Няма кола в Германия без поне една произведена част в България
" В България няма кола, която да се движи по немските пътища, без в нея да има създадена част от тук. " Това споделя Соня Миклай, основен шеф на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), в диалог за Money.bg. Според нея българската роля в автомобилния бранш постоянно остава подценена - и у нас, и в чужбина - само че в действителността тя е незаобиколим фактор в европейската и световната индустриална карта.
" Говорих с нашите членове от автомобилния бранш - без значение за коя марка става дума, българско присъединяване има на всички места. Това е нещо, което в България не се приема като мотив за горделивост, само че би трябвало ", споделя Миклай. Според нея, до момента в който публичното внимание е ориентирано към неналичието на цех за сглобяване на цели коли, действителната стойност се основава в съставни елементи, технологии и автоматизация - а България е устойчиво позиционирана точно там.
Скритата инфраструктура на световната промишленост
Това присъединяване не се лимитира единствено до Европа. Части, създадени у нас, вземат участие във веригите за доставка на коли, които след това се изнасят за Латинска Америка и Азия. По думите ѝ, в случай че Европейският съюз подписа по-благоприятни търговски съглашения с страни от блока Меркосур, това ще усили и поръчките към доставчиците на съставни елементи - в това число българските.
" Когато Мерцедес продава повече коли на пазар без мита, това покачва търсенето на части. Ако тези коли съдържат български съставни елементи - а те съдържат - това има директно позитивно въздействие върху българската стопанска система ", изяснява тя.
От евтина работна ръка към добавена стойност
Миклай е безапелационна: моделът " евтина работна ръка " към този момент не е използван за България. " Това беше годно през 2000-те, само че през днешния ден няма такова нещо. Нито има налична евтина работна мощ, нито бизнесът я търси. Фирмите търсят пълномощия, автоматизация и добавена стойност. "
По думите ѝ, немски компании към този момент развиват у нас звена за проучвания и процес (R&D), в това число в сфери като автоматизирано шофиране. " Не идват за на ниска цена труд - идват за умения, познание и иновация. "
Тя добавя, че през последната година се вижда и позитивна наклонност на връщане на българи от чужбина - знак, че страната се възприема като все по-добро място за кариера и живот.
Политическа предвидимост и инфраструктура
Въпреки тези позитиви, вложителите остават чувствителни към няколко рискови фактора. Сред тях: политическата неустойчивост, непрозрачните публични поръчки и неочакваните промени в регулациите и таксите. " Фирмите възнамеряват. Когато от през днешния ден за на следващия ден се вкара нова такса или се увеличи съществуваща - това подкопава доверието и трансформира сметките. В най-лошия случай - води до евакуиране ", предизвестява Миклай.
Соня Миклай - новият основен шеф Германо-Българската индустриално-търговска камара
Тя поема поста от доктор Митко Василев, който бе отпред на организацията последните над 30 години
Затова от Камарата упорстват за по-предсказуема регулаторна среда и ясна икономическа политика. " Не приказваме единствено за вложителите - неочакваните промени засягат най-много чиновниците: замразени заплати, съкращения, прекъсване на разширения. Накрая цената заплаща обществото. "
Еврозоната - като политически маркер
Темата за Еврозоната също беше наранена. Миклай дефинира формалното приемане на България от 1 януари 2026 година като " просрочен, само че извънредно положителен " ход. Според нея това ще отстрани валутната преграда, ще ускори доверието и ще улесни финансовите интервенции.
Камарата упорства и за опцията бизнесът да избира по кое време завършва финансовата си година - както е в множеството страни от Европейски Съюз. В момента, по българско законодателство, всички компании завършват на 31 декември, което основава административен напън и двойна работа за интернационалните структури.
Соня Миклай приключва с сдържан оптимизъм: " Германският бизнес остава в България, влага и уголемява. Но чака предвидимост. Очаква непоклатимост. Очаква отношение, което дава отговор на равнището на ангажираност, което към този момент има тук. "
" Говорих с нашите членове от автомобилния бранш - без значение за коя марка става дума, българско присъединяване има на всички места. Това е нещо, което в България не се приема като мотив за горделивост, само че би трябвало ", споделя Миклай. Според нея, до момента в който публичното внимание е ориентирано към неналичието на цех за сглобяване на цели коли, действителната стойност се основава в съставни елементи, технологии и автоматизация - а България е устойчиво позиционирана точно там.
Скритата инфраструктура на световната промишленост
Това присъединяване не се лимитира единствено до Европа. Части, създадени у нас, вземат участие във веригите за доставка на коли, които след това се изнасят за Латинска Америка и Азия. По думите ѝ, в случай че Европейският съюз подписа по-благоприятни търговски съглашения с страни от блока Меркосур, това ще усили и поръчките към доставчиците на съставни елементи - в това число българските.
" Когато Мерцедес продава повече коли на пазар без мита, това покачва търсенето на части. Ако тези коли съдържат български съставни елементи - а те съдържат - това има директно позитивно въздействие върху българската стопанска система ", изяснява тя.
От евтина работна ръка към добавена стойност
Миклай е безапелационна: моделът " евтина работна ръка " към този момент не е използван за България. " Това беше годно през 2000-те, само че през днешния ден няма такова нещо. Нито има налична евтина работна мощ, нито бизнесът я търси. Фирмите търсят пълномощия, автоматизация и добавена стойност. "
По думите ѝ, немски компании към този момент развиват у нас звена за проучвания и процес (R&D), в това число в сфери като автоматизирано шофиране. " Не идват за на ниска цена труд - идват за умения, познание и иновация. "
Тя добавя, че през последната година се вижда и позитивна наклонност на връщане на българи от чужбина - знак, че страната се възприема като все по-добро място за кариера и живот.
Политическа предвидимост и инфраструктура
Въпреки тези позитиви, вложителите остават чувствителни към няколко рискови фактора. Сред тях: политическата неустойчивост, непрозрачните публични поръчки и неочакваните промени в регулациите и таксите. " Фирмите възнамеряват. Когато от през днешния ден за на следващия ден се вкара нова такса или се увеличи съществуваща - това подкопава доверието и трансформира сметките. В най-лошия случай - води до евакуиране ", предизвестява Миклай.
Соня Миклай - новият основен шеф Германо-Българската индустриално-търговска камара
Тя поема поста от доктор Митко Василев, който бе отпред на организацията последните над 30 години
Затова от Камарата упорстват за по-предсказуема регулаторна среда и ясна икономическа политика. " Не приказваме единствено за вложителите - неочакваните промени засягат най-много чиновниците: замразени заплати, съкращения, прекъсване на разширения. Накрая цената заплаща обществото. "
Еврозоната - като политически маркер
Темата за Еврозоната също беше наранена. Миклай дефинира формалното приемане на България от 1 януари 2026 година като " просрочен, само че извънредно положителен " ход. Според нея това ще отстрани валутната преграда, ще ускори доверието и ще улесни финансовите интервенции.
Камарата упорства и за опцията бизнесът да избира по кое време завършва финансовата си година - както е в множеството страни от Европейски Съюз. В момента, по българско законодателство, всички компании завършват на 31 декември, което основава административен напън и двойна работа за интернационалните структури.
Соня Миклай приключва с сдържан оптимизъм: " Германският бизнес остава в България, влага и уголемява. Но чака предвидимост. Очаква непоклатимост. Очаква отношение, което дава отговор на равнището на ангажираност, което към този момент има тук. "
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ