В България Теленор имаше EBITDA маржин от 37-38% през последните

...
В България Теленор имаше EBITDA маржин от 37-38% през последните
Коментари Харесай

Защо си тръгва Тelenor и кой ще купи българския телеком

В България " Теленор " имаше EBITDA маржин от 37-38% през последните две години. За съпоставяне - на бързо растящи пазари в Азия като Пакистан и Бангладеш е сред 52 и 59% през първите девет месеца на тази година.

© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Mergermarket: Telenor продава българския си оператор на американски фонд

В пакета се оферират и телекомите в Сърбия и Черна гора, а евентуално и в Унгария, а цената е 2 милиарда евро, написа изданието
18 яну 2018
Горан Маркович става маркетинг шеф на " Теленор България "

От 10 януари той заменя на поста Саша Филипович, който поема аналогична роля за Сърбия и Черна гора
9 яну 2018
Българите всеобщо избират абонаментните проекти пред предплатените услуги

Около 70% имат смарт телефон и мобилен интернет, демонстрира изследване на " Теленор " за цифровите привички
31 окт 2017 " Telenor е в България, с цел да остане дълго, дълго време. " Репликата на основния изпълнителен шеф на българското отделение Стайн-Ерик Велан пред " Капитал " е от март 2014 година малко откакто норвежкият колос стана притежател на " Глобул ". Пет години след изричането й тактиката на Telenor е преобърната: операторът си потегля от Балканите. Новината от този януари е, че Telenor продава бизнеса си в България, Сърбия и Черна гора, а евентуално и в Унгария, на американски фонд за 2 милиарда евро. Разпространи я профилираното издание Mergermarket, а " Капитал " я удостовери от три източника.

Освен че излиза стратегически колос от бранша, разликата с предходната договорка е, че за покупател се сочи американски фонд, т.е. краткотраен оператор. А съдейки по финансовите вложители, които минаха в дълга редица през различен телеком - БТК, смяната може да докара до напомпване с дълг и загърбване на развиването, както и бърза препродажба. Основен въпрос е и с какъв локален екип ще работи новият притежател.

Причината за излизането на Telenor не се показва публично. В дъното на решението най-вероятно стои неналичието на капацитет за напредък и положителни облаги за разлика от други пазари, най-много в Азия, където норвежкото сдружение има бизнес. Естествено въздействие може да оказва и бизнес климатът в България и прилежащите страни.

Непознатият покупател

Детайли към договарянията в България съвсем липсват, защото няма ангажирани консултанти в страната и изследването и диалозите очевидно се водят на интернационално равнище непосредствено от централата на групата в Осло. По информация на " Капитал " въпросният фонд от Съединени американски щати към този момент е определен за извънреден покупател след процедура по подаване на първични предложения. Сега е във фаза детайлно финансово и правно изследване и предстоят договаряния по контракта. Тоест договорка, в случай че договарянията приключат сполучливо, може да се чака през втората половина на годината след регулаторните позволения.

Най-голямата незнайна е името на предпочетения от Telenor покупател. Според медии в Норвегия и Сърбия любимец за бизнеса в Сърбия и Черна гора е американският фонд KKR, който към този момент има ползи там в региона на сателитната телевизия. През предишното лято се говореше, че той е подготвен да даде 1.5 милиарда $ за сръбския и черногорския бизнес, само че след това те бяха отречени персонално от изпълнителния шеф на Telenor Сигве Бреке. Малко евентуално е обаче KKR да се интересува в този момент и от българския бизнес, защото съгласно информация на " Капитал " фондът търси мобилен оператор плюс интервенции в региона на сателитната телевизия, а Telenor не развива такава активност в България.

Два източника на " Капитал ", близки до договорката, настояват, че сигурно купувачът не е KKR, а различен великански американски фонд. Избраният финансов вложител няма бизнес в района. А KKR в действителност проявявал интерес, само че в края на предходната година се е отказал от присъединяване в договорката.

Много или малко са 2 милиарда евро

Цената, посочена от Mergermarket, звучи ниска - 2 милиарда евро, т.е. по-малко от платеното при придобиването на операторите в България и Сърбия. Досега единствено сръбският и черногорският бизнес се оценяваше на над 1.5 милиарда евро. Tеlenor е водач в Сърбия и Черна гора и е вторият максимален оператор по доходи в България и Унгария. Норвежците купиха от гръцката ОТЕ българския оператор " Глобул " за 717 млн. евро напролет на 2013 година, като след това вложиха към 300 млн. евро в модернизиране на мрежата и ребрандиране. Естествено през последните години операторът беше на облага и норвежците са получавали дял. Но телекомуникационни наблюдаващи смятат, че цената от 2 милиарда евро е дребна за интервенциите на Telenor в трите балкански страни. Ако в договорката бъде включена и Унгария, тя доста ще нарасне.

В същото време норвежкият анализатор Хенриете Трондсен от Arctic Securities съобщи пред локалния бизнес вестник Dagens Næringsliv, че оповестената цена от 2 милиарда евро е даже над упованията. " Два милиарда евро наподобява рационална цена и даже е малко по-висока от нашите оценки на бизнеса на Telenor в тези страни ", разяснява тя пред изданието. Друг специалист - Фредрик Стайнслиен от Pareto Securities, също съобщи, че Telenor от години търси оптимизация на портфолиото си и при подобаваща цена ще продаде бизнеса си в България, Сърбия и Черна гора. " Оценката от 2 милиарда евро е 5% над нашите упования ", добави той.

Норвежкият престой в България

Първият сигнал в България, че нещо се случва с бизнеса на Telenor, пристигна през предишния май, когато новият тогава изпълнителен шеф на " Теленор България " - канадецът Майкъл Фоли, ненадейно напусна в посока Бангладеш, където оглави локалните интервенции на норвежците. Изненадата пристигна от обстоятелството, че Фоли беше оповестил упоритостите си да развива дълготрайно оператора тук и даже реалокира фамилията си в страната. Според източник на " Капитал " той е желал гаранции от мениджмънта в Осло, че ще има картбланш от най-малко няколко години, само че от групата не са му подсигурили подобен. Което го е предиздвикало да търси други благоприятни условия още веднъж в Telenor.

При навлизането си в България Telenor стартира да развива амбициозно бизнеса си. Първо подмени мобилната мрежа, откакто подписа договорка с Huawei. Компанията беше първият оператор в България, който вкара 4G услуги. Според резултатите за първите девет месеца на 2017 година телекомът има 3.23 милиона клиенти в България. Средният доход от клиент (ARPU) обаче нараства до 13.3 лева за деветмесечието и до 14 лева единствено за третото тримесечие, демонстрира докладът на Telenor.

Под ръководството на норвежците операторът подвигна леко пазарния си дял. Но резултатите за последните четири години демонстрират, че съвсем няма смяна в приходите и облагата преди налози, лихви и амортизации (EBITDA), която е най-хубавият индикатор на развиването на бизнеса на всеки телеком. В България " Теленор " имаше EBITDA маржин от 37-38% през последните две години. За съпоставяне - на бързорастящи пазари в Азия като Пакистан и Бангладеш е сред 52 и 59% през първите девет месеца на тази година. Единственото непрекъснато нарастване е в приходите от клиент (виж таблицата), което подрежда " Теленор " на лидерското място по този индикатор в България. Но даже при него покачването през годините е малко и е надалеч от това на останалите оператори от групата в района. Например в Сърбия и Черна гора е 16.7 лева на месец за първите девет месеца на 2017 година, а в Унгария е 22 лева на месец. За съпоставяне по този индикатор със Северна Европа не може и да става дума.

От телеком към диджиком

Според източници от българския оператор от началото на предходната година в цялата група тече промяна на бизнеса, като главната цел е пренасочването му от обичаен телеком към снабдител на цифрови услуги. Този развой включва и оптимизация на разноските в обособените оператори, в това число и България. В " Теленор " е имало съкращения на избрани позиции - от администрация до поддръжка. Някои наблюдаващи считат, че това е част от целия развой на подготовка за продажба на подразделенията в Централна и Източна Европа.

Резултатите на телекомуникационните оператори в България са под напън от години, въпреки EBITDA да остава относително добра. Промени като европейските регулации за роуминга ограничиха източници на доходи. Конкуренцията сред трите огромни телекома е яростна, което води и до намаляване на тарифните проекти. В тази конюнктура някои от фирмите залагат на пакети от услуги, да вземем за пример с закрепен интернет и телевизия. " Теленор България " не предлага такава платформа, а има единствено мобилен бизнес, въпреки и включващ спомагателни цифрови услуги. През годините групата се опитваше няколко пъти да придобие интернет и телевизионни оператори, само че по разнообразни аргументи до договорка по този начин и не се стигна. Така най-малко на хартия няма забележима активност, от която да пристигна забележителен предстоящ напредък. В същото време компанията майка залага от ден на ден на тактика отвън Европа. Пазари като Тайланд, Бангладеш и Пакистан регистрират добър напредък. Ето за какво не е чудно норвежката група да пренасочи напъните си въобще към райони отвън Централна и Източна Европа.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР