Гергьовден е
В българския национален календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, измежду мюсюлманите и помаците.
Празникът е календарно привързан - чества се на 6 май и се празнува във всички територии обитаеми с българи.
С него стартира лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората.
Гергьовден се чества в чест на Св. Георги, обичайно схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата. Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Днес е и формалният празник на Българската войска, именуван Ден на храбростта.
Но по този начин или другояче в българската обичайната духовна просвета това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица национални песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
На този празник се правят редица обредни практики и ритуали, целящи обезпечаването на здраве за хората и изобилие на нивите и животните.
В нощта против празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя морава или поляна, където се търкалят в утринната роса, тъй като националното поверие твърди, че по това време на годината всичко е „ повито с богатства роса “, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде единствено вървят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, с цел да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни дами с вярата, че по този начин ще станат плодовити. Друг ритуален миг, обвързван с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна мощ.
Освен „ къпането “ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите-мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват, в реки и извори се къпят и в задачите Средни Родопи, както и в Тревненско, Казанлъшко и т. н. Както при росата, по този начин и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в цялостно безмълвие - така наречен мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се има вяра че на този ден водата е толкоз лековита и даваща мощ, че даже мечките се къпят за първи път в годината на този ден.
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е изключително плодовит - „ Всяка капка носи жълтица “.
След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клончета (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, поставят се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, вършат се венци и се поставят на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните порти на обичаните си, а момите вият китки и венци и ги поставят в косите си.
В Кюстендилско момите берат „ лепич “ (репей) и го поставят по облеклата си, с цел да се лепят момците по тях; момите-помакини от Чепеларско „ търсели любовното биле делидилен “ и се закичват с него да са търсени.
Повсеместно е публикуван обичаят на Гергьовден да се вършат люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и разговори, имащи скрита брачно-сексуална устременост. Освен люлеенето, съвсем из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от методите да бъдат здрави и витални през годината.
Вярва се още, че както на Еньовден, по този начин и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна мощ и по тази причина се берат и билки. Вярва се още, че този ден е изключително подобаващ за вълшебства за обиране на плодородието от непознатите парцели и по тази причина в нощта против празника магьосниците (мамници и баячки) вършат своите вълшебства за „ завладяване “ на непознатото изобилие - „ мамят “ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока.
За да се предпазят от това на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ий. Смята се и че този ден е един от най-подходящите дни в годината за така наречен събаряне и издояване на месечината от магьосниците, които сякаш я трансформират в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.
На този ден стопаните вземат първото алено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него равнищата и го заравят в средата й, като имат вяра че по този вълшебен метод ще подтикват раждаемостта й. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде вземат плява от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из парцела или я палят на високи места из землището на селището, с цел да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се поставя здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на парцела.
Според националните показа св. Георги с изключение на настойник на земеделците, е и най-могъщият настойник на стадата, по тази причина огромна част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да обезпечат здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се прави ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с авансово квалифициран венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или разнообразни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия метод са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „ гергьовски камък “ с натурален отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което след това се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, с цел да изгонят злите духове. Широко публикуван е обичаят на този ден овцете да се захранят с ритуален самун, подготвен от дамите. Също по този начин на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни артикули през годината.
Повсеместно публикуван из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, без значение дали има или не овце, би трябвало да заколи агне.
Изборът на жертвеното животно е друг - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема поради и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, зарежда се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с ритуален хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.
В предишното агнето нормално се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места съгласно дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, с цел да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл надалеч от сметище, тоалетна, капчук и други места, които в националните показа се дефинират като „ нечисти “), където не се стъпва. На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („ да тече млякото като вода “), заравят се в равнищата или в мравуняк („ да се въдят овцете като мравки “). От тях някъде резервират кокалчето от предния десен крайник, което употребяват на идната година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка - с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и ориста на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в черква, с цел да се освети или в случай че се пече на общоселската софра, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Празничната софра нормално е общоселска. Прави се отвън селището някъде на зеленина - нормално при оброчище, параклис или манастир (ако има подобен в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други сходни. На този ден за първи път през годината се яде свеж чесън, който наложително участва на трапезата.
Край празничната софра още веднъж се извършват обредни практики, свързани както с плодородието, по този начин и с брачна устременост. В някои региони на Източна България младите булки първоначално стоят прави край трапезата, „ с цел да стават високи конопите “, а след това хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи самун за изобилие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и смъква връхната й сватбена дреха, като я забражда с женска кърпа, вместо носената до момента булчинска.
На празничната софра (както и през целия ден на празника) царува забавление и се играят така наречен „ гергьовденски хора “. Играят се нормално на песни с религиозно-митичен темперамент и такива, свързани с претекстовете за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е наложително по време на целия празник.
Празникът е календарно привързан - чества се на 6 май и се празнува във всички територии обитаеми с българи.
С него стартира лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората.
Гергьовден се чества в чест на Св. Георги, обичайно схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата. Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Днес е и формалният празник на Българската войска, именуван Ден на храбростта.
Но по този начин или другояче в българската обичайната духовна просвета това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица национални песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
На този празник се правят редица обредни практики и ритуали, целящи обезпечаването на здраве за хората и изобилие на нивите и животните.
В нощта против празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя морава или поляна, където се търкалят в утринната роса, тъй като националното поверие твърди, че по това време на годината всичко е „ повито с богатства роса “, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде единствено вървят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, с цел да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни дами с вярата, че по този начин ще станат плодовити. Друг ритуален миг, обвързван с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна мощ.
Освен „ къпането “ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите-мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват, в реки и извори се къпят и в задачите Средни Родопи, както и в Тревненско, Казанлъшко и т. н. Както при росата, по този начин и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в цялостно безмълвие - така наречен мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се има вяра че на този ден водата е толкоз лековита и даваща мощ, че даже мечките се къпят за първи път в годината на този ден.
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е изключително плодовит - „ Всяка капка носи жълтица “.
След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клончета (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, поставят се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, вършат се венци и се поставят на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните порти на обичаните си, а момите вият китки и венци и ги поставят в косите си.
В Кюстендилско момите берат „ лепич “ (репей) и го поставят по облеклата си, с цел да се лепят момците по тях; момите-помакини от Чепеларско „ търсели любовното биле делидилен “ и се закичват с него да са търсени.
Повсеместно е публикуван обичаят на Гергьовден да се вършат люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и разговори, имащи скрита брачно-сексуална устременост. Освен люлеенето, съвсем из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от методите да бъдат здрави и витални през годината.
Вярва се още, че както на Еньовден, по този начин и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна мощ и по тази причина се берат и билки. Вярва се още, че този ден е изключително подобаващ за вълшебства за обиране на плодородието от непознатите парцели и по тази причина в нощта против празника магьосниците (мамници и баячки) вършат своите вълшебства за „ завладяване “ на непознатото изобилие - „ мамят “ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока.
За да се предпазят от това на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ий. Смята се и че този ден е един от най-подходящите дни в годината за така наречен събаряне и издояване на месечината от магьосниците, които сякаш я трансформират в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.
На този ден стопаните вземат първото алено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него равнищата и го заравят в средата й, като имат вяра че по този вълшебен метод ще подтикват раждаемостта й. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде вземат плява от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из парцела или я палят на високи места из землището на селището, с цел да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се поставя здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на парцела.
Според националните показа св. Георги с изключение на настойник на земеделците, е и най-могъщият настойник на стадата, по тази причина огромна част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да обезпечат здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се прави ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с авансово квалифициран венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или разнообразни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия метод са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „ гергьовски камък “ с натурален отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което след това се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, с цел да изгонят злите духове. Широко публикуван е обичаят на този ден овцете да се захранят с ритуален самун, подготвен от дамите. Също по този начин на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни артикули през годината.
Повсеместно публикуван из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, без значение дали има или не овце, би трябвало да заколи агне.
Изборът на жертвеното животно е друг - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема поради и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, зарежда се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с ритуален хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.
В предишното агнето нормално се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места съгласно дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, с цел да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл надалеч от сметище, тоалетна, капчук и други места, които в националните показа се дефинират като „ нечисти “), където не се стъпва. На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („ да тече млякото като вода “), заравят се в равнищата или в мравуняк („ да се въдят овцете като мравки “). От тях някъде резервират кокалчето от предния десен крайник, което употребяват на идната година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка - с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и ориста на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в черква, с цел да се освети или в случай че се пече на общоселската софра, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Празничната софра нормално е общоселска. Прави се отвън селището някъде на зеленина - нормално при оброчище, параклис или манастир (ако има подобен в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други сходни. На този ден за първи път през годината се яде свеж чесън, който наложително участва на трапезата.
Край празничната софра още веднъж се извършват обредни практики, свързани както с плодородието, по този начин и с брачна устременост. В някои региони на Източна България младите булки първоначално стоят прави край трапезата, „ с цел да стават високи конопите “, а след това хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи самун за изобилие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и смъква връхната й сватбена дреха, като я забражда с женска кърпа, вместо носената до момента булчинска.
На празничната софра (както и през целия ден на празника) царува забавление и се играят така наречен „ гергьовденски хора “. Играят се нормално на песни с религиозно-митичен темперамент и такива, свързани с претекстовете за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е наложително по време на целия празник.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ