В България се работи усилено по изработването на дълбоко геоложко

В България се работи интензивно по изработването на надълбоко геоложко вместилище за радиоактивни боклуци.

Това съобщи доктор Петьо Бонев, един от създателите на четвъртия разбор на Съвета за стопански разбори (СИА) към Министерския съвет, отдаден на радиоактивните боклуци и приемането им от обществото, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Бонев означи, че анкети сочат, че болшинството от българите са " за " нуклеарната сила у нас.

Той изясни, че нуклеарно дейните боклуци остават стотици хиляди години. " Съхранението е на краткотраен принцип, което е неоптимално от икономическа позиция, както и от позиция на сигурност на популацията ", добави Бонев, като уточни, че в България се работи интензивно по изработването на надълбоко геоложко вместилище за радиоактивни боклуци.

Изграждането на такива дълбоки геоложки хранилищи за радиоактивни боклуци, обаче, може да докара до съществени проблеми в популацията, отчуждаване на гласоподавателите, опозиция, което може да докара до неуспех на плана.

" При употребата на нуклеарна сила пораждат нуклеарно дейни боклуци, поражда и така наречен отработено гориво, което в някои страни се третира като високо деен боклук, в България не се третира като високо деен боклук, тъй като се преработва ", сподели Бонев.

Той изясни и какво съставлява едно надълбоко геоложко вместилище. " Това са галерии, които се пълнят с високо дейни боклуци, които се поставят в специфична остъклена форма, и след запълване на тези галерии, те се запечатват, което значи, че не е необходим надзор ", акцентира Бонев и добави, че се изисква там да няма сеизмична активност, както и самата канара да се характеризира с ниска пропускливост.

Той изясни, че в света към момента няма такова вместилище, само че в редица страни те се конструират, като Финландия и Швеция са на първо време в това отношение.

Бонев добави, че в България този план към момента не е признат, само че има междуведомствена група, която работи по него.

Той посочи, че в България до този миг радиоактивни боклуци, генерирани от АЕЦ " Козлодуй " се съхраняват на територията на АЕЦ-а, а генерираните отвън него радиоактивни боклуци, се съхраняват в Нови хан.

Един от разновидностите по какъв начин подобен план може да бъде легитимиран е Top Down методът – решение за локация се взима от виновна институция без обществото да взе участие.

Друг вид е комбинацията на локален референдум с стопански тласъци, да вземем за пример данъчни облекчения, вложения в инфраструктурата и други " Стимулите могат да се напаснат ", добави Бонев, като посочи, че в случай че не се стигне до рационална цена, може да се избере и различен район.

По думите му въпросът е дали този способ е в действителност сполучлив. " Резултатите демонстрират, че болшинството от участниците – над 65%, се афишират в поддръжка да плана за изработването на нови нуклеарни реактори ", сподели той и добави, че предлагането на стопански тласъци усилва утвърждението от страна на популацията.

Бонев акцентира, че обществеността се въздейства сензитивно от информация, обвързвана с това дали наоколо ще се строи вместилище за радиоактивни боклуци и разясни, че е нужен е прям транспарентен дискурс.

Заместник-министърът на енергетиката Николай Николов, че в границите на идващите няколко месеца следва окончателното разискване на тази тактика, след което следва да се одобри и да се внесе в Европейска комисия.

" Националното вместилище за ниско и приблизително дейни боклуци е приключено ", добави той.

Заместник-министърът на енергетиката изясни, че и сега разясняват с общините и страните екологичната оценка на тази стратегия.

Попитан какъв брой би коствала цената за построяването на сходно надълбоко геоложко вместилище за високи радиоактивни боклуци, той отговори, че към този момент е прекомерно рано да се каже.

" Към сегашния миг би било нечиста сделка да кажем каквото и да било число. Първо, става дума за комплицирано уреди. Трябва да се избере локация. Строителството ще отнеме доста време. 5 милиарда лева са били заложени преди доста години, само че това е нещо, което не почива на някакво стойност, това е някакво историческа стойност и не кореспондира с действителността през днешния ден ", сподели Николов.

" Няма значение каква е цената. Буферният интервал да отлагаме от дълго време е изминал. Боклукът си е наш, би трябвало да си платим цената. Безопасността на жителите е главното, а в тази ситуация ние прибавяме сигурността на всички жители ", сподели от своя страна и другата авторка на разбора доцент доктор Ралица Симеонова-Ганева. /БГНЕС