Почина един от най-знаменитите българи в Ню Йорк
В библиотеката на Генералното консулство, в неналожителен диалог, воден от Stani Dimitrova, Тед описа преди две години за живота си през миналите девет десетилетия, спирайки се на работата си като инженер в разнообразни елементи на света, емиграцията си в 70-те години на предишния век в Съединени американски щати (през Куба, Мексико и Гърция) и работата си на основите на Световния търговски център директно след терористичните офанзиви от 11.9.2001 г.
Любовта към класическата музика бе нишката, която минава през целия живот на Тед, от първите уроци по цигулка като дете в края на 30-те години на предишния век, през тъгата по счупената му цигулка в армията през 50-те и приноса му като доброволец за музикален център през 90-те години в Масачузетс, до поддръжката за българските музиканти в Ню Йорк.
Той е роден в Стара Загора на 19 септември 1933 година Дядо му по бащина линия е бил православен духовник и като момче Тед учи цигулка и свири в младежкия оркестър на учебното заведение си. Въпреки че фантазията му да стане музикант е прекратена, когато цигулката му се счупва по време на военната му работа, любовта му към класическата музика остава пристрастеност за цялостен живот.
След като служи като пълководец на танк в българската войска, Тед получава бакалавърска и магистърска степен по строително инженерство в България. През 1973 година се причислява към интернационален екип от инженери, работещи в Куба по построяването на висящи мостове за нова автомагистрала. След престоя си в Куба, Тед емигрира в Съединени американски щати със фамилията си през 1976 година
През 1982 година Тед се причислява към Mueser Rutledge Consulting Engineers (MRCE) в Ню Йорк, втората най-стара инженерно-консултантска компания в страната. Лицензиран като професионален инженер в Ню Джърси, Тед става необятно почитан за своя опит в структурното и геотехническо инженерство.
През съвсем тридесетте години, прекарани в MRCE, той на драго сърце наставлява млади инженери и чертожници, а след пенсионирането си остава скъп механически съветник.
Кариерата на Тед продължава над 60 години и оставя дълготраен отпечатък както в Съединени американски щати, по този начин и в чужбина. Неговите планове включват метрото на Втора авеню в Ню Йорк, Sony Center в Берлин, Torre Mayor в Мексико Сити, централата на Hyundai в Сеул, пречиствателната станция за отпадъчни води Newtown Creek в Бруклин, Нюйоркския юридически факултет и пешеходния подлез на Route 9A, свързващ Световния търговски център с Brookfield Place.
За работата си по стабилизирането на Ground Zero след офанзивите от 11 септември Тед беше награден с орден за воин и американско знаме от град Ню Йорк.
Освен инженер, Тед беше и предан обожател на класическата музика. Редовно посещаваше концерти в Карнеги Хол, Линкълн Сентър и Танглууд, където дружно с жена си Дороти бяха доброволци в продължение на съвсем три десетилетия. Беше изключително зает с популяризирането на млади български музиканти, като беше член на борда на Българските концертни вечери в Ню Йорк (BCENY) и постоянно посрещаше реализатори в дома си покрай Танглууд.
Тед оставя брачната половинка си Дороти Силвърстайн, децата си Антонела Кауфман (Джефри) и Ево Попоф (Лия) и майка им Даниел Попоф; двама внуци, Джеймс Кауфман и Ела Попоф; доведения си наследник Джонатан Силвърстайн (Джил); своята падчерица Тайми Стрелоу; три падчерици, Брук, Карли и Теа; и разширеното си семейство в България. Той е умрял преди първата си брачна половинка Анна Рошковска и сина им Антъни Попов; своя пасиновник Даниел Силвърстайн; и родителите си и сестра си.
