В Битката при Варна на 10 ноември 1444 г. кръстоносните

В Битката при Варна на 10 ноември 1444 година кръстоносните войски на полско-унгарския крал Владислав III и унгарския военачалник Янош Хуняди са победени от турските войски на султан Мурад II. Полският крал е погубен в борбата.

В известната в международната история като " Битка на народите " умират сред 10 и 12 хиляди християнски воини в опит да спрат настъплението на османските орди към Централна Европа. 500 от тях са най-изтъкнатите представители на полските аристократични родове. Всички те са от персоналната армия на крал Владислав III Варненчик и тях той предвожда в последния си взлом към еничарското барикада. Всички те са напълно млади и са бъдещето на средновековна Полша. В борбата при Варна умират и доста представители на полския върховен клир.

Както е добре известно, тялото на Владислав III в никакъв случай не е открито. Само главата му дълго е разнасяна из анадолските провинции на Османската империя, дебело обмазвана с пчелен мед. Гробницата на краля до Варна, както и гробът в замъка Вавел в Краков са алегорични, така наречен кенотафи, които не съдържат тленни остатъци.

През 1918 година е стартирана процедура за канонизирането на Владислав III, която е спряна от Ватикана заради нетрадиционната полова ориентировка на краля.

През септември 1444 година армията на Владислав прекосява Дунава и навлиза в България. Походът е управляван от Владислав III, Янош Хуняди и папския легат Юлиано Чезарини, а Георги Бранкович не се включва в него. Армията пресича Дунав в региона на Оршова и стартира да се придвижват надолу по реката, опустошавайки прилежащите области, като не среща особена опозиция, като се изключи Никопол и Търново, които се пробват да завладяват, само че са отблъснати със обилни загуби. Към тях се причислява влашка част от към 7 хиляди души, командвана от войводата Влад II Дракул. След като се отхвърлят да пресекат Стара планина при Шипченския проход, унгарците се насочват към Варна и сполучливо завладяват крепостите Шумен и Провадия.

Папски, венециански и бургундски кораби заемат Проливите, а кръстоносците напредват към Варна. Новините за унгарския поход провокират суматоха в Одрин и Мехмед взима ограничения за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е отдръпнал, и се връща, с цел да оглави армията. Тъй като съюзническият флот е блокирал Проливите, Мурад и анадолската войска се трансферират на европейския бряг на 15 октомври през Босфора благодарение на генуезки кораби и засилен артилерийски обстрел от двата бряга. След като доближава Одрин, Мурад оставя Мехмед отпред на отбраната на града, а самият той с главната войска се насочва към Несебър и оттова на север по черноморския бряг, с цел да пресрещне унгарската войска.

Европейците първоначално имат превес и наподобяват покрай победа. Султанът взема решение да напусне бойното поле. Младият крал подценява съвета на Хуняди и се втурва с 500 полски рицари против турския център. Те прегазват еничарската пехота и кралят се пробва да плени Мурад, охраняван от едвам неколкостотин еничари и азаби. В този миг в тази част на полесражението се връщат част от побегналите румелийски спахии, водени от Исхакоглу Иса и Шехабеддин паша. Те разстройват бойния ред на рицарите, като самият крал е свален от коня си и погубен.

Обезсърчената полска кавалерия е смазана от турците. При завръщането си Хуняди се ядосва, че не е прекратил преследването си по-рано, и фанатично се пробва да избави тялото на краля, само че всичко, което реализира, е да провежда отстъплението на остатъка от войската си.

След успеха Мурад още веднъж предава властта на сина си и се връща в Маниса.

Погромът на християнските войски в борбата при Варна на 10 ноември 1444 година на процедура отбелязва края на кръстоносната концепция. Нанесен е пагубен удар върху цяла християнска Европа, а България се потапя в мрака на многовековно османско иго.
тагове борба Варна 10 ноември 1444 година кръстоносни войски полско-унгарския крал Владислав II