В България не са планирани субсидии за подкрепа на индустриалната

В България не са планувани дотации за поддръжка на индустриалната декарбонизация, а на европейско равнище липсва политическа рамка за преход към нови технологии, без засягане на конкурентоспособността. Това уточни пред Dir.bg и 3eNews основният секретар на Българската камара на химическата индустрия (БКХП) Ренета Копанданова. Тя посочи приноса на българската химическата индустрия за националната стопанска система, позициите й на европейския пазар, значимостта на бранша за Европа и сигнализира за заплахата от деиндустриализация. Необходимо е създаване на тактика за енергоемките браншове в Европа и постоянни политически решения за поддържане на промишлената база, безапелационни са в камарата на химическата индустрия. Ето какво още описа основният секретар на БКХП Ренета Копанданова за положението на българската химическа индустрия и проблематичния за конкурентоспособността зелен преход: Г-жо Копанданова, в какво положение е българската химическата индустрия? Днес не съществува промишлен развой, в който да не се употребяват химикали, а посредством преработката на разнообразни първични материали се получават скъпи междинни и крайни артикули. Те от своя страна намират приложение в голям брой стопански браншове като селско стопанство, строителството, съвсем цялата преработваща индустрия, както и за редица услуги. Химическата индустрия е значима за страната, така като  способства за по-висока продуктивност, по–висок БВП и по-добра външна търговия. Независимо от сложните времена, химическата индустрия на България е една от сполучливо разрастващите, с висок принос в главните индикатори на националната стопанска система и значимо място в европейската химическа промишленост. Българската химическа промишленост се подрежда на 19 позиция измежду страните от ЕС-27 по продажба на химикали за 2020 година със стойност от 1.6 милиарда евро или 0.3% пазарен дял (по данни на CEFIC). Тя непрестанно се развива, което намира отражение и във все по-голямото многообразие от химически субстанции и артикули. Експортно ориентирана  - по този начин може да се дефинира химическата промишленост в страната. Съществен дял в износа заемат Лукойл Нефтохим Бургас АД,  торовият цех Агрополихим АД, производителят на калцинирана сода Солвей Соди АД, Оргахим АД,  Агрия  АД. Но и тази, и идната година се обрисуват като сложни за химическата индустрия - поради високата инфлация, по-ниското потребителско доверие, енергийната рецесия, нарасналото геополитическо напрежение и войната в Украйна. Как върви реализацията на вътрешния пазар и на открито? В бранш " Производство на химични артикули " се създава към 4.5% от размера на индустриалното произвеждане в страната и се основава 4.7% от добавената стойност в промишлеността. В сектора са заети  2.6% от заетите в индустрията. През декември 2022 година производството на химични артикули бележи растеж от 2.5 % по отношение на съответния месец на миналата година. В бранш " Производство на произведения от каучук и пластмаси " се създава 3.2% от размера на индустриалното произвеждане в страната и се основава 4.1% от добавената стойност в промишлеността. В сектора са заети  5.5% от заетите в индустрията. Докъде е браншът по предначертаната от Европейска комисия „ Пътека за преход на химическата индустрия “?  Въпреки компликациите, химическата промишленост продължава да поддържа задачите на Европейския зелен пакт и остава на траекторията си към преобразяване в климатично неутрална до 2050 година Досега, химическата индустрия  е единствената енергоемка промишленост, за която има специфичен път – направената от Европейска комисия Пътека за преход на бранша. Документът обрисува съвсем 200 дейности, които би трябвало да осъществим - да станем климатично неутрални, да цифровизираме нашите процеси, да създадем нашето произвеждане ресурсно дейно и кръгово и да увеличим броя на безвредни и устойчиви химикали до 2050 година. С други думи, нашата промишленост ще би трябвало да промени " по какъв начин " създава и " какво " създава след по-малко от 30 години. Не единствено за работещите в химическата промишленост е явно, че изискваната смяна е невиждана и доста скъпа. Компаниите не могат да подсигуряват конкурентоспособността и дълготрайния си продуктивен потенциал сами. Необходима е мощна поддръжка от държавното управление и локалните общности, за постигането на наличен и конкурентен преход към стабилно произвеждане. Как сме в това отношение, спрямо сътрудниците от Европейски Съюз? Много промишлени предприятия сега са притиснати до стената, защото в България няма механизъм за поддръжката на национално равнище, какъвто има в Полша, Чехия и даже в Румъния и пр. Как ще се отразят на българските компании от бранша новите еко-рестрикции като директивата за промишлените излъчвания и други? Както се отразяват всички рестрикции на равнище Европейски Съюз, които евентуално ще доведат до деиндустриализация. Кои вложения са най-неотложни и обрисуват ли се източници за тях? Инвестициите в енергиен преход. За момента в България не са планувани дотации за поддръжка на индустриалната декарбонизация, изключително за предприятия, които употребяват топлинна сила за индустриални цели. Бихте ли показали образци за положителни практики и за усложнения? В бранша ще продължим да се сблъскваме с проблеми с доставките, с високите цени на суровините и други провокации, подбудени от сложния интернационален подтекст. Но има и положителни практики.  Например Солвей Соди АД анонсира още при започване на 2022 година амбициозна пътна карта за екологично и стабилно развиване, целяща понижаване с 40 % на въглеродния отпечатък от производството до 2026 година и преустановяване потреблението на фосилни горива в най-големия цех за произвеждане на калцинирана сода на Група Солвей до 2030 година Основните планове от енергийният преход включват преработка на един от котлите, който да може да работи с 30 % биомаса, план за процесна иновация и план за високоефективно оползотворяване на отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, за произвеждане на сила вместо депониране. Нека напомня, че през м.юни 2022 година Солвей Соди откри една от най-големите съоръжения за натриев бикарбонат в света. С положителни практики се показва и Лукойл Нефтохим Бургас АД. Компанията е център за софтуерен трансфер, инженерни и цифрови пълномощия, работи по софтуерни нововъведения, свързани с прехода към устойчива зелена енергетика и кръгова стопанска система. Промишлената и екологична сигурност на производството са измежду главните цели в активността на компанията. В резултат на сложни и поредни решения в региона на отбраната на околната среда е достигнато фрапантно намаляване на излъчванията от прахови частици, азотни и серни оксиди в атмосферата. Дружеството продължава да работи по модернизацията на съществени софтуерни и инфраструктурни планове. През 2022 година е приключена реконструкцията на апаратура „ Каталитичен крекинг “ (с бюджет от $61,2 млн.) със доста усъвършенстване на софтуерните индикатори и равнището й на надеждност. Очакваните вложения за интервала 2019-2026 година са в размер на 130 млн. щатски $. Продължава работата по плана за строителство на нов комплекс за произвеждане на полипропилен. През 2022 година компанията започва нов екологичен план LIFE WATEROIL, който ще понижи потреблението на електрическа енергия и горива в предприятието, като в същото време ще редуцира излъчванията на СО2 в атмосферата с 1 000 тона/годишно. Дейностите по плана включват и внедряване на технологията Eurovix за филтриране на отпадните води на рафинерията посредством потребление на характерни биоактиватори. Инвестиционната стратегия на Агрополихим АД също бих изтъкнала като добър образец. Програмата покрива всички аспекти от активността на сдружението. По отношение на екологията се работи за въвеждане в употреба на високоефективни съоръжения за очистка на отпадни води, излъчвания във въздуха и боклуци и системи за мониторинг. За енергийната успеваемост се залага на инсталиране на високоефективни уреди с ниска консумация на енергийни артикули. За производството се плануват вложения в нови уреди и модернизиране на индустриалните технологии в сходство на най-хубавите налични технологии, в това число за автоматизация - внедряване на последно потомство системи за ръководство и надзор на индустриалния развой и др. Кои са основните провокации за бранша и какви вероятности се обрисуват? Намаляването на въглеродните излъчвания на енергоемките производства би трябвало да стане приоритет за България, както е в други страни от Европейски Съюз. По-голямата част от българската тежка индустрия е оставена да се оправя сама с провокациите на декарбонизацията. Големите компании с планове за енергийна промяна, които не са свързани с производството на електрическа енергия от възобновими източници и/или нейното предпазване, не са включени и не могат да аплайват за финансиране за поддръжка за енергийния им преход. Химическата индустрия с многочислените си артикули е от решаващо значение за неутралността във връзка с климата в цялата стопанска система на Европейски Съюз. Новите материали, създадени от химическата индустрия, са в основата на нововъведенията, изключително за технологиите за промяна – като възобновима сила, въглеродно неутрална подвижност и жилища, стабилно земеделие, химикали за хващане на въглерод и доста други съществени приложения и промишлености, зависещи от тях. За да управляваме сполучливо процеса на промяна, който ни следва, за да реализираме задачите си в региона на климата и да дадем своя принос, тъй че Европа да реализира задачите си, химическата промишленост би трябвало да резервира конкурентоспособността си в международен мащаб.  Политическата рамка на Европейски Съюз би трябвало да даде опция за преход от днешните индустриални технологии към нови технологии, без да се заплашва конкурентоспособността. Необходимо е Европейски Съюз да сътвори рамка, конкурентна във връзка с разноските за употреба на нови или ремонтирани съоръжения в Европа. Важно е да се резервира съществуващата работа, с цел да се преодолее промеждутъкът от време до внедряването на нови или ремонтирани мощности. Това ще подсигурява, че Европа ще продължи да има конкурентоспособна химическа индустрия като основа за своите браншове надолу по веригата, както във връзка с доставките на материали, по този начин и във връзка с нововъведенията. Преходът ще изисква големи обществени и частни вложения и затова е нужна постоянна регулаторна рамка. Необходими са няколко ограничения, като да вземем за пример създаване на тактика за енергоемките браншове в Европа и постоянни политически решения за поддържане на промишлената база. Те би трябвало да отразяват сериозната роля на последващите вериги за основаване на стойност, както и средносрочната и дълготрайна резистентност на Европа.