България има реален капацитет за повторна употреба и рециклиране на текстил, казва Сирма Желева, изпълнителен директор на БАКТ
В България към този момент съществува действителен потенциал за подготовка за повторна приложимост и преработване на текстил, сподели за Българска телеграфна агенция Сирма Желева, изпълнителен шеф на Българската асоциация кръгообразен текстил (БАКТ). В страната работят няколко професионални сортировъчни центъра с общ потенциал над 35 000 тона годишно, с съвременно съоръжение и екипи от подготвени сортировачи, чиито умения са от основно значение за успеваемостта на процеса.
„ България разполага както с инфраструктура, по този начин и с експертиза, с цел да даде „ втори живот “ на доста по-голямо количество текстил. Основното ограничаване през днешния ден не е неналичието на потенциал, а незадоволителното разделно събиране и неналичието на ясна регулаторна рамка, която да насочи българските текстилни боклуци към тези съществуващи решения “, посочи Сирма Велева в отговори на въпроси за Директива (ЕС) 2025/1892, въвеждаща нови правила на Европейски Съюз за понижаване на отпадъците от текстил и храни, за , рубриката на Българска телеграфна агенция, която показва транспонирането и използването на европейското законодателство в България.
Събраният текстил минава през детайлно ръчно подбиране, при което облеклата се разделят по тип, качество и други индикатори и се прави оценка тяхната валидност за повторна приложимост – най-екологичният метод за удължение на виталния цикъл на текстилните артикули. В взаимозависимост от качеството на входящата суровина сред 50 и 70 на 100 от облеклата могат да бъдат готови за повторна приложимост, посочи Желева. Текстилът, който не е кадърен за повторна приложимост, само че предстои на преработване, се разделя по типове материи и се употребява за произвеждане на индустриални почистващи кърпи, нишки за нови произведения или артикули от нетъкан текстил. Частите, които не могат да бъдат рециклирани заради разбъркан състав или съществуване на нетекстилни детайли, се оползотворяват енергийно.
По данни на БАКТ през 2024 година в България са събрани разделно над 8000 тона текстилни боклуци, в това число и индустриални. През 2023 година количествата са били към 6500 тона, което демонстрира повишаване както на събираните размери, по този начин и на публичната ангажираност, означи Желева. От текстила, събран посредством контейнерите за разделно събиране, всекидневно най-малко 70 на 100 се приготвя за повторна приложимост или се рециклира, като повторната приложимост остава приоритет с най-висока екологична стойност.
По предварителни данни до края на септември 2025 година са събрани над 6000 тона текстил, което демонстрира, че жителите не престават интензивно да употребяват съществуващите системи, макар икономическите и регулаторните усложнения пред бранша, добави Желева.
„ Важно е обаче да се подчертае, че макар задължението на всички страни членки на Европейски Съюз от 1 януари 2025 година да обезпечат разделно събиране на текстил на национално равнище, това условие към момента не е въведено в България. Липсва законодателна рамка, която ясно да регламентира отговорностите, финансирането и устойчивото действие на системите за разделно събиране на текстил “, споделя изпълнителният шеф на БАКТ.
По данни на асоциацията в България годишно се генерират към 100 000 тона текстилни боклуци. Разделно събраните количества съставляват едвам към 8 на 100 от общия размер. „ Това значи, че над 90 на 100 от текстилните боклуци не престават да се изхвърлят в смесения битов боклук и в последна сметка се депонират или изгарят, без опция за повторна приложимост или преработване. От позиция на кръговата стопанска система това е сериозна загуба на запаси, защото огромна част от този текстил е кадърен за повторна приложимост или най-малко за материално оползотворяване, т.е. кадърен да бъде модифициран в суровина, вместо да бъде изхвърлен “, сподели Сирма Желева.
На процедура настоящите сега системи са доброволни партньорства сред фирмите, занимаващи се със събиране и оползотворяване на текстил, и обособени общини, без национално покритие и без обезпечен дълготраен механизъм за финансиране, уточни още тя
„ През 2025 година, на фона на общата рецесия в бранша на повторната приложимост и преработването на текстил в Европа, фирмите неколкократно сигнализираха общините и Министерството на околната среда и водите, че без ясна регулация и финансова поддръжка тези системи не могат да бъдат устойчиви. В някои по-малки общини контейнерите за текстил бяха отстранени. Показателно е обаче, че жителите към този момент възприемат разделното събиране на текстил като нужна услуга – след премахването на контейнерите в редица обитаеми места започнаха запитвания и сигнали от хората. Това ясно демонстрира, че публичното очакване изпреварва нормативната рамка и че е нужна законодателна интервенция, с цел да се обезпечи стабилно, национално решение “, сподели още Сирма Желева.
Според нея сега в България липсва ясна и цялостна нормативна рамка, която да дефинира отговорностите и отговорностите на участниците по отношение на разделното събиране на текстил. Това слага под сериозен риск съществуващите системи, които действат на непринуден принцип, и попречва тяхното развиване и разширение на национално равнище, сподели тя.
Според нея основната стъпка е въвеждането на правилото на разширената отговорност на производителя за текстил посредством приемане на специфична разпоредба, съобразена с Рамковата инструкция за отпадъците. Бъдещата регулация следва да дефинира ясни цели за разделно събиране, подготовка за повторна приложимост и преработване, да вкара условия за качество, проследимост и екологични стандарти и да подсигурява бистрота и равнопоставеност при ръководството на организациите по оползотворяване.
За да може тази разпоредба да бъде качествено готова, публично разисквана и правилно въведена, е належащо редом да се обезпечи законодателна изясненост по отношение на метода по който общините могат да финансират системите за разделно събиране на текстил до действителното въвеждане на РОП, сподели още Сирма Желева. По думите й в България към този момент има компании с дълготраен на практика опит, построен потенциал, логистични мрежи и ноу-хау в ръководството на текстилни потоци. „ Вместо да се построяват системи „ от нулата “, бъдещата рамка за РОП следва да стъпи върху съществуващите решения и работещи модели, като подсигурява тяхната финансова резистентност и национално покритие “, уточни Сирма Желева, изпълнителен шеф на БАКТ.
Българска асоциация кръгообразен текстил (БАКТ) сплотява компании с насъбрана експертиза в региона на разделното събиране и оползотворяване на боклуци от текстилни артикули, подготовката им за повторна приложимост и тяхната пазарна реализация като облекла и обувки втора ръка. Членовете на организацията са близо 50 български и интернационалните компании с дълготраен опит в бранша, които се развиват както по отношение на условията на пазара и най-хубавите практики, по този начин и в унисон с правилата за резистентност и ресурсна успеваемост. Компаниите ползват кръгови бизнес модели в България повече от 25 години и реализират сполучливо активността си в други държави-членки на Европейския съюз.
Вижте още по Рамкова инструкция за отпадъците: текстилните боклуци
„ България разполага както с инфраструктура, по този начин и с експертиза, с цел да даде „ втори живот “ на доста по-голямо количество текстил. Основното ограничаване през днешния ден не е неналичието на потенциал, а незадоволителното разделно събиране и неналичието на ясна регулаторна рамка, която да насочи българските текстилни боклуци към тези съществуващи решения “, посочи Сирма Велева в отговори на въпроси за Директива (ЕС) 2025/1892, въвеждаща нови правила на Европейски Съюз за понижаване на отпадъците от текстил и храни, за , рубриката на Българска телеграфна агенция, която показва транспонирането и използването на европейското законодателство в България.
Събраният текстил минава през детайлно ръчно подбиране, при което облеклата се разделят по тип, качество и други индикатори и се прави оценка тяхната валидност за повторна приложимост – най-екологичният метод за удължение на виталния цикъл на текстилните артикули. В взаимозависимост от качеството на входящата суровина сред 50 и 70 на 100 от облеклата могат да бъдат готови за повторна приложимост, посочи Желева. Текстилът, който не е кадърен за повторна приложимост, само че предстои на преработване, се разделя по типове материи и се употребява за произвеждане на индустриални почистващи кърпи, нишки за нови произведения или артикули от нетъкан текстил. Частите, които не могат да бъдат рециклирани заради разбъркан състав или съществуване на нетекстилни детайли, се оползотворяват енергийно.
По данни на БАКТ през 2024 година в България са събрани разделно над 8000 тона текстилни боклуци, в това число и индустриални. През 2023 година количествата са били към 6500 тона, което демонстрира повишаване както на събираните размери, по този начин и на публичната ангажираност, означи Желева. От текстила, събран посредством контейнерите за разделно събиране, всекидневно най-малко 70 на 100 се приготвя за повторна приложимост или се рециклира, като повторната приложимост остава приоритет с най-висока екологична стойност.
По предварителни данни до края на септември 2025 година са събрани над 6000 тона текстил, което демонстрира, че жителите не престават интензивно да употребяват съществуващите системи, макар икономическите и регулаторните усложнения пред бранша, добави Желева.
„ Важно е обаче да се подчертае, че макар задължението на всички страни членки на Европейски Съюз от 1 януари 2025 година да обезпечат разделно събиране на текстил на национално равнище, това условие към момента не е въведено в България. Липсва законодателна рамка, която ясно да регламентира отговорностите, финансирането и устойчивото действие на системите за разделно събиране на текстил “, споделя изпълнителният шеф на БАКТ.
По данни на асоциацията в България годишно се генерират към 100 000 тона текстилни боклуци. Разделно събраните количества съставляват едвам към 8 на 100 от общия размер. „ Това значи, че над 90 на 100 от текстилните боклуци не престават да се изхвърлят в смесения битов боклук и в последна сметка се депонират или изгарят, без опция за повторна приложимост или преработване. От позиция на кръговата стопанска система това е сериозна загуба на запаси, защото огромна част от този текстил е кадърен за повторна приложимост или най-малко за материално оползотворяване, т.е. кадърен да бъде модифициран в суровина, вместо да бъде изхвърлен “, сподели Сирма Желева.
На процедура настоящите сега системи са доброволни партньорства сред фирмите, занимаващи се със събиране и оползотворяване на текстил, и обособени общини, без национално покритие и без обезпечен дълготраен механизъм за финансиране, уточни още тя
„ През 2025 година, на фона на общата рецесия в бранша на повторната приложимост и преработването на текстил в Европа, фирмите неколкократно сигнализираха общините и Министерството на околната среда и водите, че без ясна регулация и финансова поддръжка тези системи не могат да бъдат устойчиви. В някои по-малки общини контейнерите за текстил бяха отстранени. Показателно е обаче, че жителите към този момент възприемат разделното събиране на текстил като нужна услуга – след премахването на контейнерите в редица обитаеми места започнаха запитвания и сигнали от хората. Това ясно демонстрира, че публичното очакване изпреварва нормативната рамка и че е нужна законодателна интервенция, с цел да се обезпечи стабилно, национално решение “, сподели още Сирма Желева.
Според нея сега в България липсва ясна и цялостна нормативна рамка, която да дефинира отговорностите и отговорностите на участниците по отношение на разделното събиране на текстил. Това слага под сериозен риск съществуващите системи, които действат на непринуден принцип, и попречва тяхното развиване и разширение на национално равнище, сподели тя.
Според нея основната стъпка е въвеждането на правилото на разширената отговорност на производителя за текстил посредством приемане на специфична разпоредба, съобразена с Рамковата инструкция за отпадъците. Бъдещата регулация следва да дефинира ясни цели за разделно събиране, подготовка за повторна приложимост и преработване, да вкара условия за качество, проследимост и екологични стандарти и да подсигурява бистрота и равнопоставеност при ръководството на организациите по оползотворяване.
За да може тази разпоредба да бъде качествено готова, публично разисквана и правилно въведена, е належащо редом да се обезпечи законодателна изясненост по отношение на метода по който общините могат да финансират системите за разделно събиране на текстил до действителното въвеждане на РОП, сподели още Сирма Желева. По думите й в България към този момент има компании с дълготраен на практика опит, построен потенциал, логистични мрежи и ноу-хау в ръководството на текстилни потоци. „ Вместо да се построяват системи „ от нулата “, бъдещата рамка за РОП следва да стъпи върху съществуващите решения и работещи модели, като подсигурява тяхната финансова резистентност и национално покритие “, уточни Сирма Желева, изпълнителен шеф на БАКТ.
Българска асоциация кръгообразен текстил (БАКТ) сплотява компании с насъбрана експертиза в региона на разделното събиране и оползотворяване на боклуци от текстилни артикули, подготовката им за повторна приложимост и тяхната пазарна реализация като облекла и обувки втора ръка. Членовете на организацията са близо 50 български и интернационалните компании с дълготраен опит в бранша, които се развиват както по отношение на условията на пазара и най-хубавите практики, по този начин и в унисон с правилата за резистентност и ресурсна успеваемост. Компаниите ползват кръгови бизнес модели в България повече от 25 години и реализират сполучливо активността си в други държави-членки на Европейския съюз.
Вижте още по Рамкова инструкция за отпадъците: текстилните боклуци
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ