В българския традиционен календар Никулден е един от най-значимите зимни

В българския обичаен календар Никулден е един от най-значимите зимни празници, празнуван надалеч оттатък именните дни. Най-почетното място на трапезата е отредено на шарана. Легендата споделя, че един път, по време на мощна стихия, лодката на светеца се пробила, а той запушил отвора с уловен от водите шаран. Така рибата се трансформирала в жертвено животно и наложителен знак на Никулден.

Шаранът би трябвало да бъде цялостен, с люспи и допустимо най-пресен. Съществува вярване, че до момента в който се почиства, не трябва нито една люспа да пада на земята, тъй като това се свързва с идни неволи. Ако въпреки всичко това се случи, никой не би трябвало да я настава. Най-едрата люспа пък се резервира и се поставя в портмоне или торбичка — с цел да не остава домът без пари през годината. В някои региони се подготвя рибник — пълнен шаран с ориз, стафиди и ядки, обгърнат в тесто и изпечен във фурната до златисто. Освен него се замесват и два обредни хляба, които дружно с рибата се освещават в черква или вкъщи, а след това се раздават за здраве и обилие.

На трапезата участва и курбан супа , която по традиция се подготвя наложително от риба. До нея се подреждат разнородни постни ястия — сарми, пълнени чушки с ориз, фасул, варена царевица и други храни, овкусени със зехтин . Според националните вярвания масата не трябва да се подвига през целия ден, с цел да могат всички посетители - и предстоящи, и неканени — да бъдат посрещнати както прилича.

След като рибата бъде изядена, костите ѝ не се изхвърлят в коша за отпадък. Те би трябвало да бъдат изгорени, закопани или пуснати в течаща вода, с цел да се запазят мирът и благоденствието в дома и да се умножи плодородието. Този жест е самобитен знак на почитание към жертвата и към силата на водните стихии.