Манол Глишев: За историческите възстановки frognews.bg
В България, пък и в цяла Европа историческите фестивали станаха мода. Това е доста прелестно, тъй като по този начин по-широката аудитория има късмет от първа ръка да се запознае с материалния образ на историята на страната си или пък на цяла една ера и просвета. Интересът към предишното е нещо отлично и подкрепя както общата просвета, по този начин и така благия на всички сърца въпрос за приходите от туризъм. В нашите постмодерни общества туризмът е промишленост, туризмът е форма на експорт (защото в локалната стопанска система влизат свежи пари) и въобще историческата реорганизация като занимание, движено от доброволци, пък и като професионално занятие постоянно се оказва извънредно потребна в това отношение.
История против бутафория
Добре, само че в тази сфера на човешката активност има положителни и неприятни образци. Как да ги разграничаваме? С упадъка на историческото обучение в учебно заведение (далеч освен у нас) и с надигането на паралелната вълна от засилен интерес към предишното, само че и на понятен песимизъм към преподавания материал, ужасно доста хора от разнообразни области просто попадат на шарлатани и не съумяват да разграничат качествения от неприятния артикул. Като исторически реконструктор с към този момент осемнайсетгодишен опит ще се опитам да очертая разликите.
Добрите практики
Кадърните сътрудници в историческите реконструкции постоянно приказват за изворите, по които работят. Вместо да бият на кухо възприятие, те на драго сърце ще ви опишат за старинните изображения, цитатите и създателите, с които са си правили информация при изработването на съответния костюм и сюжет. Служат си с точна, професионална терминология, подредба и названия. Мечът в никакъв случай не е просто меч – той е гладиус, спата, махайра, ромфея или нещо друго от този жанр – съгласно интервала. Съобщават ви тъкмо късия интервал, който възпроизвеждат сега: могат да се движат в границите на плюс-минус 100 години на съответен фестивал или на ера от две-три епохи сред няколко фестивала, в случай че имат задоволително добър инвентар и ги интересува цяла културна ера. Тоест „ върша феодален българин “ не значи нищо, само че „ реставрирам български търговец от четиринайсети век “ е знак, че пред вас стои сериозен човек, който си схваща от работата. Когато сътрудниците вършат исторически костюм, по него няма пластмаса, алуминий или съвременни, евтини украшения. Ще видите вълна, лен, може би коприна. Ще чуете, че костюмът се основaва на изображение от тази и тази черква, миниатюра или две паралелни описания у тези и тези създатели от съответния интервал. Няма да видите грамотния реконструктор да употребява плодове и зеленчуци, исторически импортирани от Новия свят, в случай че действието на събитието се развива преди откриването на Америките. Тоест – на феодален фестивал никой не си прави салата с домати, а цигарите се пушат скрито, надалеч от фотоапаратите и публиката, с цел да не се скапе атмосферата. Най-добрите сътрудници постоянно четат модерни, в този момент излизащи публикации по археология на интервала, който възпроизвеждат и се радват да се намират в непрекъснат контакт с археолози. В никакъв случай не презират елементарната, професионална, академична историография, а я четат деликатно, като освен това гледат да са в част с последните трендове и хипотези, даже когато са скептични към тях.
Йоан Кръстев, член на софийското Сдружение за исторически възстановки " Mos maiorum Ulpiae Serdicae ", облечен като велможа чиновник в късната Римска империя .
Предпазливи са в изводите. Нито един естествен исторически реконструктор няма да скочи на едри приказки и да ви каже: „ Ама ние сме траки “, „ Ама ние сме тюрки “ или „ Ама ние сме славяни “. Не, постоянно ще има колорит и пояснение, баланс и тъкмо схващане от каква категория е всеки термин: езикова, етническа, културна, генетична, национална или религиозна. Защото това са напълно разнообразни неща, които не би трябвало да се смесват безсистемно. Добрите реконструктори нормално са услужливи с информация, обичат да беседват с публиката и не се тормозят от чужденци. Познават по-широката, европейска сцена на изява в заниманието за интервала си и имат контакти с сътрудници от няколко страни. Съвременните технологии ни дадоха опция да споделяме информация, да обменяме опит и да знаем до каква степен са стигнали нашите по едно и също време другари и съперници в тази област в близките страни. Добрият реконструктор не е изолиран. Общо взето, той се пробва да бъде историк – подобен, какъвто историкът би трябвало да бъде. Оттам нататък в историческата реорганизация има и чисто сценичен, демонстративен миг, който не би трябвало да се омаловажава или отхвърля. Ние изпълняваме сюжети пред аудитория. Демонстрираме освен костюма, а и държанието, езика, формулите и жестовете на отминали култури. О, да, измежду най-хубавите реконструктори в България и по целия Стар континент има блян преднамерено да се употребяват пред аудитория класическите езици и въобще старинните форми на другарство със съответните изречения за привет, обич, ненавист, разлъка, вежливост или религиозна респект. И всичко това се разяснява и коментира пред публиката, с цел да е забавно освен за самите нас.
Влизаме в разговори, отчасти основаващи се на съответни исторически извори. Популяризираме предишното посредством детайл на вживяване или опит за доближаване. И в тази композиция сред рационално, на процедура академично или най-малко научнопопулярно търсене, трупане на познания, работа със старинни материали, артистична проява и пристрастеност към знанието се ражда удоволствието – както за реконструкторите, по този начин и за тяхната аудитория. Оттук идва и зрелището, пък и си личи любовта към историята като към вдъхновяваща дисциплинираност. Към самата история. Каквато и да е тя. Към проучването и доближаването до предишното.
Лошите практики
Шарлатаните бият на възприятие. На идеология. На много зле свестен, първичен фанатизъм. На „ нашите против вашите “. Играят на „ горделивост “, която обаче не е естествената горделивост на пресъздаваните персонажи от предишното, а е модерна надменност от възприятието, че „ нашите “ са били огромна работа. Оттук следва замитането под килима на действителната реконструкторска работа. Появяват се пластмасата и алуминият, модерната керамика, наблягането, че „ ние това го вършим за патриотизма, за българското, за България бе, е-е-ей! “ Този тип осъществявания към този момент не е историческа реорганизация, а по-скоро любителски спектакъл, незадълбочено въодушевен от исторически събития.
Нищо повече. Лошият реконструктор нормално има генерично кино външен тип. Малко фентъзи, малко бутафорийка, повече пухчета по ръкавите, проява на мускули (или деколте – нещо прелестно, само че не всеки път съобразено с епохата). Доста постоянно недотам добросъвестните сътрудници стартират да приказват пред публиката да исторически тайни теории, за „ скрита “, „ загадка “, „ различна “ и „ неуместна “ история, за незнайни „ истини “. Това е почтено за жалост и основава неприятно име на заниманието като цяло. Съответно би трябвало да се заобикаля. Фантастиката е скъп род в литературата и киното, само че уверено не е част от заниманието или професионалната активност, наречена историческа възстановка. Лошите реконструктори не внимават изключително за сигурността. Способни са да връчат изострен или даже просто тежък железен предмет на клиент и да се дуелират без защитни средства, до момента в който някой пострада физически. Играят го юнаци. Истинската физическа подготовка и упражняването на исторически бойни практики могат да бъдат част от прелестен фестивал, само че наблягането единствено на тази част евентуално значи, че пред вас стои школа за атракции, нещо като впечатляваща цирково-акробатична натрупа в псевдоисторически костюми, а не тъкмо клуб на действителни реконструктори. Разбира се, обяснението е просто: би трябвало да се яде. А от време на време яденето е обвързвано с това да се сервира на публиката и избрана идеология, най-често примитивна. Ефектът е като от „ Войната на буквите “: състояние – тежко, значение – огромно, само че наличие – неубедително.
Геза Франк, ръководител на австрийското историческо съдружие " Quartodecimani - Legio XIIII Comitatenses " в ролята на Константин Велики от фестивала Natale di Roma, 21 април 2023 в Рим.
Недотам положителните реконструктори, наблягащи на ураджийското фентъзи, постоянно имат гръмки изказвания, дават обещание гражданска война в историческата просвета и непосредствено проповядват горделивост. Не обич към историята като просвета, а точно горделивост от достиженията на личната група, нация или просвета. Гордостта е хубаво възприятие, само че за неволя недобросъвестните сътрудници нямат навика да обосновават изказванията си с позоваване на два, три или повече исторически извора – изображения, текстове, археологически разкопки от този и този екип, през тази и тази година на този и този обект. По-рядко ще предлагат книга, а в случай че го създадат, тя най-често ще е съвременна интерпретация, направена от маргинален, а не професионален създател. Ако ли пък създателят, който ви предлагат, въпреки всичко е титулуван, то неговите хипотези ще са показани като сигурен факт и изказванията ще са изцяло бомбастични. Разбира се, това води до един прикрит резултат: неприятните реконструктори като предписание са релативно изолирани. Те знаят, че интернационалната сцена няма да ги одобри добре и избират да са първи на село, само че не и последни в Рим. Оттук те могат да продължат да приказват пред една неизкусена и доверчива аудитория. С това, за жалост, нанасят щета освен на заниманието като занимание, само че и на туризма, тъй като, несъмнено, възможният екскурзиант пристигнал на фестивал, може да се засмее на по-гръмките искания и да се трансформира в притежател на антиреклама за съответното събитие пред приятелите, сътрудниците и познатите си.
Следете реториката
Наука ли е историята? Или е това, което желаеме да бъде? Изследваме ли предишното или го украсяваме? Приемаме ли даже и недотам приятните елементи или оставаме уверени, че светът ни е задължен, че „ някой нещо крие от нас “ и че „ чужденците си доизмислят, за какво и ние да не го вършим, щом след това ще се гордеем “? Следете за тези неща. Те издават доста. Добрата процедура на историка, археолога, филолога… и, да, на съзнателния исторически реконструктор е да ви провокират да обикнете знанието, да научите освен това, да вникнете в духа на съответна отминала ера. Да се докоснете до действителен материал, до точна имитация на находка, до технологиите, сентенциите и нравите на прадедите. Лошата процедура на шарлатанина е да ви омае с шарени стъкълца, пушек и огледала. Внимавайте за биенето на възприятие, за евтинкото, пластмасата и юнащината.
След всичко това – в случай че сте в Рим, правете като римляните. Намирате се в чужбина? Проверете в локалната културна стратегия: може би там има исторически фестивал с атракции и костюми? Може би там взе участие даже българска група? Защо не ревизирате? Или имате свободен уикенд или пък цяла почивка пред себе си и сте си в България? Заповядайте на някой от многочислените антични и средновековни фестивали, провеждани на наша родна земя. Дори да попаднете на нещо смешно и неуместно, това е към този момент началото на създаване на опит. И на усет. Точно като ходенето на кино или спектакъл. Ако още не сте сигурни какво тъкмо цените и харесвате, най-хубавият метод да разберете е като посетите два-три исторически фестивала. Сами ще видите разликата. И имам вяра, че всеки безпристрастен човек би избрал явно по-доброто.
Манол Глишев за ФрогНюз
История против бутафория
Добре, само че в тази сфера на човешката активност има положителни и неприятни образци. Как да ги разграничаваме? С упадъка на историческото обучение в учебно заведение (далеч освен у нас) и с надигането на паралелната вълна от засилен интерес към предишното, само че и на понятен песимизъм към преподавания материал, ужасно доста хора от разнообразни области просто попадат на шарлатани и не съумяват да разграничат качествения от неприятния артикул. Като исторически реконструктор с към този момент осемнайсетгодишен опит ще се опитам да очертая разликите.
Добрите практики
Кадърните сътрудници в историческите реконструкции постоянно приказват за изворите, по които работят. Вместо да бият на кухо възприятие, те на драго сърце ще ви опишат за старинните изображения, цитатите и създателите, с които са си правили информация при изработването на съответния костюм и сюжет. Служат си с точна, професионална терминология, подредба и названия. Мечът в никакъв случай не е просто меч – той е гладиус, спата, махайра, ромфея или нещо друго от този жанр – съгласно интервала. Съобщават ви тъкмо късия интервал, който възпроизвеждат сега: могат да се движат в границите на плюс-минус 100 години на съответен фестивал или на ера от две-три епохи сред няколко фестивала, в случай че имат задоволително добър инвентар и ги интересува цяла културна ера. Тоест „ върша феодален българин “ не значи нищо, само че „ реставрирам български търговец от четиринайсети век “ е знак, че пред вас стои сериозен човек, който си схваща от работата. Когато сътрудниците вършат исторически костюм, по него няма пластмаса, алуминий или съвременни, евтини украшения. Ще видите вълна, лен, може би коприна. Ще чуете, че костюмът се основaва на изображение от тази и тази черква, миниатюра или две паралелни описания у тези и тези създатели от съответния интервал. Няма да видите грамотния реконструктор да употребява плодове и зеленчуци, исторически импортирани от Новия свят, в случай че действието на събитието се развива преди откриването на Америките. Тоест – на феодален фестивал никой не си прави салата с домати, а цигарите се пушат скрито, надалеч от фотоапаратите и публиката, с цел да не се скапе атмосферата. Най-добрите сътрудници постоянно четат модерни, в този момент излизащи публикации по археология на интервала, който възпроизвеждат и се радват да се намират в непрекъснат контакт с археолози. В никакъв случай не презират елементарната, професионална, академична историография, а я четат деликатно, като освен това гледат да са в част с последните трендове и хипотези, даже когато са скептични към тях.
Йоан Кръстев, член на софийското Сдружение за исторически възстановки " Mos maiorum Ulpiae Serdicae ", облечен като велможа чиновник в късната Римска империя .
Предпазливи са в изводите. Нито един естествен исторически реконструктор няма да скочи на едри приказки и да ви каже: „ Ама ние сме траки “, „ Ама ние сме тюрки “ или „ Ама ние сме славяни “. Не, постоянно ще има колорит и пояснение, баланс и тъкмо схващане от каква категория е всеки термин: езикова, етническа, културна, генетична, национална или религиозна. Защото това са напълно разнообразни неща, които не би трябвало да се смесват безсистемно. Добрите реконструктори нормално са услужливи с информация, обичат да беседват с публиката и не се тормозят от чужденци. Познават по-широката, европейска сцена на изява в заниманието за интервала си и имат контакти с сътрудници от няколко страни. Съвременните технологии ни дадоха опция да споделяме информация, да обменяме опит и да знаем до каква степен са стигнали нашите по едно и също време другари и съперници в тази област в близките страни. Добрият реконструктор не е изолиран. Общо взето, той се пробва да бъде историк – подобен, какъвто историкът би трябвало да бъде. Оттам нататък в историческата реорганизация има и чисто сценичен, демонстративен миг, който не би трябвало да се омаловажава или отхвърля. Ние изпълняваме сюжети пред аудитория. Демонстрираме освен костюма, а и държанието, езика, формулите и жестовете на отминали култури. О, да, измежду най-хубавите реконструктори в България и по целия Стар континент има блян преднамерено да се употребяват пред аудитория класическите езици и въобще старинните форми на другарство със съответните изречения за привет, обич, ненавист, разлъка, вежливост или религиозна респект. И всичко това се разяснява и коментира пред публиката, с цел да е забавно освен за самите нас.
Влизаме в разговори, отчасти основаващи се на съответни исторически извори. Популяризираме предишното посредством детайл на вживяване или опит за доближаване. И в тази композиция сред рационално, на процедура академично или най-малко научнопопулярно търсене, трупане на познания, работа със старинни материали, артистична проява и пристрастеност към знанието се ражда удоволствието – както за реконструкторите, по този начин и за тяхната аудитория. Оттук идва и зрелището, пък и си личи любовта към историята като към вдъхновяваща дисциплинираност. Към самата история. Каквато и да е тя. Към проучването и доближаването до предишното.
Лошите практики
Шарлатаните бият на възприятие. На идеология. На много зле свестен, първичен фанатизъм. На „ нашите против вашите “. Играят на „ горделивост “, която обаче не е естествената горделивост на пресъздаваните персонажи от предишното, а е модерна надменност от възприятието, че „ нашите “ са били огромна работа. Оттук следва замитането под килима на действителната реконструкторска работа. Появяват се пластмасата и алуминият, модерната керамика, наблягането, че „ ние това го вършим за патриотизма, за българското, за България бе, е-е-ей! “ Този тип осъществявания към този момент не е историческа реорганизация, а по-скоро любителски спектакъл, незадълбочено въодушевен от исторически събития.
Нищо повече. Лошият реконструктор нормално има генерично кино външен тип. Малко фентъзи, малко бутафорийка, повече пухчета по ръкавите, проява на мускули (или деколте – нещо прелестно, само че не всеки път съобразено с епохата). Доста постоянно недотам добросъвестните сътрудници стартират да приказват пред публиката да исторически тайни теории, за „ скрита “, „ загадка “, „ различна “ и „ неуместна “ история, за незнайни „ истини “. Това е почтено за жалост и основава неприятно име на заниманието като цяло. Съответно би трябвало да се заобикаля. Фантастиката е скъп род в литературата и киното, само че уверено не е част от заниманието или професионалната активност, наречена историческа възстановка. Лошите реконструктори не внимават изключително за сигурността. Способни са да връчат изострен или даже просто тежък железен предмет на клиент и да се дуелират без защитни средства, до момента в който някой пострада физически. Играят го юнаци. Истинската физическа подготовка и упражняването на исторически бойни практики могат да бъдат част от прелестен фестивал, само че наблягането единствено на тази част евентуално значи, че пред вас стои школа за атракции, нещо като впечатляваща цирково-акробатична натрупа в псевдоисторически костюми, а не тъкмо клуб на действителни реконструктори. Разбира се, обяснението е просто: би трябвало да се яде. А от време на време яденето е обвързвано с това да се сервира на публиката и избрана идеология, най-често примитивна. Ефектът е като от „ Войната на буквите “: състояние – тежко, значение – огромно, само че наличие – неубедително.
Геза Франк, ръководител на австрийското историческо съдружие " Quartodecimani - Legio XIIII Comitatenses " в ролята на Константин Велики от фестивала Natale di Roma, 21 април 2023 в Рим.
Недотам положителните реконструктори, наблягащи на ураджийското фентъзи, постоянно имат гръмки изказвания, дават обещание гражданска война в историческата просвета и непосредствено проповядват горделивост. Не обич към историята като просвета, а точно горделивост от достиженията на личната група, нация или просвета. Гордостта е хубаво възприятие, само че за неволя недобросъвестните сътрудници нямат навика да обосновават изказванията си с позоваване на два, три или повече исторически извора – изображения, текстове, археологически разкопки от този и този екип, през тази и тази година на този и този обект. По-рядко ще предлагат книга, а в случай че го създадат, тя най-често ще е съвременна интерпретация, направена от маргинален, а не професионален създател. Ако ли пък създателят, който ви предлагат, въпреки всичко е титулуван, то неговите хипотези ще са показани като сигурен факт и изказванията ще са изцяло бомбастични. Разбира се, това води до един прикрит резултат: неприятните реконструктори като предписание са релативно изолирани. Те знаят, че интернационалната сцена няма да ги одобри добре и избират да са първи на село, само че не и последни в Рим. Оттук те могат да продължат да приказват пред една неизкусена и доверчива аудитория. С това, за жалост, нанасят щета освен на заниманието като занимание, само че и на туризма, тъй като, несъмнено, възможният екскурзиант пристигнал на фестивал, може да се засмее на по-гръмките искания и да се трансформира в притежател на антиреклама за съответното събитие пред приятелите, сътрудниците и познатите си.
Следете реториката
Наука ли е историята? Или е това, което желаеме да бъде? Изследваме ли предишното или го украсяваме? Приемаме ли даже и недотам приятните елементи или оставаме уверени, че светът ни е задължен, че „ някой нещо крие от нас “ и че „ чужденците си доизмислят, за какво и ние да не го вършим, щом след това ще се гордеем “? Следете за тези неща. Те издават доста. Добрата процедура на историка, археолога, филолога… и, да, на съзнателния исторически реконструктор е да ви провокират да обикнете знанието, да научите освен това, да вникнете в духа на съответна отминала ера. Да се докоснете до действителен материал, до точна имитация на находка, до технологиите, сентенциите и нравите на прадедите. Лошата процедура на шарлатанина е да ви омае с шарени стъкълца, пушек и огледала. Внимавайте за биенето на възприятие, за евтинкото, пластмасата и юнащината.
След всичко това – в случай че сте в Рим, правете като римляните. Намирате се в чужбина? Проверете в локалната културна стратегия: може би там има исторически фестивал с атракции и костюми? Може би там взе участие даже българска група? Защо не ревизирате? Или имате свободен уикенд или пък цяла почивка пред себе си и сте си в България? Заповядайте на някой от многочислените антични и средновековни фестивали, провеждани на наша родна земя. Дори да попаднете на нещо смешно и неуместно, това е към този момент началото на създаване на опит. И на усет. Точно като ходенето на кино или спектакъл. Ако още не сте сигурни какво тъкмо цените и харесвате, най-хубавият метод да разберете е като посетите два-три исторически фестивала. Сами ще видите разликата. И имам вяра, че всеки безпристрастен човек би избрал явно по-доброто.
Манол Глишев за ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ