Идват нови удръжки за пенсия
В България няма човек, който да каже, че пенсиите са високи. Въпреки това политиците би трябвало да регистрират действителностите, а те са, че през последните години нарастванията са прекомерно огромни, а за тях няма пари. Това съобщи някогашният обществен министър Христина Христова пред телевизия НоваНюз. Според нея българските пенсии не са най ниските в Европейски Съюз. „ Абсолютната големина на пенсиите би трябвало да е съизмерима към стандарта на живот и нивото на живот в дадената страна, само че главен измерител е така наречен коефициент на заменяне или каква част от предходния приход, прихода ни от труд замества пенсията. По този индикатор европейската статистика споделя, че у нас коефициента на заменяне е към 55%, а има страни в Европейски Съюз, в които е 40%, 42%, 45%. Тоест българите получават най-малко половината от своята работна заплата като пенсия след пенсионирането си ", пресметна Христова.
Според нея пенсионният модел у нас от ден на ден се " замърсява " и към този момент не следва първичната си логичност. Като част от пенсията и като друг вид добавки се насочват разнообразни заплащания, които в действителност би трябвало да са под формата на обществени помощи, а не като пенсионни добавки.
" Проблемите с финансовото положение на пенсионната система в България се дължат на един индивидуален фактор - политическите решения, които бяха много неразумни, много популистки в последните години ”, безапелационна е Христова.
„ Политиците взеха решение да стартират да се пробват да се харесват на хората и да ръководят пенсионната система без да регистрират правилата на пенсионно-осигурителната логичност. Това е една от аргументите, само че несъмнено има и една огромна справедлива причина. И тя е демографската рецесия. Действително ние си имаме проблеми с понижаване на раждаемостта и с негативен приръст, имаме проблем с общата смъртност и към момента имаме проблем, въпреки и намаляващ, с миграцията. И като понижава популацията, понижават и хората в трудоспособна възраст - тези, които действително внасят в системата ", изясни Христова.
По думите й няма система в света, която да може да си разреши нарастване на разхода със 151%, както се случва през последните 5 години. Не и без да се мисли за нарастване на приходите. А приходите в системата от Национален осигурителен институт идват единствено от осигуровките на работещите: " Пенсионно-осигурителната вноска не е ниска. Тя е 17,8% и по никакъв начин не е ниска, това не са малко пари от месечния ни приход. Като включим и здравната вноска и другите осигуровки - по никакъв начин не са малко тези пари. И това е казусът - вноската към този момент е тежка, а се постанова да се мисли за спомагателен доход, с цел да се поемат разноските. "
Според нея различен от проблемите е, че в България има обезпечена минимална пенсия без значение на това какъв брой огромни суми и какъв брой време сме внасяли в системата. Изчисленията демонстрират, че има към 600 000 души, които - в случай че се следва логиката на пенсионно-осигурителния модел - би трябвало да получават по-ниска от минималната пенсия.
" Скъсана е връзката с приноса на индивида по отношение на системата и това, което в действителност получава след това ", обобщава Христова.
Тогава какви са вероятните решения? Христина Христова споделя, че всичко зависи от смелостта на политиците да приказват намерено с жителите и да показват другите възможности. Една от тях би могла да бъде заимствана от Израел.
" Може да се каже - да, системата към този момент не е в чист тип, явно тя се субсидира от страната през налозите на хората и да забележим дали да я променим. Можем да кажем, че сме до тук с пенсионно-осигурителната система, да има едни общоприети вноски месечни на работещите хора и едно общоприетоо заплащане откакто приключим работа, което ще играе роля на пенсия ", изясни някогашната министърка.
