влиянието на членовете на Висш съдебен съвет с професионален генезис от прокуратурата и блокиращ глас при следствията и подаване на предложение до президента за освобождение би трябвало да бъде понижено. ВК препраща към процедура, написана в мнение към Република Грузия (CDL-AD(2015)039)
- Венецианската комисия удостоверява, че реформирането на механизмите за отчетност и премахване на основния прокурор не изисква симетрично въвеждане на огледални процедури за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд . Докато съдиите би трябвало да бъдат самостоятелни, то тази концепцията не е изцяло използвана към прокурорите. При тях по-точно е да се приказва за " автономност ", а не пълноценна " самостоятелност " на прокуратурата.
Та венецианската комисия от дълго време е споделила какво и по какъв начин. За измененията в Конституцията през 2015 година също Цецка Цачева пита, получава мнение и не извършва рекомендациите. Тогава поисканото от Движение за права и свободи и Георги Първанов се оказва по-силно от комисията за ГЕРБ. А може би и ГЕРБ това желаят, а към този момент 10 години и това вършат.
Иначе 30 години няма да ни стигнат да имаме страна, построена въз основата на правила. А където върховенството на правото отстъпва, мутризмът настава като форма на ръководство. В правораздаването сме още в 90-те години.
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система. Заглавието и акцентите са на " Дневник ". Оригиналното заглавие е " Правим се, че не знаем, само че по-скоро не желаеме и не можем ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ