В българските гори се крие богатство, за което знаят само

В българските гори се крие благосъстояние, за което знаят единствено отдадените – трюфелът. Считана за " диамантът " на кулинарията, тази ароматна гъба доближава цени от стотици до хиляди евро за кг. В България има удобни условия за развъждането ѝ и даже се води, че сме едни от най-големите производители на диви трюфели в света. Въпреки това огромна част от промишлеността остава в сянка - няма указател на събирачите - съгласно разнообразни оценки сред 10 и 20 хиляди души се занимават с търсене и търговия на трюфели; няма и достоверна информация за събраните през годините количества.    Нови правила за рандеман на диворастящи артикули вкарват разрешителни и такси, само че основават и напрежение – ангажираните с този бизнес се оплакват от неяснота и липса на надзор. Секторът е подвластен от климатични съмнения: засушаванията и по-високите температури все по-често заплашват реколтата.   На този декор компанията " Агролес Продукт " ООД – учредена през 2016 година от Димитър Димитров и трима негови съдружници – се пробва да построи резистентен модел в бранша на добива и търговията с трюфели. Започнали като фенове търсачи, те вземат решение да се занимават професионално с тази активност и последователно да затворят цикъла: изкупуване, търговия, ферма, произвеждане на лични артикули и даже туристически атракции.   Началото   Историята на плантацията за трюфели край Балчик стартира преди години, когато Димитров, Георги Георгиев, Атанас Атанасов и Чавдар Чернев, потеглят по горите кда търсят скъпата гъба. " Всичко вървеше постепенно, малко по малко, с доста труд и преодолени трудности “, споделя Димитров.   През 2016 година четиримата вземат решение да основат лична компания, с цел да изкупуват трюфели от други и да ги препродават. Следващата стъпка е да затворят цикъла и да стартират произвеждане на артикули с трюфели, а в последните години – основаване на лична ферма и подкрепяне на други хора, които желаят да изградят такива. Днес “Агролес Продукт ” предлага и туристически атракции – авантюристичен турове и търсене на трюфели с подготвени кучета.     Фермата се намира сред село Оброчище и Балчик и в нея работят към десетина души. Ако първоначално, през 2016 година, годишният оборот на компанията е бил едвам 21 000 лв., то през 2023 година приходите надвишават 2 млн. лв..   Особености на " лова " на трюфели   Трюфелът е подземна гъба, която живее в симбиоза с корените на избрани дървета. В България се срещат съвсем всички типове, ценени в кулинарията. Те освен придават несравним усет и мирис на храната, само че и са богати на витамини от група В, минерали и антиоксиданти.   За да се открият, са нужни особено подготвени кучета. При лова на черния трюфел кучето го изкопава и донася на ловеца, а при белия (Tuber magnatum) животното единствено показва мястото, а ловецът деликатно го изважда, с цел да не се повреди.   Димитър Димитров отглежда пет кучета, измежду които кокер шпаньол, лагото романьоло и спрингер шпаньол. Преди години трюфели са се търсели с свине, само че те не са добър вид, тъй като постоянно изяждат част от гъбата.       Специфичното в добива на трюфели е, че той не може да се механизира. " Вече даже има машини за събиране на нежни плодове като малините, само че трюфелът разчита единствено на кучето и лидера му “, изяснява Димитров.  Как се култивира трюфел   За да си подсигуряват резистентност, съдружниците в " Агролес Продукт " вземат решение да влагат в плантации с микоризирани дръвчета. " Култивирането на трюфели изисква подобаващ терен и проучване на почвата. Тя би трябвало да е алкална, варовита и камениста – тъкмо тези земи, които постоянно не са подобаващи за обичайно земеделие “, изяснява Димитров. Каменистите почви, негодни за жито и слънчоглед, в тази ситуация са преимущество.   Според него в България изискванията са отлични. " Трюфели има из цялата територия на България. През 15 години си мислех, че има единствено в Лудогорието и в Североизточна България, само че в този момент знам, че има на всички места ", споделя още той. Още по времето на социализма при всеобщото залесяване в някои гори трюфелите се появяват естествено. Някои имат вяра, че тогава преднамерено са залесявани с трюфели, само че съгласно Димитров това е станало инцидентно – спорите са били в почвата в разсадниците, където се е приготвял посадъчният материал.      Случайно или с предумисъл, това няма значение, тъй като тези гори на процедура са трюфелни плантации. Това е доказателство, че култивирането на трюфели има огромно бъдеще у нас. Липса на държавно подкрепяне   " За страдание в България няма държавно подкрепяне в този отрасъл. В други европейски страни фермерите получават дотации за основаване на плантации и дълготрайни стратегии за развиване ", споделя Димитър Димитров. По думите му, доста терени у нас не са подобаващи за обичайно земеделие, само че биха могли да се трансфорат в доходоносни трюферии, в случай че страната обезпечи начален тласък и минимална поддръжка.   Към това се прибавя и конкуренцията сред самите търсачи. В бранша липсва стандартизация – няма единна система за подредба на трюфелите, което води до разногласия за качество и до напън върху цените. Тайната на находищата и неналичието на бистрота постоянно трансформират гъбата в " сива " стопанска система, където дребните печелят краткосрочно, а огромните облаги се осъществят в чужбина. Колко костват трюфелите?   Култивирането на трюфели е дълготраен развой – от засаждането на микоризирани дръвчета до първия рандеман минават най-малко пет-шест години. Но в случай че напъните се увенчаят с триумф, едно дърво може да дава по кг гъби на ден. Димитров посочи обаче, че това не значи, че всеки ден е допустимо събирането на толкоз продукция.   Цената на трюфелите зависи от типа, количествата и търсенето. Черният трюфел у нас може да варира от 40 до 1000 лв. за кг, до момента в който белият доближава сред 800 и 12 000 лв. – диапазон, който слага бизнеса в категорията на високо рисковите вложения. Българските производители са сложени в ролята на суровинен експортьор: съвсем целият рандеман отпътува за Италия, Франция и Испания, където се преработва и препродава с неведнъж по-голяма добавена стойност. На локалния пазар остава под 1% от продукцията.     Димитров изясни, че се е случвало трюфели, които сега в България са в огромно количество, да липсват в други страни, и тогава цената им ще е висока. " Цената не се дефинира от това каква е наличността в България, а какво е количеството им в международен мащаб ", пояснявва той.   " Виждам бъдещето в култивираните трюфели. Горите към този момент са под напън, а климатичните промени вършат дивия рандеман все по-несигурен “, споделя Димитров. Неговата компания към този момент предлага освен артикули с трюфели – пастети, масла, сосове – само че и туристически турове.   Атракцията е измислена и основана по време на Ковид пандемията, когато различният туризъм стана изключително известен. Гостите на плантацията са посрещани при започване на гората с влакче, а в базата, ситуирана на 7 км от Балчик, получават благоуханен липов чай и роман за добива на трюфели. Ентусиастите могат да дегустират гурме продуктите, измежду които брускета с паста от черен летен трюфел на основата на маслинова паста, брускета с паста от бял трюфел на основата на паста от печурка и трюфел борчи, както и шоколадови бонбони с късчета бял и черен трюфел. След това посетителите вземат участие в действителен " лов " на трюфели с кучета.