Трябва ли осиновеният да има право да знае кои са биологичните му родители?
В България тайната на осиновяването е регламентирана със закон, което значи, че осиновеното дете няма право да знае кои са биологичните му родители. Те също нямат право да се интересуват от ориста му. Дошло ли е време това да се промени?
Съветът по правата на индивида на Организация на обединените нации предлага да променим законите си по този начин, че осиновеният да има право да знае произхода си. Българска асоциация „ Осиновени и осиновители” се бори за такава смяна, само че у нас още от социалистическо време осиновяването се възприема като срамна загадка.
Право на достъп до произхода може да има порасналия към този момент пълновръстен възрастен човек, счита психотерапевтът Дора Прангаджийска, която също е била осиновена.
„ Тъй като детето към момента няма ресурса да се оправи с това, достъп до произхода би трябвало да има единствено когато е навършило пълнолетие”, акцентира тя.
„ Осиновените хора, когато са построили доста добра връзка с родителите, които са ги осиновили, не търсят други родители, те имат лични родители, които са дали всичко за тях. Осиновените търсят само своя генезис, с цел да знаят от кое място произлизат, имат ли кръвни братя и сестри, има ли наследствени болести. Има един блян по сливане на тази раздрана връзка сред биологичната майка, биологичния родител и осиновения човек”, уточни психотерапевтът.
Самата тя е научила, че е осиновена, на 20-годишна възраст, и то по извънредно мъчителен метод. „ Това стана в най-неподходящия миг, когато майка ми умря. Тогава една съседка в прав текст ми сподели, че съм осиновена”, описа Прангаджийска. „ За благополучие, днешните майки са много по-осъзнати – сами споделят на децата си и приказват още от самото идване на детето в семейството”, добави психотерапевтът. „ Усещането е за разпад на части, когато схванеш на 20, 30 или на 40 години”, означи тя.
„ Никога не ме е било позор, тъй като съм се смятала за естествен човек, родителите ми са били естествени хора, които са ме отгледали с любов”, сподели още Прангаджийска.
„ Аз обаче започнах да вардя тайната от татко ми, тъй като не желаех да го нараня. Той не разбра, че на мен ми е казано. Осиновените хора или избират протеста, бягство от къщи, засегнатост против родителите, които са ги осиновили за това, че са живели в загадка, или по-страшното е да се трансфорат в жестоки пазители на тайната, каквато бях аз, всички тези усеща не престават да стоят неизразени вътре в теб и те разболяват понякога”, съобщи психотерапевтът.
Съветът по правата на индивида на Организация на обединените нации предлага да променим законите си по този начин, че осиновеният да има право да знае произхода си. Българска асоциация „ Осиновени и осиновители” се бори за такава смяна, само че у нас още от социалистическо време осиновяването се възприема като срамна загадка.
Право на достъп до произхода може да има порасналия към този момент пълновръстен възрастен човек, счита психотерапевтът Дора Прангаджийска, която също е била осиновена.
„ Тъй като детето към момента няма ресурса да се оправи с това, достъп до произхода би трябвало да има единствено когато е навършило пълнолетие”, акцентира тя.
„ Осиновените хора, когато са построили доста добра връзка с родителите, които са ги осиновили, не търсят други родители, те имат лични родители, които са дали всичко за тях. Осиновените търсят само своя генезис, с цел да знаят от кое място произлизат, имат ли кръвни братя и сестри, има ли наследствени болести. Има един блян по сливане на тази раздрана връзка сред биологичната майка, биологичния родител и осиновения човек”, уточни психотерапевтът.
Самата тя е научила, че е осиновена, на 20-годишна възраст, и то по извънредно мъчителен метод. „ Това стана в най-неподходящия миг, когато майка ми умря. Тогава една съседка в прав текст ми сподели, че съм осиновена”, описа Прангаджийска. „ За благополучие, днешните майки са много по-осъзнати – сами споделят на децата си и приказват още от самото идване на детето в семейството”, добави психотерапевтът. „ Усещането е за разпад на части, когато схванеш на 20, 30 или на 40 години”, означи тя.
„ Никога не ме е било позор, тъй като съм се смятала за естествен човек, родителите ми са били естествени хора, които са ме отгледали с любов”, сподели още Прангаджийска.
„ Аз обаче започнах да вардя тайната от татко ми, тъй като не желаех да го нараня. Той не разбра, че на мен ми е казано. Осиновените хора или избират протеста, бягство от къщи, засегнатост против родителите, които са ги осиновили за това, че са живели в загадка, или по-страшното е да се трансфорат в жестоки пазители на тайната, каквато бях аз, всички тези усеща не престават да стоят неизразени вътре в теб и те разболяват понякога”, съобщи психотерапевтът.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ