На тази дата Царство България депортира 7144 граждани на Вардарска Македония към лагерите на Хитлер
В българското общество битува мнението, че надали не България не е взела участие в Холокоста.
Историческата и фактологическата истина обаче не е такава.
На тази дата през 1943 г. – Цар Борис III в действителност стопира плануваната депортация и избавя българските евреи, само че това става под натиска на обществото, Българската православна черква и все по-видната загуба на войната от страна на Хитлер.
В същия ден обаче стартира депортиране на 7144 евреи - жители на Вардарска Македония - част от Сърбия тогава.
Депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пиротско започва на 4 март 1943 година от Беломорието. Оттам 4058 души са превозени до Лом и след това на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100 от тях. Български полицейски елементи в Битоля и Скопие събират евреите от Вардарска Македония и от 10 март стартира депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
1943 е най-трудната година за българското еврейство като цяло и в частност за мъжете в трудовите групи.
Евреите са мобилизирани още на 29 януари и работата продължава до декември. Около месец по-късно комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и Теодор Данекер подписват съглашение за депортирането на 20 хиляди евреи от българските територии.
Началото на март – депортация на евреите от Северна Гърция До средата на май – 6.000 евреи – включени в трудовите групи. Предстояща готовност на други 8.000 евреи. Около 1.500 евреи – по линията Симитли - Кулата През май 1943 – изселване на евреите от София в провинцията.
Решението за заличаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съдружниците ѝ е взето от националсоциалистическото правителство в берлинското предградие Ванзе през 1942 г. Тогава стартира всеобщото депортиране към Аушвиц.
Още през септември немският дипломат в София Адолф Бекерле, разглеждайки въведеното антисемитско законодателство и основаването на Комисарството по еврейските въпроси, приема, че българското държавно управление е склонно да подкрепи Германия за изтребването на евреите. На 21 януари в посолството е назначен като консултант по еврейските въпроси хауптщурмфюрерът (капитан) от СС Теодор Данекер. След едномесечни договаряния на Данекер с вътрешния министър Петър Габровски и комисаря Александър Белев, на 22 февруари 1943 година двете страни сключват споразумение за депортация „ най-първо “ на 20 хиляди български евреи в Германия.
На 2 март с разпореждане на Министерския съвет съглашението за изселване е доказано, а на Комисарството е предоставено да провежда изселването на 20 хиляди евреи от „ новоосвободените земи “. По данни на самото Комисарство там живеят към 11 хиляди евреи, тъй че осъществяването на постановлението е невероятно. Същевременно отчет на Габровски, утвърден на 24 февруари от министър-председателя Богдан Филов, предлага в изселването да бъдат включени и „ нежелателни евреи “ от старите територии. Въпреки утвърждението си, Филов не приема настояванията на Габловски това да бъде вписано в общественото разпореждане на Министерския съвет, само че Комисарството приема утвърждения отчет за задоволително съображение за изселването и на евреи от старите територии.
На 4 март 1943 година стартира депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100 от тях.
Български полицейски елементи (под немско командване) в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200 от тях.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Според първичния проект на Комисарството по еврейските въпроси изселването би трябвало да обхване към 6000 души от старите територии – 3500 от София, 612 от Пловдив, останалите от Русе, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Хасково, Варна, Видин и Лом. Още през февруари Комисарството сформира описи на евреи, „ които са по-богати, публично проявени и такива, проявени в противодържавни и противобългарски усеща “. До на практика стъпки се стига единствено в Пловдив, където 612 души са арестувани в двора на една казарма в 3 часа през нощта на 10 март, само че по обяд са освободени по разпореждане на основния секретар на вътрешното министерство.
В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от национално възмущение против решението на държавното управление. За анулацията на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „ остаряла България “ значима роля изиграва бързото и уверено деяние на група от 42 депутати отпред с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се афишират против протичащото се, като посредством подписка в Народното събрание вършат дейностите обществено известни, демонстрират фактическата им нелегитимност и с това неодобряват антисемитските дейности на прохитлеристкото държавно управление. Самото държавно управление стопира депортирането. Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно сдружение „ Славия “ също се опълчват. Българската православна черква реагира изключително поредно, като окуражава морално както евреите, по този начин и множеството българи, несъгласни с политиката на държавното управление за разделяне на нацията с претекста, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено деен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и голям брой обособени персони, в това число и вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова. На 24 май 1943 година в София е извършена огромна обществена проява в отбрана и поддръжка на българските евреи. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през идващите месеци вършат депортирането на практика неосъществимо. Протестите основават опция цар Борис III да анулира депортацията на евреите от „ остаряла България “.
Антиеврейското законодателство в България е анулирано публично при започване на септември 1944 година от държавното управление на Константин Муравиев. По британска самодейност в София държавното управление договаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.
Историческата и фактологическата истина обаче не е такава.
На тази дата през 1943 г. – Цар Борис III в действителност стопира плануваната депортация и избавя българските евреи, само че това става под натиска на обществото, Българската православна черква и все по-видната загуба на войната от страна на Хитлер.
В същия ден обаче стартира депортиране на 7144 евреи - жители на Вардарска Македония - част от Сърбия тогава.
Депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пиротско започва на 4 март 1943 година от Беломорието. Оттам 4058 души са превозени до Лом и след това на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100 от тях. Български полицейски елементи в Битоля и Скопие събират евреите от Вардарска Македония и от 10 март стартира депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
1943 е най-трудната година за българското еврейство като цяло и в частност за мъжете в трудовите групи.
Евреите са мобилизирани още на 29 януари и работата продължава до декември. Около месец по-късно комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и Теодор Данекер подписват съглашение за депортирането на 20 хиляди евреи от българските територии.
Началото на март – депортация на евреите от Северна Гърция До средата на май – 6.000 евреи – включени в трудовите групи. Предстояща готовност на други 8.000 евреи. Около 1.500 евреи – по линията Симитли - Кулата През май 1943 – изселване на евреите от София в провинцията.
Решението за заличаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съдружниците ѝ е взето от националсоциалистическото правителство в берлинското предградие Ванзе през 1942 г. Тогава стартира всеобщото депортиране към Аушвиц.
Още през септември немският дипломат в София Адолф Бекерле, разглеждайки въведеното антисемитско законодателство и основаването на Комисарството по еврейските въпроси, приема, че българското държавно управление е склонно да подкрепи Германия за изтребването на евреите. На 21 януари в посолството е назначен като консултант по еврейските въпроси хауптщурмфюрерът (капитан) от СС Теодор Данекер. След едномесечни договаряния на Данекер с вътрешния министър Петър Габровски и комисаря Александър Белев, на 22 февруари 1943 година двете страни сключват споразумение за депортация „ най-първо “ на 20 хиляди български евреи в Германия.
На 2 март с разпореждане на Министерския съвет съглашението за изселване е доказано, а на Комисарството е предоставено да провежда изселването на 20 хиляди евреи от „ новоосвободените земи “. По данни на самото Комисарство там живеят към 11 хиляди евреи, тъй че осъществяването на постановлението е невероятно. Същевременно отчет на Габровски, утвърден на 24 февруари от министър-председателя Богдан Филов, предлага в изселването да бъдат включени и „ нежелателни евреи “ от старите територии. Въпреки утвърждението си, Филов не приема настояванията на Габловски това да бъде вписано в общественото разпореждане на Министерския съвет, само че Комисарството приема утвърждения отчет за задоволително съображение за изселването и на евреи от старите територии.
На 4 март 1943 година стартира депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100 от тях.
Български полицейски елементи (под немско командване) в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200 от тях.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Според първичния проект на Комисарството по еврейските въпроси изселването би трябвало да обхване към 6000 души от старите територии – 3500 от София, 612 от Пловдив, останалите от Русе, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Хасково, Варна, Видин и Лом. Още през февруари Комисарството сформира описи на евреи, „ които са по-богати, публично проявени и такива, проявени в противодържавни и противобългарски усеща “. До на практика стъпки се стига единствено в Пловдив, където 612 души са арестувани в двора на една казарма в 3 часа през нощта на 10 март, само че по обяд са освободени по разпореждане на основния секретар на вътрешното министерство.
В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от национално възмущение против решението на държавното управление. За анулацията на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „ остаряла България “ значима роля изиграва бързото и уверено деяние на група от 42 депутати отпред с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се афишират против протичащото се, като посредством подписка в Народното събрание вършат дейностите обществено известни, демонстрират фактическата им нелегитимност и с това неодобряват антисемитските дейности на прохитлеристкото държавно управление. Самото държавно управление стопира депортирането. Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно сдружение „ Славия “ също се опълчват. Българската православна черква реагира изключително поредно, като окуражава морално както евреите, по този начин и множеството българи, несъгласни с политиката на държавното управление за разделяне на нацията с претекста, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено деен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и голям брой обособени персони, в това число и вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова. На 24 май 1943 година в София е извършена огромна обществена проява в отбрана и поддръжка на българските евреи. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през идващите месеци вършат депортирането на практика неосъществимо. Протестите основават опция цар Борис III да анулира депортацията на евреите от „ остаряла България “.
Антиеврейското законодателство в България е анулирано публично при започване на септември 1944 година от държавното управление на Константин Муравиев. По британска самодейност в София държавното управление договаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ