“В България радиоактивният облак пристигна в след обяд на 1

“В България радиоактивният облак дойде в след обяд на 1 май. Най-голямо замърсяване имаше в Южна България и в планинските региони ”, съобщи в предаването “120 минути ” Атанас Кръстанов, който е бил началник на спешния център при положение на нуклеарна повреда към " Комитета за потребление на атомната сила за мирни цели ". 

Той е и сценарист на филм, който ще излезе след няколко месеца, който навлиза в елементи към реакцията на властта в България в дните след нуклеарната злополука в Чернобил.

Какво си спомнят очевидците на нещастието за първите часове и дни по-късно?

“Беше доста забавно, тъй като постъпих в комитета през 1987 година незабавно след повредата и тогава започнаха да се появяват известия в медиите. Още от 1 май една група от експерти в СУ - основно ръководство хидрология и метрология, започнаха да вършат проучвания на фолаута, който се популяризира от „ Чернобил “ и заля както Европа, по този начин и България ”, сподели той. 

Кръстанов акцентира, че е почнало незабавно да се вършат проучвания сега, в който е почнала повредата. 

“Първо се разбра в Швеция от тяхната атомна централа, че има проблеми. Проф. Бончев тогава декан на факултета по атомна и нуклеарна физика провежда незабавно експертите в катедрата да стартират премерване, защото те знаеха доста добре какво би следвало от такова нуклеарно замърсяване ”, добави той. 

През 2015 година интернационалните донори събраха спомагателни 180 млн. евро, с цел да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала

Кръстанов изясни, че още на 4 май е имало отчет, който се е популяризирал и предал на непрекъснатата държавна комисия. “В него се предлагаха доста обикновени ограничения за профилактика и за елиминиране на тези замърсявания – миене на ръцете, на улиците, ограничение на излизането на открито. Тези отчети от държавната комисия не се одобриха. Единствено армията организира защитни мероприятия ”, сподели Кръстанов.  

“Появи се един доста забавен радиационен фактор, който до този миг не се акцентираше – горещите частици, фракции от разпрашения нуклеарен реактор в „ Чернобил “. Те провокираха бурни диспути. Попадайки в белите дробове те могат да провокират доста тежки последствия ”, изясни той.

Централата до неотдавна беше под съветски надзор

Според него огромните пожари на АЕЦ „ Чернобил “, които са станали последните години, също могат да пренесат радиоактивни замърсявания на доста огромни дистанции. 

“Самата акция за йода беше доста противоречива. Радиацията в планинските региони, в Родопите, в Стара планина, доближи тогава до 200 000 бекерела (Bq) при норма до 500 до 300 бекерела ”, акцентира Кръстанов. 

Той даде образец с това, че една чашка прясно мляко от коза запълва дозовия потенциал на едно дете във връзка с йода.