Как да си изберем пробиотик?
В България се намира една от водещите компании в производството и проучванията в областта на пробиотиците. Нашите учени, работили и върху създаването на галактическите храни, имат патенти в Съединени американски щати и Европейски Съюз с неповторимите си открития. На въпроса по какъв начин да изберем верния пробиотик отговор дава доктор Даниела Петрова, съосновател на компанията Дафлорн ООД, чиито артикули се продават в доста страни по света.
Д-р Петрова на пазара има доста типове пробиотици, кой от тях да си купим?
Да стартираме с това какво е пробиотик и за какво би трябвало да го одобряваме. Пробиотиците съгласно СЗО/ОПЗ, са живи микроорганизми, които, признати в задоволително количество, дават изгода за здравето на гостоприемника. Човекът съществува в симбиоза с над 1500 типа микроорганизми. Те обитават целия организъм – устата, кожата, косата, вагината.
Повечето от тях се намират в дебелото черво – над 600 типа микроорганизми с тегло 1,5–2 кг. Според резултата им за човешкия организъм, микроорганизмите се разделят на три групи – патогенни, болестотворни – към 180 типа, латентни, които са незадоволително изучени към 1200 типа и потребни като пробиотиците, които са единствено 15 – 20 типа.
Как пробиотиците упражняват здравословния си резултат?
Здравословният резултат на пробиотиците зависи от три съществени неща – от тяхната преживяемост, резултатите на характерния пробиотичен вариант и тяхното количество. Пробиотиците оказват потребните си резултати когато доближат края на тънкото и началото на дебелото черво на индивида, т.е. ние би трябвало да ги закараме живи до дебелото черво. Създадени са 4 поколения пробиотици:
● Първа генерация – това са стартерни култури, единствено пробиотични варианти, които с цел да останат живи би трябвало да се съхраняват на температура от -18°С. Попаднали на рафта в аптеката, при стайна температура, те умират. Когато ние си купим подобен пробиотик от първа генерация, в него няма живи микроорганизми. Продуктът е безопасен, само че не и потребен.
● Втора генерация – пробиотичните варианти са обгърнати с една протеинова обвивка, най-често синтетичен протеин. Тези артикули претърпяват на стайна температура, само че не могат да преживеят ниското рН в стомаха на индивида от отделяната обикновено солна киселина.
● Трета генерация – пробиотичните варианти са микрокапсулирани с протеин. Тези пробиотични варианти претърпяват на стайна температура и дребна част от тях претърпяват ниското рН на стомаха и високото рН на жлъчката в дванадесетопръстника. Част от тях доближават до дебелото черво и стартират да упражняват потребен резултат.
● Четвърта генерация – пробиотичните варианти са обгърнати с обвивка от протеини и мукополизахариди. Тези варианти напълно претърпяват както на стайна температура, по този начин и при прекосяване на целия гастроинтестинален тракт на индивида. Почти всички варианти стигат до дебелото черво, колонизират се и стартират да упражняват резултатите си.
Производителите на пробиотичните артикули, които са трета и четвърта генерация нормално значат това на етикета на продукта или осведомят клиентите за генерацията в интернет страниците си.
Знаем какъв брой е значимо дозирането на даден артикул. Как да разберем точното наличие на колонообразуващите единици в дадения ни пробиотик?
Количеството пробиотик, което одобряваме, т.е. броят на колонообразуващите единици е значим, защото при пробиотиците важи правилото „ доза резултат “. Проблемът в пробиотичната промишленост за броенето на колонообразуващи единици (или КОЕ) е следния – няма обединен способ за преброяване на КОЕ. Различните лаборатории освен в България, а и в света дефинират броя на КОЕ по разнообразни упълномощени способи. Например нашите корейски сътрудници дадоха образци от една партида пробиотичен артикул в две южнокорейски, една австралийска и една американска лаборатория. Резултатите за КОЕ, които получихме, бяха от 600 милиона КОЕ на грам до 98 милиарда КОЕ на грам.
Също доста значимо е да четем на етикета какво е количеството пробиотици в една капсула, саше или мерителна лъжичка. Виждала съм артикули, които съдържат пробиотик в една капсула 10 мг и такива, които съдържат 250 мг.
Как да разберем ефикасен ли е даден пробиотик?
Ефектът на пробиотиците зависи от щамовата специфика на пробиотика. Както ние хората се разграничаваме между тях, въпреки че всички сме индивиди, по този начин и вариантите от един тип пробиотик също се разграничават между тях. Ефектите на по този начин наречените „ индустриални варианти “, които се употребяват за произвеждане на индустриални ферментирали храни, са доста по-слаби от потребните свойства на истинските варианти. Оригиналните варианти би трябвало да се разпознават и записват в банки за микроорганизми, които дават отговор на изискванията на Международен будапещенски контракт за депозит на микроорганизми. Всеки вариант получава паспорт и характерно име. Обикновено притежателите на лични варианти изписват това на етикета на продукта – след типа на пробиотичния микроорганизъм има числа и/или букви, да вземем за пример Bifidobacterium bifidum w23, Lactobacillus rhamnosus GG (ATCC 53103), Lactobacillus bulgaricus DWT1.
И за край, какви са изводите от казаното до тук?
Не на последно място здравословните резултати на пробиотиците би трябвало да са потвърдени пробно и клинично. Ако вариантите нямат потвърдени здравословни резултати, то съдържащите ги артикули са ферментирали храни, само че те носят изгода за индивида единствено като храна. Някои от новооткритите варианти с цел да се пуснат в произвеждане би трябвало да преминат GRAS – тест за сигурност. Това нормално са новооткрити варианти. Някои от типовете пробиотици не е належащо да минават GRAS. Например целият тип Lactobacillus bulgaricus има по този начин наречения „ дядовски статус “, даден му от Агенция за надзор на храните и медикаментите в Съединени американски щати (FDA).
Научният екип на FDA дава този статус, защото Lactobacillus bulgaricus е най-дълго използваният пробиотик от човечеството без странични резултати. Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus са единствените пробиотици, които имат приета здравна рекламация в Европейския съюз – усъвършенстват смилането на лактозата. Специфичните здравословни резултати на другите варианти са обект на дългогодишни клинични тествания, да вземем за пример Lactobacillus bulgaricus DWT1 от воден генезис е открит през 2011 година, а резултатът му върху клетъчния имунитет, както пробно, по този начин и клинично бе потвърден през 2020 година Сериозните пробиотични производители, които вършат клинични и пробни изследвания на своите варианти, качват резултатите от тях на интернет страниците си.
Източник: meteotv.bg
Вижте още:
