Проф. Ивайло Дичев: Дай боже повече хора да пишат доноси срещу България
В България постоянно е било по този начин: чуваме по-добре, когато ни го кажат извън. Дори и нищо значително да не последва, най-малко бетонира позициите на протестиращите. Коментарът прави проф. Ивайло Дичев за .
Докладът на Европейската комисия за България постави пръст в огромните рани на българското общество, станали причина за. За първи път толкоз експлицитно бяха посочени безконтролността на основния прокурор и упоритото отвращение на нашите управници да размишляват по този проблем, както, прочее, от дълго време им предлага Венецианската комисия. Трябвало нова конституция, оправдават се, само че пък в смехотворната „ чернова ", която сътвориха, няма и помен от сходна тематика. И по този начин прокуратурата продължава да удря съперници и да пази " нашите хора " - една самобитна българска модернизация по преодоляването, която бихме могли да патентоваме в развиващия се свят.
Липсата на действителни резултати в битката против корупцията по високите етажи си е мониторингов евъргрийн. Правителствената защитна линия тук е казусът с някогашния министър Нено Димов. Е, не е напълно от ГЕРБ, само че въпреки всичко - висок етаж. Само дали ще съумеят да потвърдят, че е откраднал вода за милиони и си я е занесъл у дома - или ще излезе, че просто е взел погрешно политическо решение за продажба на тази вода? Тепърва ще научим - в случай че до тогава не ни разсеят с по-интересни тематики. Европейска комисия е по-паметлива, тъй като там не четат пеевски уеб сайтове и по-малко ценят медийно правораздаване като проверката на приватизацията и гоненето на Михаля по полята на Дупница.
Впрочем, като казахме медии - третата мрачна констатация е точно смененото обществено пространство, където изданията са подвластни от политици и наедрял бизнес. Затова осведоменият обществен спор в България през днешния ден е сменен от плача на площада. Е, не е казано тъкмо по този начин, прибавям го от себе си.
В проекторезолюцията на Европарламента към тези констатации се прибавят ценностни акценти като мошеничествата към Истанбулската спогодба, липса на битка против хомофобията и антиромския расизъм - все рецензии, ориентирани повече към дребния съдружен сътрудник, който в онази институция бие на очи. Може и да съм пропуснал, само че не са чули май за референдума, дето щял да вкарва учебен ценз за гласоподаване.
Знаем, че колкото и да ни се желае, от сходни документи няма да има бързи последици - в самия отчет написа, че той не е механизъм за санкциониране на страните. Идеята му е да подкани към разговор, да предложи положителни практики за решение на едни или други проблеми и по този начин нататък. Словашкият демократичен евродепутат Михал Симечка го назова „ хартиен тигър " (по презрителния прякор, фиктивен от Мао за американския империализъм). Дори да има някакви последствия, те първо ще обиден най-силно подложените на критика Полша и Унгария. Дали Европейски Съюз ще отвори нов фронт във връзка с България и Румъния - това си остава подозрително.
![Ивайло Дичев: Българите не желаят да ги ръководят като стадо от избори до избори]( "Ивайло Дичев: Българите не желаят да ги ръководят като стадо от избори до избори")
Ивайло Дичев: Българите не желаят да ги ръководят като " стадо " от избори до избори
С оставката на Борисов проблемите няма да се решат. За да има правосъдна промяна, с цел да няма злоупотреби, е нужно едно: непрекъснат гражда...
Самите наказания може и да доведат до орязване на новите фондове за превъзмогване на пандемията, само че по-далеч надали ще стигнат, защото прословутият член 7 от Договора за Европейски Съюз допуска нарушаванията да се установяват единомислещо. А както знаем, Унгария няма да „ съобщи " съучастника си Полша - и противоположното. Изглежда ли ви евентуална освен това състояние фронтална офанзива против България, тъй че и тя да се причисли към антиевропейския фронт? С вероятност за Балканска Вишеградска група, която на собствен ред да блокира и шантажира Съюза? Г-н Борисов е заложил на не-то - и по тази причина благодари за оценките и козирува.
Наред с това обаче отчетът е значим детайл от комплицираната и многогласна европейска политика - изолира ни малко повече, притиска ни в ъгъла. Следващия път, когато тръгнем да се борим за нещо, както беше с пакета " Мобилност ", ще си спомним за този миг.
Не знам дали отчетът ще създаде разговор, само че сигурно дава нова сила на политическите битки в България. Едните упрекват европейските леви, сякаш създатели на отчета, както и българските предатели, които пишели доноси за родината си и желали да ни лишат от средства. Другите се вършат, че не схващат по какъв начин поддържат връзка възпитаните хора. А точно - преди да стигнат до рецензиите, безусловно стартират с нещо позитивно. И в действителност, в случай че вземем единствено окуражителните изречения от увода, всичко е рози и лукс. Третите застават на философско-математическа отдалеченост: всички страни имат проблеми, еди-колко си % злоупотреби в еди-коя си страна, с еди-колко си стотни повече от нас. Четвърти пък са почитатели на медийния род „ Фандъкова ": да, има някои проблеми, само че ние нали по тази причина работим, 10 години работим, на следващия ден отново сме на работа.
В същото време отчетът изцяло бетонира, защото на процедура удостовери всичко, поради което си изтъркаха обувките по площадите на България. Не знаем още какъв брой сили ще имат, само че тук реализираха най-малко морална победа.
Наред с това стартират да се раздвижват все нови и нови обществени играчи. След работодателската организация, която стачкува против грубата интервенция на страната в „ Хиполенд ", на сцената излязоха профсъюзите с гледище за данъчна промяна и необлагаем приход. В Русе са на площада поради обгазяването. По морето - против противозаконните градежи. Съюзът на съдиите изиска Висш съдебен съвет да освободи основния прокурор. Външният взор дава чувството, че има смисъл, че някой вижда - и това напълно не е малко.
![Докъде се докарахме в България?]( "Докъде се докарахме в България?")
Докъде се докарахме в България?
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова обстановка. В 60 реда проф. Ивайло Дичев рисува картина на днешна България, която...
Внимание заслужава и акцията на Елена Йончева, която предложи метод за решение на казуса със подвластните медии: еврофинансирането за тях да не минава през държавното управление, което по този начин ги прави свои клиенти. Ще кажете: какво еврофинансиране? Ами анализаторите слагат въпроса към този момент от години - към европроектите нормално се плануват суми за тяхното разпространение. И тези пари се оказват значителен запас за пазаруване на преданост. Комисар Йоурова приела концепцията с възторг.
Усещането, че сме на огромната европейска сцена евентуално ще роди доста други хрумвания. Гражданско наблюдаване на дейностите на прокуратурата? Експертни полемики за промяна в правосъдната система с присъединяване на европейски експерти? Граждански следствия, „ течове " на информация? И дай боже повече хора да пишат „ доноси " до европейските институции, тъй като точно това е национализъм, а не съучастието в закононарушения. Просто чуваме по-добре, когато ни го кажат извън.
Мнозина в този момент въздишат, че България отново се е прочула с неприятно - както преди време с чадъра, умъртвил Георги Марков, както с чалга капитализма от 1990-те. Казват си: така и така нямат доверие да влагат при нас, а в този момент като научиха, че правосъдната ни система е такава, никак няма да идват. Бедни, крадливи, безпомощни. Дали пък не беше права онази министърка, която викаше да си мълчим за злоупотребите, с цел да не ни спрат паричките?
За България или неприятно, или нищо - това обидно състояние е установил евентуално всеки, който е пътувал по света. Тази страна, затънала в мрачните прекарвания на личната си бедност, рядко демонстрира благотворителност, заобикаля високи морални жестове, с които да я запомнят, присмива се на доблестните и самоотвержените. Но ето ти изведнъж поврат: от дъното на отчаянието се надигна неочакван цивилен ентусиазъм за правдивост, който като че ли върна страната на картата на Европа. А, и това четем в отчета: те са европейци като нас, бунтуват се за правата си.
Докладът на Европейската комисия за България постави пръст в огромните рани на българското общество, станали причина за. За първи път толкоз експлицитно бяха посочени безконтролността на основния прокурор и упоритото отвращение на нашите управници да размишляват по този проблем, както, прочее, от дълго време им предлага Венецианската комисия. Трябвало нова конституция, оправдават се, само че пък в смехотворната „ чернова ", която сътвориха, няма и помен от сходна тематика. И по този начин прокуратурата продължава да удря съперници и да пази " нашите хора " - една самобитна българска модернизация по преодоляването, която бихме могли да патентоваме в развиващия се свят.
Липсата на действителни резултати в битката против корупцията по високите етажи си е мониторингов евъргрийн. Правителствената защитна линия тук е казусът с някогашния министър Нено Димов. Е, не е напълно от ГЕРБ, само че въпреки всичко - висок етаж. Само дали ще съумеят да потвърдят, че е откраднал вода за милиони и си я е занесъл у дома - или ще излезе, че просто е взел погрешно политическо решение за продажба на тази вода? Тепърва ще научим - в случай че до тогава не ни разсеят с по-интересни тематики. Европейска комисия е по-паметлива, тъй като там не четат пеевски уеб сайтове и по-малко ценят медийно правораздаване като проверката на приватизацията и гоненето на Михаля по полята на Дупница.
Впрочем, като казахме медии - третата мрачна констатация е точно смененото обществено пространство, където изданията са подвластни от политици и наедрял бизнес. Затова осведоменият обществен спор в България през днешния ден е сменен от плача на площада. Е, не е казано тъкмо по този начин, прибавям го от себе си.
В проекторезолюцията на Европарламента към тези констатации се прибавят ценностни акценти като мошеничествата към Истанбулската спогодба, липса на битка против хомофобията и антиромския расизъм - все рецензии, ориентирани повече към дребния съдружен сътрудник, който в онази институция бие на очи. Може и да съм пропуснал, само че не са чули май за референдума, дето щял да вкарва учебен ценз за гласоподаване.
Знаем, че колкото и да ни се желае, от сходни документи няма да има бързи последици - в самия отчет написа, че той не е механизъм за санкциониране на страните. Идеята му е да подкани към разговор, да предложи положителни практики за решение на едни или други проблеми и по този начин нататък. Словашкият демократичен евродепутат Михал Симечка го назова „ хартиен тигър " (по презрителния прякор, фиктивен от Мао за американския империализъм). Дори да има някакви последствия, те първо ще обиден най-силно подложените на критика Полша и Унгария. Дали Европейски Съюз ще отвори нов фронт във връзка с България и Румъния - това си остава подозрително.
С оставката на Борисов проблемите няма да се решат. За да има правосъдна промяна, с цел да няма злоупотреби, е нужно едно: непрекъснат гражда...
Самите наказания може и да доведат до орязване на новите фондове за превъзмогване на пандемията, само че по-далеч надали ще стигнат, защото прословутият член 7 от Договора за Европейски Съюз допуска нарушаванията да се установяват единомислещо. А както знаем, Унгария няма да „ съобщи " съучастника си Полша - и противоположното. Изглежда ли ви евентуална освен това състояние фронтална офанзива против България, тъй че и тя да се причисли към антиевропейския фронт? С вероятност за Балканска Вишеградска група, която на собствен ред да блокира и шантажира Съюза? Г-н Борисов е заложил на не-то - и по тази причина благодари за оценките и козирува.
Наред с това обаче отчетът е значим детайл от комплицираната и многогласна европейска политика - изолира ни малко повече, притиска ни в ъгъла. Следващия път, когато тръгнем да се борим за нещо, както беше с пакета " Мобилност ", ще си спомним за този миг.
Не знам дали отчетът ще създаде разговор, само че сигурно дава нова сила на политическите битки в България. Едните упрекват европейските леви, сякаш създатели на отчета, както и българските предатели, които пишели доноси за родината си и желали да ни лишат от средства. Другите се вършат, че не схващат по какъв начин поддържат връзка възпитаните хора. А точно - преди да стигнат до рецензиите, безусловно стартират с нещо позитивно. И в действителност, в случай че вземем единствено окуражителните изречения от увода, всичко е рози и лукс. Третите застават на философско-математическа отдалеченост: всички страни имат проблеми, еди-колко си % злоупотреби в еди-коя си страна, с еди-колко си стотни повече от нас. Четвърти пък са почитатели на медийния род „ Фандъкова ": да, има някои проблеми, само че ние нали по тази причина работим, 10 години работим, на следващия ден отново сме на работа.
В същото време отчетът изцяло бетонира, защото на процедура удостовери всичко, поради което си изтъркаха обувките по площадите на България. Не знаем още какъв брой сили ще имат, само че тук реализираха най-малко морална победа.
Наред с това стартират да се раздвижват все нови и нови обществени играчи. След работодателската организация, която стачкува против грубата интервенция на страната в „ Хиполенд ", на сцената излязоха профсъюзите с гледище за данъчна промяна и необлагаем приход. В Русе са на площада поради обгазяването. По морето - против противозаконните градежи. Съюзът на съдиите изиска Висш съдебен съвет да освободи основния прокурор. Външният взор дава чувството, че има смисъл, че някой вижда - и това напълно не е малко.
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова обстановка. В 60 реда проф. Ивайло Дичев рисува картина на днешна България, която...
Внимание заслужава и акцията на Елена Йончева, която предложи метод за решение на казуса със подвластните медии: еврофинансирането за тях да не минава през държавното управление, което по този начин ги прави свои клиенти. Ще кажете: какво еврофинансиране? Ами анализаторите слагат въпроса към този момент от години - към европроектите нормално се плануват суми за тяхното разпространение. И тези пари се оказват значителен запас за пазаруване на преданост. Комисар Йоурова приела концепцията с възторг.
Усещането, че сме на огромната европейска сцена евентуално ще роди доста други хрумвания. Гражданско наблюдаване на дейностите на прокуратурата? Експертни полемики за промяна в правосъдната система с присъединяване на европейски експерти? Граждански следствия, „ течове " на информация? И дай боже повече хора да пишат „ доноси " до европейските институции, тъй като точно това е национализъм, а не съучастието в закононарушения. Просто чуваме по-добре, когато ни го кажат извън.
Мнозина в този момент въздишат, че България отново се е прочула с неприятно - както преди време с чадъра, умъртвил Георги Марков, както с чалга капитализма от 1990-те. Казват си: така и така нямат доверие да влагат при нас, а в този момент като научиха, че правосъдната ни система е такава, никак няма да идват. Бедни, крадливи, безпомощни. Дали пък не беше права онази министърка, която викаше да си мълчим за злоупотребите, с цел да не ни спрат паричките?
За България или неприятно, или нищо - това обидно състояние е установил евентуално всеки, който е пътувал по света. Тази страна, затънала в мрачните прекарвания на личната си бедност, рядко демонстрира благотворителност, заобикаля високи морални жестове, с които да я запомнят, присмива се на доблестните и самоотвержените. Но ето ти изведнъж поврат: от дъното на отчаянието се надигна неочакван цивилен ентусиазъм за правдивост, който като че ли върна страната на картата на Европа. А, и това четем в отчета: те са европейци като нас, бунтуват се за правата си.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ