Богдан Милчев: Пътя Русе - Маказа е най-опасният в страната
В България през близо 200 обитаеми места минава директен трафик без обход
Извеждането на придвижването и построяването на околовръстни пътища ще лишават десетилетия, споделя Богдан Милчев от Института за пътна сигурност, съобщи.
Експертът назовава пътя Русе - Маказа най-опасният в страната:
“Този път, когато е планиран, той нито е планиран да има такава натовареност и толкоз огромен директен трафик, нито е планиран да бъде безвреден. И от там нататък каквото и да вършим, всяко едно кръстовище на този път Русе - Маказа, който е I - 5, е безусловно рисково. Ако ние създадем един изчерпателен разбор, ще забележим, че там няма нито едно кръстовище на което да не са ставали произшествия, нито едно. Самите кръстовища са проектирани по този начин, че има неприятна или противоположна видимост на придвижването, което е напречно придвижване, и да не можеш да се подсигуриш и убедиш.”
Богдан Милчев напомни злополуката с присъединяване на Лютви Местан, която стана навръх този път: ”Точно на такова кръстовище, което от завой излиза автомобил, кривите подготвят високи скорости, а в самото кръстовище знаците по този начин са ситуирани, че лимитират видимостта на човек. Поглежда наляво, поглежда надясно, само че няма никой. А когато навлиза в платното – към този момент някой се е блъснал в него. И това нещо е по целия този път. Затова потреблението на изкуствени неравности е една опция преди кръстовищата да се понижи скоростта. Но като цяло това единствено по себе си не е задоволително. Според мен, това което е основно и е значимо, да се направи е една цялостна реорганизация и един одит по сигурност на целия този път., и да стартираме построяването, там, където е допустимо, на по този начин наречените кръгови кръстовища. Тези кръгови кръстовища ще оказват помощ по този начин, че придвижването да се успокои по този път.
И не на последно място, контролът на скоростта върху този път би трябвало да бъде доста деликатно комплициран. Ние би трябвало в действителност да използваме тази опция за засичане на междинна скорост, а не на моментна, тъй като има ужасно доста приложения, които демонстрират къде са камерите на КАТ, и мобилните, и стационарните. Шофьорите понижават там, и след това стартират още веднъж да карат лудо и да наваксват. Затова ни би трябвало междинна скорост, с цел да успокоим придвижването. Трябва ни една цяла нова идея, която сега не виждаме страната да има предпочитание някой да я осъществя.
Това което желая да кажа, и от през днешния ден ще стартира да го дублирам, че доста е комфортно на стопанина на пътя да споделя, че отговорността е споделена. Не знам дали сте обърнали внимание, че всички държавни институции когато им зададете въпроса “Защо по този начин се случва?”, те или “Е отговорен шофьора”, а когато им кажете “Ама и вие”, те споделят “Не, отговорността е споделена”. Аз желая да им кажа, че това е неправилен метод, тъй като по какъв начин те споделят отговорността със водача който е умъртвил някого на пътя? Аз не знам някой от държавните институции да е споделил отговорност. Такава отговорност никой не споделя. Шофьорите си носят персонална и наказателна отговорност. А доставчика на транспортната система би трябвало да носи общата отговорност за положението на сигурността. Така че, отговорностите би трябвало да бъдат доста ясно дефинирани кой защо дава отговор. Това факсимиле “споделена отговорност” играе извънредно услужливо на тези, които не знаят какво да вършат.
Извеждането на придвижването и построяването на околовръстни пътища ще лишават десетилетия, споделя Богдан Милчев от Института за пътна сигурност, съобщи.
Експертът назовава пътя Русе - Маказа най-опасният в страната:
“Този път, когато е планиран, той нито е планиран да има такава натовареност и толкоз огромен директен трафик, нито е планиран да бъде безвреден. И от там нататък каквото и да вършим, всяко едно кръстовище на този път Русе - Маказа, който е I - 5, е безусловно рисково. Ако ние създадем един изчерпателен разбор, ще забележим, че там няма нито едно кръстовище на което да не са ставали произшествия, нито едно. Самите кръстовища са проектирани по този начин, че има неприятна или противоположна видимост на придвижването, което е напречно придвижване, и да не можеш да се подсигуриш и убедиш.”
Богдан Милчев напомни злополуката с присъединяване на Лютви Местан, която стана навръх този път: ”Точно на такова кръстовище, което от завой излиза автомобил, кривите подготвят високи скорости, а в самото кръстовище знаците по този начин са ситуирани, че лимитират видимостта на човек. Поглежда наляво, поглежда надясно, само че няма никой. А когато навлиза в платното – към този момент някой се е блъснал в него. И това нещо е по целия този път. Затова потреблението на изкуствени неравности е една опция преди кръстовищата да се понижи скоростта. Но като цяло това единствено по себе си не е задоволително. Според мен, това което е основно и е значимо, да се направи е една цялостна реорганизация и един одит по сигурност на целия този път., и да стартираме построяването, там, където е допустимо, на по този начин наречените кръгови кръстовища. Тези кръгови кръстовища ще оказват помощ по този начин, че придвижването да се успокои по този път.
И не на последно място, контролът на скоростта върху този път би трябвало да бъде доста деликатно комплициран. Ние би трябвало в действителност да използваме тази опция за засичане на междинна скорост, а не на моментна, тъй като има ужасно доста приложения, които демонстрират къде са камерите на КАТ, и мобилните, и стационарните. Шофьорите понижават там, и след това стартират още веднъж да карат лудо и да наваксват. Затова ни би трябвало междинна скорост, с цел да успокоим придвижването. Трябва ни една цяла нова идея, която сега не виждаме страната да има предпочитание някой да я осъществя.
Това което желая да кажа, и от през днешния ден ще стартира да го дублирам, че доста е комфортно на стопанина на пътя да споделя, че отговорността е споделена. Не знам дали сте обърнали внимание, че всички държавни институции когато им зададете въпроса “Защо по този начин се случва?”, те или “Е отговорен шофьора”, а когато им кажете “Ама и вие”, те споделят “Не, отговорността е споделена”. Аз желая да им кажа, че това е неправилен метод, тъй като по какъв начин те споделят отговорността със водача който е умъртвил някого на пътя? Аз не знам някой от държавните институции да е споделил отговорност. Такава отговорност никой не споделя. Шофьорите си носят персонална и наказателна отговорност. А доставчика на транспортната система би трябвало да носи общата отговорност за положението на сигурността. Така че, отговорностите би трябвало да бъдат доста ясно дефинирани кой защо дава отговор. Това факсимиле “споделена отговорност” играе извънредно услужливо на тези, които не знаят какво да вършат.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ