В България за последните три години се проведоха 6 парламентарни

...
В България за последните три години се проведоха 6 парламентарни
Коментари Харесай

Градската десница се сви до твърдото си ядро. Но има повече депутати

В България за последните три години се организираха 6 парламентарни вота. За гласоподавателите става все по-досадно, само че за анализаторите на публичните трендове - все по-интересно.
" Продължаваме промяната - Демократична България " - огромният губещ
Големият губещ от последния избор несъмнено е " Продължаваме промяната - Демократична България ". Тази коалиция има 307 849 гласа. През април 2023 година " Продължаваме промяната - Демократична България "  имаше 621 069  гласа. Това прави 313 220 гласа по-малко.

" Продължаваме промяната " през ноември 2021 година, когато се яви за пръв път на избори, имаше 673 141 гласа. През октомври 2022 година получи 506 099 гласа  - спад от 167 042 гласа.

През април 2021 година " Демократична България " получи 302 280 гласа. През юли - 345 329. " Демократична България " означи растеж от 43 049 гласа. Този резултат за т. нар достоверна десница бе най-високият, който тя въобще бе събирала. Във всички свои разновидности - " Синя коалиция ", " Реформаторски блок " и " Демократична България ", десницата имаше към 300 хиляди гласа.

През ноември 2021 година " Демократична България ” обаче записва най-ниския резултат за достоверната десница въобще - 166 966 гласа. Спадът бе 178 363 гласа. През октомври 2022 година той бе леко обезщетен - партията имаше 186 528  гласа, или растеж от 19 562 гласа.

Тогава " Продължаваме промяната - Демократична България " се явиха по настрана и общо имаха 692 357 гласа. През април 2023 година взаимно двете обединения имаха 621 069  гласа -  минус 71 288.

На последните избори градската десница се стопи до ядрото си от към 300 хиляди гласа. До скоро обаче с тези гласове тя имаше към 20 депутати. Сега, поради ниската изборна интензивност, нейните депутати са съвсем 40.
Русофилският избор - още веднъж нагоре
" Възраждане " получи 295 915 гласа. Това е спад за тази партия, която на предходните избори имаше 358 174 гласа - минус 62 259. 

Русофилският избор обаче се увеличи поради партия " Величие ", която получи 99 862 гласа. Така гласовете на двете обединения са общо 395 777.  Или плюс 37 603 спрямо резултата на " Възраждане "  на предходните избори.

През април 2021 година " Възраждане "  взе 78 414  гласа, а през юли - 82 147. Ръстът при " Възраждане " бе 3733 гласа.

През ноември партията получи 127 549 гласа, или плюс 45 402 гласа и влезе в Народното събрание. Ако интензивността тогава беше като през април " Възраждане " нямаше да прескочи 4%. През октомври 2022 година партията имаше 254 952, или плюс 127 403 гласа.

През април 2023 година   " Възраждане " събра 358 174 гласа или плюс 103 222.
Колебанията в резултатите на ГЕРБ и Движение за права и свободи
През април 2021 година ГЕРБ-СДС завоюва 837 707 гласа. През юли - 642 165. Само за няколко месеца гласовете на ГЕРБ се стопиха със 195 542. През ноември спадът продължи - 596 456 гласа, или нови 45 709 гласа надолу. През октомври 2022 година ГЕРБ имаше 634 627 гласа - растеж от 38 171 гласа.

През април 2023 година ГЕРБ получи 669 924 гласа - плюс 35 297. Сега има 530 658 или минус 139 266.

През април 2021 година за Движение за права и свободи гласоподаваха 336 306 души, а през юли - 292 439. Спадът при Движение за права и свободи бе 43 867 гласа. През ноември този спад бе обезщетен - 340 997, или плюс 48 558 гласа. През октомври 2022 година Движение за права и свободи имаше 344 512  гласа, като добави 3 515 гласа.

През април 2023 година Движение за права и свободи имаше 347 700 гласа - плюс 3 188. Сега получи 366 310    - плюс 18 610
Безкрайното проваляне на Българска социалистическа партия
Българска социалистическа партия през април 2021 година събра 480 146 гласа. Тогава това бе регистрирано като историческо дъно, само че социалистите продължиха да го копаят. През юли те паднаха до 365 695  - минус 114 451 за Българска социалистическа партия. През ноември бяха още по-надолу - 267 816 гласа, или минус 97 879. През октомври  2022 година наклонността надолу продължи - 232 958 гласа, или 34 858 гласа спад.

През април 2023 година Българска социалистическа партия имаше 225 914 гласа - минус 7 044. Сега има 151 560 - минус 74 354.
" ИТН " усилва поддръжката
През април 2021 година " ИТН " събра 565 014 гласа, а през юли - 657 824. " ИТН " записва растеж от 92 810 гласа. През ноември обаче имаше сериозен спад - 249 726 или минус 408 098 гласа. През октомври 2022 година спадът продължи -   96 071 гласа или минус 153 655 гласа, поради което партията изпадна от Народното събрание.

През април 2023 година партията още веднъж влезе в Народното събрание, като събра 103 971 гласа или плюс 7 900.
Сега има 128 007 - плюс 24 036

През октомври 2022 година " Български напредък "  получи 115 872 гласа и влезе в Народното събрание. През април 2023 година имаше  77 420 гласа - минус 38 452 и остана отвън него. Сега още веднъж е отвън него.
Бариерата от 4% - все по-лесна за превъзмогване
Интересно е по какъв начин се е движила бариерата от 4% в действителни гласове. Тя става все по-ниска поради все по-ниската изборна интензивност.  

Според резултатите от последните избори бариерата от 4% се равнява на 85 909.40 гласа. Това са 4% от броя на действителните гласове, подадени за партии, обединения и самостоятелни претенденти - 2 147 735

За пръв път бариерата е под 100 хиляди гласа и надлежно за пръв път имаме партия, която влиза в Народното събрание с под 100 хиляди гласа – " Величие ".

През април 2023 година бариерата въпреки всичко леко се бе повишила. Равняваше се на 101 165.16 гласа - 4% от броя на действителните гласове подадени за партии, обединения и самостоятелни претенденти, които са 2 529 129.

През октомври 2022 година бариерата се равняваше на 100 212 гласа. Броят на действителните гласове, подадени за партии, обединения и самостоятелни претенденти бе 2 505 271.

През ноември 2021 година 4% се равняваха на 104 912. Броят на действителните гласове подадени за партии, обединения и самостоятелни претенденти бе 2 622 803.

През юли 2021 година 4% се равняваха на 109 266 гласа. Броят на действителните гласове подадени за партии, обединения и самостоятелни претенденти бе 2 731 652.

През април 2021 година 4% се равняваха на 127 971 гласа. Броят на  действителните гласове за подадените партии и обединения бе  3 199 293.

През 2017 година за 4% бяха нужни 136 хиляди гласа.

През 2014 година за 4% трябваха 131 хиляди гласа. Тогава партията АБВ прескочи тази преграда единствено с към 5 хиляди гласа.

През април 2023 година подадените хартиени бюлетини бяха 1 126 785. Сега те са 1 363 906.

През апрли 2023 година с машина гласоподаваха  1 557 037. Сега те са 783 950

През април 2023 година " Не поддържам никого " избраха 109 095, което бе повече от 4%. Сега с " Не поддържам никого "  гласуваха 63 913, което е под 4%.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР