Антон Гицов: Идва ли краят на неолиберализма?
В България за въздействието на неолиберализма свидетелства плоският налог, който не се ползва в нито една развита страна в света
За първи път терминът неолиберализъм е употребен през 1938 година на конференция в Париж, присъединяване в която взима австрийският икономист Фридрих Хайек. През 1944 година той разгласява книгата си „ The Road to Serfdom “- (Път към крепостничеството), в която излага концепцията, че обществената народна власт, в която се практикува „ колективизъм “ и се лимитира икономическата независимост на индивида, вероятно прераства в тирания. През 1947 година той основава първата организация промотираща неолиберализма- “Mont Perelin Society ” (MPS) - трансатлантическа мрежа от учени, публицисти и представители на едрия бизнес, които търсят нови способи за ръководство на света. Тази мрежа е финансирана от крупни американски корпорации и предприемачи, сред тях притежателите на втората най-голяма в Съединени американски щати частна корпорация - “Koch Industries ”- братята Чарлз и Дейвид Коч, които основават и финансират серия от “Think Tanks ”- Мозъчни тръстове и фондации, които пропагандират неолибералната теория, в основата на която стои концепцията за „ минимално държавно управление и икономическа и самостоятелна независимост. Част от тези мозъчни тръстове са основани в особено финансирани департаменти в Чикагския и други по-известни университети.
Неолиберализмът в Съединени американски щати е проповядван и финансиран и от тъй наречените ”Donors Trust ”- 1999 година - организация за " отбраната на задачите на либертарианските и консервативни донори ". Донорите, които финансират тази организация са анонимни, съгласно нейният президент Лоусън Бейдър нейните фондове се употребяват за промотиране на " независимост посредством лимитирано държавно управление, отговорност и свободно предприемачество “. Промотирането става, посредством финансиране на медии, „ пазаруване “ на публицисти и коментатори.
През 1960 година Хайек разгласява нова книга - “The Construction of Liberty ”- (Изграждането на Свободата), в основата на която заляга концепцията за „ неявяване на насила “ (от страна на държавата). Той отхвърля целта на такива хрумвания като демократическа независимост, заслужено систематизиране на създаваните богатства, ограничението на правата на богатите. Поддържането на “welfare state ”- система за обществени грижи, която устоя големи маси безработни и хора с ниски приходи, е нездравословна, индивидът би трябвало да поставя самичък сили да реализира богатство, а не да разчита на страната. Не страната, а пазарът следва да бъде оставен на взема решение специално-икономическите проблеми. Но както означават известният британски публицист Джордж Монбио и американският Питър Хътчинсон в книгата им “Невидимата теория - Тайната история на неолиберализма “, да се остави пазарът да взема решение, значи, тези които имат най-пълна власт в икономическата система, или с други думи, тези които имат най-вече пари - те да взимат решенията. Така политическата независимост става подчинена на икономическата власт и демокрацията е сменена от плутокрация.
Според Джордж Монбио и Питър Хътчинсон опитът с неолиберализма стартира с преврата в Чили през 1973 година, проведен със съдействието на Централно разузнавателно управление на САЩ. Генерал Пиночет ползва икономическа промяна, дефинирана от неолиберални икономисти от Чикагския университет и подкрепена от Милтън Фридман, Фридрих Хайек и „ Неолиберал Интернешънъл “ - мрежа от мозъчни тръстове, университетски департаменти, публицисти и държавни съветници. Когато Хайек посещава Чили през 1981 година той споделя, че избира „ демократичен деспот пред демократично държавно управление, отхвърлящо либерализма “.
Неолиберализмът се разграничава от класическия демократизъм, който се основава на правилото на laissez faire - страната да не се меси в делата на бизнеса. Представката „ нео “ обаче значи издигане на правилото на класическия демократизъм на ново равнище - посредством интервенция на страната - само че не интервенция в делата на бизнеса, а за да се обезпечи поддръжка и цялостна власт на пазара, в това число посредством законови ограничения.
Неолиберализмът беше общопризнат и прилаган от Рейгън в Съединени американски щати и Маргарет Тачър във Англия. При тях страната ограничи своята интервенция в обществената и икономическа области и остави обществените проблеми да се вземат решение от „ пазара “. Според идеолозите на неолиберализма в тези две страни, ненамесата на страната в бизнеса и обогатяването на богатите и корпорациите посредством понижаване на налози, трябваше да докара до резултата “trickle down ” - стечение от горната страна надолу на богатства от богатите към бедните. Такъв резултат не се получи, в следствие се усили разривът сред богатите и бедните. Във Англия опитът на Маргарет Тачър да вкара т.н Poll Tax (плосък налог - неолиберална данъчна система, облагодетелстваща богатите и водеща до засилено обществено неравенство) срещна мощна социална опозиция и коства на Тачър загуба на изборите през 1999 година
Важен артикул на неолиберализма е глобализмът - нов международен ред, характеризиращ се със свободно придвижване на капитали, артикули и услуги. Несъмнено той фаворизира богатите страни и техните корпорации и е представян (но и недоказал се) като печеливш за всички - богатите страни печелят, само че печелят всички.
Неолиберализмът в Съединени американски щати продължи да господства и при идващите президенти. През 1999 година под натиска на неолибералните лобисти Клинтън анулира закон, въведен от Франклин Рузвелт като реакция на краха на борсовия пазар в Съединени американски щати през 1929 година, който раздели като самостоятелни една от друга комерсиалните и финансовите банки. Отменянето на този закон провокира неконтролирана агресия на финансовия капитал и докара до пагубни банкрути на банки през 2008 година
През последните години неолиберализмът отбелязва крах. На 18 август 2017 година във вестник „ Гардиън “ политическият наблюдаващ Стивън Меткалф подложи на унищожителна рецензия неолибералните постулати проповядвани от Фридрих Хайек, като писа, че е учудващо, че подобен несъвършен австрийски икономист е придобил славата на „ татко на неолиберализма “, и че той въобще не може да се съпоставя с Джон Мейнард Кейнс, популярният британски икономист, разгласил през 1936 година книгата „ General Theory of Employment, Interest and Money “, (Обща доктрина на заетостта, лихвите и парите), в която той проповядва интервенция на страната в стопанската система, за попречване на икономическите рецесии.
В обява от 2 декември 2024 година в “Social Europe ” (Социална Европа) под заглавие „ Как успеха на Тръмп извади на показ неуспехите на неолиберализма “ носителят на Нобелова премия за стопанска система, професорът в Колумбийският университет Джоузеф Стиглитс прави следното умозаключение: „ За мен отговорът е явен: за 40 години на неолиберализъм резултатът е невиждано неравноправие, спад на междинната дълготрайност на живота. Американската фантазия е мъртва и макар, че президентът Джо Байдън и вицепрезиденът Камала Харис се пробваха да се дистанцират от неолиберализма, те остават свързани с неговото завещание “.
Неолиберализмът има негативен резултат освен върху обществото в най-богатата страна в света Съединени американски щати, само че и в международен мащаб. Към днешна дата 1% от популацията в света има съвсем две трети от новосъздаденото благосъстояние, два пъти повече в сравнение с останалите 99%.
Каква ще е ориста на неолиберализма при ръководството на новоизбраният американски президент Тръмп? Мненията са спорни, сочи се, че в неговия екип има представители на някои неолиберални мозъчни тръстове, и че той е бранител на ползите на едрия бизнес. Но Тръмп има изявления против глобализма и се афишира против подобен главен принцип на неолиберализма, като свободна търговия, без митнически и други ограничавания. Той се разгласи по-специално против северноамериканското съглашение за свободна търговия сред Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Неолиберализмът безспорно е в крах, това се вижда и в Европа, където някои страни намерено слагат националните ползи като приоритет и вкарват ограничения за отбрана на личните производителни.
Що се отнася до България, в страната ни за въздействието на неолиберализма свидетелства плоският налог, който не се ползва в нито една развита страна в света. Намесата на страната в стопанската система е табу, контролът върху задграничните вложения е най-малък. Социалните заплащания като част от държавния бюджет са 13.4%, до момента в който приблизително за Европейски Съюз те са 20.5% и България е страната с най-голямо неравноправие в Европа през 2022 година
В упоменатата нагоре книга „ Невидимата теория - Тайната история на неолиберализма “, Монбио и Хътчинсон опровергават изказванията на неолибералните идеолози, че всеки може да се стреми и реализира първокласен живот. Планетата и естествените запаси просто не могат да обезпечат това за милиардите хора. Затова стремежът следва да бъда обезпечаване на „ публичен разкош “- достъп до благоустроени и привлекателни паркове, градини, спортни центрове, басейни, библиотеки и други. Те пропагандират концепцията за „ Commons ” - общности, които владеят и обезпечават налични за всеки културни и естествени запаси, и които да не могат да бъдат продавани. Според тях страната следва да се намесва, тъй че да се обезпечава налично опазване на здравето и обучение за всички, и да не се позволява хората да не изпадат в непоносима беднотия. А за тази цел, както има предел за беднотия, по този начин и да се лимитират опциите на олигархията да натрупва неимоверни благосъстояния. Неолиберализмът, настояват те, следва да бъда заровен, тъй като той е инструмент употребен от доста богатите с цел да акумулират повече благосъстояние и власт, както във щета на обществото, по този начин и във щета на хората.
Автор:
За първи път терминът неолиберализъм е употребен през 1938 година на конференция в Париж, присъединяване в която взима австрийският икономист Фридрих Хайек. През 1944 година той разгласява книгата си „ The Road to Serfdom “- (Път към крепостничеството), в която излага концепцията, че обществената народна власт, в която се практикува „ колективизъм “ и се лимитира икономическата независимост на индивида, вероятно прераства в тирания. През 1947 година той основава първата организация промотираща неолиберализма- “Mont Perelin Society ” (MPS) - трансатлантическа мрежа от учени, публицисти и представители на едрия бизнес, които търсят нови способи за ръководство на света. Тази мрежа е финансирана от крупни американски корпорации и предприемачи, сред тях притежателите на втората най-голяма в Съединени американски щати частна корпорация - “Koch Industries ”- братята Чарлз и Дейвид Коч, които основават и финансират серия от “Think Tanks ”- Мозъчни тръстове и фондации, които пропагандират неолибералната теория, в основата на която стои концепцията за „ минимално държавно управление и икономическа и самостоятелна независимост. Част от тези мозъчни тръстове са основани в особено финансирани департаменти в Чикагския и други по-известни университети.
Неолиберализмът в Съединени американски щати е проповядван и финансиран и от тъй наречените ”Donors Trust ”- 1999 година - организация за " отбраната на задачите на либертарианските и консервативни донори ". Донорите, които финансират тази организация са анонимни, съгласно нейният президент Лоусън Бейдър нейните фондове се употребяват за промотиране на " независимост посредством лимитирано държавно управление, отговорност и свободно предприемачество “. Промотирането става, посредством финансиране на медии, „ пазаруване “ на публицисти и коментатори.
През 1960 година Хайек разгласява нова книга - “The Construction of Liberty ”- (Изграждането на Свободата), в основата на която заляга концепцията за „ неявяване на насила “ (от страна на държавата). Той отхвърля целта на такива хрумвания като демократическа независимост, заслужено систематизиране на създаваните богатства, ограничението на правата на богатите. Поддържането на “welfare state ”- система за обществени грижи, която устоя големи маси безработни и хора с ниски приходи, е нездравословна, индивидът би трябвало да поставя самичък сили да реализира богатство, а не да разчита на страната. Не страната, а пазарът следва да бъде оставен на взема решение специално-икономическите проблеми. Но както означават известният британски публицист Джордж Монбио и американският Питър Хътчинсон в книгата им “Невидимата теория - Тайната история на неолиберализма “, да се остави пазарът да взема решение, значи, тези които имат най-пълна власт в икономическата система, или с други думи, тези които имат най-вече пари - те да взимат решенията. Така политическата независимост става подчинена на икономическата власт и демокрацията е сменена от плутокрация.
Според Джордж Монбио и Питър Хътчинсон опитът с неолиберализма стартира с преврата в Чили през 1973 година, проведен със съдействието на Централно разузнавателно управление на САЩ. Генерал Пиночет ползва икономическа промяна, дефинирана от неолиберални икономисти от Чикагския университет и подкрепена от Милтън Фридман, Фридрих Хайек и „ Неолиберал Интернешънъл “ - мрежа от мозъчни тръстове, университетски департаменти, публицисти и държавни съветници. Когато Хайек посещава Чили през 1981 година той споделя, че избира „ демократичен деспот пред демократично държавно управление, отхвърлящо либерализма “.
Неолиберализмът се разграничава от класическия демократизъм, който се основава на правилото на laissez faire - страната да не се меси в делата на бизнеса. Представката „ нео “ обаче значи издигане на правилото на класическия демократизъм на ново равнище - посредством интервенция на страната - само че не интервенция в делата на бизнеса, а за да се обезпечи поддръжка и цялостна власт на пазара, в това число посредством законови ограничения.
Неолиберализмът беше общопризнат и прилаган от Рейгън в Съединени американски щати и Маргарет Тачър във Англия. При тях страната ограничи своята интервенция в обществената и икономическа области и остави обществените проблеми да се вземат решение от „ пазара “. Според идеолозите на неолиберализма в тези две страни, ненамесата на страната в бизнеса и обогатяването на богатите и корпорациите посредством понижаване на налози, трябваше да докара до резултата “trickle down ” - стечение от горната страна надолу на богатства от богатите към бедните. Такъв резултат не се получи, в следствие се усили разривът сред богатите и бедните. Във Англия опитът на Маргарет Тачър да вкара т.н Poll Tax (плосък налог - неолиберална данъчна система, облагодетелстваща богатите и водеща до засилено обществено неравенство) срещна мощна социална опозиция и коства на Тачър загуба на изборите през 1999 година
Важен артикул на неолиберализма е глобализмът - нов международен ред, характеризиращ се със свободно придвижване на капитали, артикули и услуги. Несъмнено той фаворизира богатите страни и техните корпорации и е представян (но и недоказал се) като печеливш за всички - богатите страни печелят, само че печелят всички.
Неолиберализмът в Съединени американски щати продължи да господства и при идващите президенти. През 1999 година под натиска на неолибералните лобисти Клинтън анулира закон, въведен от Франклин Рузвелт като реакция на краха на борсовия пазар в Съединени американски щати през 1929 година, който раздели като самостоятелни една от друга комерсиалните и финансовите банки. Отменянето на този закон провокира неконтролирана агресия на финансовия капитал и докара до пагубни банкрути на банки през 2008 година
През последните години неолиберализмът отбелязва крах. На 18 август 2017 година във вестник „ Гардиън “ политическият наблюдаващ Стивън Меткалф подложи на унищожителна рецензия неолибералните постулати проповядвани от Фридрих Хайек, като писа, че е учудващо, че подобен несъвършен австрийски икономист е придобил славата на „ татко на неолиберализма “, и че той въобще не може да се съпоставя с Джон Мейнард Кейнс, популярният британски икономист, разгласил през 1936 година книгата „ General Theory of Employment, Interest and Money “, (Обща доктрина на заетостта, лихвите и парите), в която той проповядва интервенция на страната в стопанската система, за попречване на икономическите рецесии.
В обява от 2 декември 2024 година в “Social Europe ” (Социална Европа) под заглавие „ Как успеха на Тръмп извади на показ неуспехите на неолиберализма “ носителят на Нобелова премия за стопанска система, професорът в Колумбийският университет Джоузеф Стиглитс прави следното умозаключение: „ За мен отговорът е явен: за 40 години на неолиберализъм резултатът е невиждано неравноправие, спад на междинната дълготрайност на живота. Американската фантазия е мъртва и макар, че президентът Джо Байдън и вицепрезиденът Камала Харис се пробваха да се дистанцират от неолиберализма, те остават свързани с неговото завещание “.
Неолиберализмът има негативен резултат освен върху обществото в най-богатата страна в света Съединени американски щати, само че и в международен мащаб. Към днешна дата 1% от популацията в света има съвсем две трети от новосъздаденото благосъстояние, два пъти повече в сравнение с останалите 99%.
Каква ще е ориста на неолиберализма при ръководството на новоизбраният американски президент Тръмп? Мненията са спорни, сочи се, че в неговия екип има представители на някои неолиберални мозъчни тръстове, и че той е бранител на ползите на едрия бизнес. Но Тръмп има изявления против глобализма и се афишира против подобен главен принцип на неолиберализма, като свободна търговия, без митнически и други ограничавания. Той се разгласи по-специално против северноамериканското съглашение за свободна търговия сред Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Неолиберализмът безспорно е в крах, това се вижда и в Европа, където някои страни намерено слагат националните ползи като приоритет и вкарват ограничения за отбрана на личните производителни.
Що се отнася до България, в страната ни за въздействието на неолиберализма свидетелства плоският налог, който не се ползва в нито една развита страна в света. Намесата на страната в стопанската система е табу, контролът върху задграничните вложения е най-малък. Социалните заплащания като част от държавния бюджет са 13.4%, до момента в който приблизително за Европейски Съюз те са 20.5% и България е страната с най-голямо неравноправие в Европа през 2022 година
В упоменатата нагоре книга „ Невидимата теория - Тайната история на неолиберализма “, Монбио и Хътчинсон опровергават изказванията на неолибералните идеолози, че всеки може да се стреми и реализира първокласен живот. Планетата и естествените запаси просто не могат да обезпечат това за милиардите хора. Затова стремежът следва да бъда обезпечаване на „ публичен разкош “- достъп до благоустроени и привлекателни паркове, градини, спортни центрове, басейни, библиотеки и други. Те пропагандират концепцията за „ Commons ” - общности, които владеят и обезпечават налични за всеки културни и естествени запаси, и които да не могат да бъдат продавани. Според тях страната следва да се намесва, тъй че да се обезпечава налично опазване на здравето и обучение за всички, и да не се позволява хората да не изпадат в непоносима беднотия. А за тази цел, както има предел за беднотия, по този начин и да се лимитират опциите на олигархията да натрупва неимоверни благосъстояния. Неолиберализмът, настояват те, следва да бъда заровен, тъй като той е инструмент употребен от доста богатите с цел да акумулират повече благосъстояние и власт, както във щета на обществото, по този начин и във щета на хората.
Автор:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ