Семейството има решаващо значение за психично здраве на младите хора
„ В България не е ОК да се споделя, че не си добре. В това да търсиш помощ има позор. Срам е да кажеш, че не си ОК. “ – Б., 17 година
Психичното здраве на младежите е световно предизвикателство, което изисква внимание и дейности от всички и на всички равнища. Въпреки по-голямата неприкритост към психологичното здраве, за младежите, участници в изследване на УНИЦЕФ, това е към момента тематика табу, която провокира позор и боязън, че няма да бъдат разбрани или ще бъдат отхвърлени. Поради това, младежите постоянно избират да крият възприятията си, да мълчат и да не търсят помощ, когато имат проблеми с психологичното си здраве.
А когато тези проблеми не се вземат решение, те могат да окажат негативно влияние както върху развиването в детството, по този начин и върху бъдещето на младежите. Пренебрегването на психологичното здраве нарушава правата на децата и крие обилни опасности, в това число самоубийства и самонараняване, усилва вероятността от зависимости и принуждение, въздейства върху оправянето в учебно заведение и усложнява прехода на младежите към пазара на труда.
„ Родителите не всеки път вземат насериозно възприятията и психологичното здраве на своите деца. Смятат, че ние не сме сигурни в това, което изпитваме, че драматизираме. Абстрахират се, не имат вяра, че има проблем и това се отразява на децата. “ – М., 16 година
Пътят на всеки младеж към зрелостта е друг, от време на време може да е сложен и провокационен и родителите играят голяма роля в поддръжката на психологичното здраве на младежите. Възпитанието и грижовността построяват здрава основа и оказват помощ за развиването на обществени и прочувствени умения, нужни за благополучен и пълностоен живот. Положителните взаимоотношения в фамилията укрепват възприятието за сигурност, самочувствие и убеденост у подрастващите. Подкрепящата обществена среда и достъпът до услуги също имат решаващо значение за положителното психологично здраве.
Според участниците в изследването на УНИЦЕФ, родителите постоянно не вземат насериозно възприятията на младежите, неглижират ги или ги отхвърлят, което води до липса на схващане и поддръжка. Младите хора се тормозят, че в случай че споделят с родителите си своите страсти и прекарвания, освен няма да бъдат разбрани, само че и проблемите им ще ескалират.
„ Вкъщи не се приказва за това. Вкъщи, в случай че се заприказва за това, се приключва диалогът със скандал. “ -Ф., 19 година
Според младежите, в доста случаи самите родители са причина или предизвикат стрес и тревога у децата си, което в допълнение усложнява обстановката. Това усещане на родителите като преграда усилва дистанцията сред деца и родители и лишава младежите от нужната поддръжка в сериозни моменти.
„ Родителите, които се отнасят съществено към тематиката за психологичното здраве и поддържат децата си, са по-скоро изключение. Ако детето каже, че има някакъв проблем, или че е уплашено, родителите постоянно споделят: „ Ти не знаеш какво е стрес ” и „ Няма по какъв начин да се чувстваш уплашен ”. – Р., 17 година
Юношеството е интервал на големи благоприятни условия, само че и провокации. Затова родителите е нужно да демонстрират самообладание и схващане, до момента в който младежите се ориентират в своите страсти и прекарвания. Трудните моменти са част от израстването и превръщането на младежите в самостоятелни и способни възрастни. Поддържането на открита връзка, обезпечаването на сигурност и оказването на безусловна поддръжка от родителите, са от основно значение.
" Някои родители се обръщат напълно повърхностно към тази тематика и по-скоро ще кажат „ Просто се стегни, какво толкоз “. – К., 22 година
Ето за какво е значимо да разбираме по какъв начин младежите претърпяват психологичното здраве, изключително през сериозният за развиването интервал на юношеството, който продължава докъм 24-25 годишна възраст, както и да разбираме провокациите, пред които са изправени подрастващите, удовлетвореността им от живота и цялостното им чувство за благоденствие.
Психичното здраве се дефинира като положение на благоденствие, което разрешава на младежите да се оправят със напрежението, да се приспособяват сполучливо към средата, да осъществят качествата си и да способстват за общността. Това в резюме значи, че психологичното здраве е освен това от отсъствието на проблем. Доброто психологично здраве включва младежите да изпитват разнообразни страсти и способността им да се оправят с тях по здравословен метод, а не в никакъв случай да не се усещат зле, тъжни, и подтиснати.
“Младите хора не търсят поддръжка, крият страстите, мислят, че някой ще ги съди, ще им се присмива, ще им каже, че техните проблеми не са значими. Ще ги съди, че се усещат по този начин. “ – Е., 16 г
Когато става въпрос за психологично здраве, юношите и младежите постоянно са били уязвими. Половината от всички психологични болести стартират до 14-годишна възраст, а три четвърти - до 24-годишна възраст. Често обаче тези положения остават незабелязани и неразпознати. Според данни на УНИЦЕФ, един от всеки седем младежи в света живее с диагностицирано психологично разстройство. Суицидното държание и самоубийствата са втората водеща причина за гибел измежду младежите на възраст 15-19 години в страните от Европейския съюз. За България данните сочат, че към 11 % от подрастващите на възраст 10-19 години или почти 75 000 младежи, живеят с диагностицирано психологично положение. Най-чести са разстройствата, свързани с настроението – това са депресивните разстройства, в това число тревогата.
Психичното здраве на младежите се въздейства от голям брой фактори като социално-икономически статус, обществени взаимоотношения, фамилна и учебна среда, здравословно хранене, качество на съня, генетични фактори, физическа интензивност. За младежите, взели участие в изследването на УНИЦЕФ, най-важните фактори за положително психологично здраве са обществените контакти, фамилията, приятелският кръг и ангажираността на младежите.
Допълнително, актуалните публични провокации също имат принос към по-лошото психологично здраве на подрастващите. Ако вземем да вземем за пример юношите, родени през 2007 година, те претърпяват и израстват в среда на голям брой рецесии – обществената изолираност и нарушаванията в ученето по време на пандемията от COVID-19, промените на климата, войните и възходящите спорове, миграцията, политическата и икономическа неустойчивост и цялостната неустановеност за бъдещето.
Нарастващата тежест на проблемите с психологичното здраве измежду младежите алармира за нуждата от повсеместен отговор и внимание на цялото общество. За УНИЦЕФ психологичното здраве на децата и юношите е основен приоритет и организацията работи за обезпечаване на качествени и налични услуги за промоция, предварителна защита и грижи в общността, просветителната и здравна система, за поддръжка на родителите, превъзмогване на стигмата и възстановяване на осведомеността и разбирането за психологичното здраве.
Повече информация за взаимната самодейност „ Бъди до мен “на NOVA, УНИЦЕФ България и сериала „ Майките “ както и потребни запаси за деца и родители ще откриете на страницата на акцията
Психичното здраве на младежите е световно предизвикателство, което изисква внимание и дейности от всички и на всички равнища. Въпреки по-голямата неприкритост към психологичното здраве, за младежите, участници в изследване на УНИЦЕФ, това е към момента тематика табу, която провокира позор и боязън, че няма да бъдат разбрани или ще бъдат отхвърлени. Поради това, младежите постоянно избират да крият възприятията си, да мълчат и да не търсят помощ, когато имат проблеми с психологичното си здраве.
А когато тези проблеми не се вземат решение, те могат да окажат негативно влияние както върху развиването в детството, по този начин и върху бъдещето на младежите. Пренебрегването на психологичното здраве нарушава правата на децата и крие обилни опасности, в това число самоубийства и самонараняване, усилва вероятността от зависимости и принуждение, въздейства върху оправянето в учебно заведение и усложнява прехода на младежите към пазара на труда.
„ Родителите не всеки път вземат насериозно възприятията и психологичното здраве на своите деца. Смятат, че ние не сме сигурни в това, което изпитваме, че драматизираме. Абстрахират се, не имат вяра, че има проблем и това се отразява на децата. “ – М., 16 година
Пътят на всеки младеж към зрелостта е друг, от време на време може да е сложен и провокационен и родителите играят голяма роля в поддръжката на психологичното здраве на младежите. Възпитанието и грижовността построяват здрава основа и оказват помощ за развиването на обществени и прочувствени умения, нужни за благополучен и пълностоен живот. Положителните взаимоотношения в фамилията укрепват възприятието за сигурност, самочувствие и убеденост у подрастващите. Подкрепящата обществена среда и достъпът до услуги също имат решаващо значение за положителното психологично здраве.
Според участниците в изследването на УНИЦЕФ, родителите постоянно не вземат насериозно възприятията на младежите, неглижират ги или ги отхвърлят, което води до липса на схващане и поддръжка. Младите хора се тормозят, че в случай че споделят с родителите си своите страсти и прекарвания, освен няма да бъдат разбрани, само че и проблемите им ще ескалират.
„ Вкъщи не се приказва за това. Вкъщи, в случай че се заприказва за това, се приключва диалогът със скандал. “ -Ф., 19 година
Според младежите, в доста случаи самите родители са причина или предизвикат стрес и тревога у децата си, което в допълнение усложнява обстановката. Това усещане на родителите като преграда усилва дистанцията сред деца и родители и лишава младежите от нужната поддръжка в сериозни моменти.
„ Родителите, които се отнасят съществено към тематиката за психологичното здраве и поддържат децата си, са по-скоро изключение. Ако детето каже, че има някакъв проблем, или че е уплашено, родителите постоянно споделят: „ Ти не знаеш какво е стрес ” и „ Няма по какъв начин да се чувстваш уплашен ”. – Р., 17 година
Юношеството е интервал на големи благоприятни условия, само че и провокации. Затова родителите е нужно да демонстрират самообладание и схващане, до момента в който младежите се ориентират в своите страсти и прекарвания. Трудните моменти са част от израстването и превръщането на младежите в самостоятелни и способни възрастни. Поддържането на открита връзка, обезпечаването на сигурност и оказването на безусловна поддръжка от родителите, са от основно значение.
" Някои родители се обръщат напълно повърхностно към тази тематика и по-скоро ще кажат „ Просто се стегни, какво толкоз “. – К., 22 година
Ето за какво е значимо да разбираме по какъв начин младежите претърпяват психологичното здраве, изключително през сериозният за развиването интервал на юношеството, който продължава докъм 24-25 годишна възраст, както и да разбираме провокациите, пред които са изправени подрастващите, удовлетвореността им от живота и цялостното им чувство за благоденствие.
Психичното здраве се дефинира като положение на благоденствие, което разрешава на младежите да се оправят със напрежението, да се приспособяват сполучливо към средата, да осъществят качествата си и да способстват за общността. Това в резюме значи, че психологичното здраве е освен това от отсъствието на проблем. Доброто психологично здраве включва младежите да изпитват разнообразни страсти и способността им да се оправят с тях по здравословен метод, а не в никакъв случай да не се усещат зле, тъжни, и подтиснати.
“Младите хора не търсят поддръжка, крият страстите, мислят, че някой ще ги съди, ще им се присмива, ще им каже, че техните проблеми не са значими. Ще ги съди, че се усещат по този начин. “ – Е., 16 г
Когато става въпрос за психологично здраве, юношите и младежите постоянно са били уязвими. Половината от всички психологични болести стартират до 14-годишна възраст, а три четвърти - до 24-годишна възраст. Често обаче тези положения остават незабелязани и неразпознати. Според данни на УНИЦЕФ, един от всеки седем младежи в света живее с диагностицирано психологично разстройство. Суицидното държание и самоубийствата са втората водеща причина за гибел измежду младежите на възраст 15-19 години в страните от Европейския съюз. За България данните сочат, че към 11 % от подрастващите на възраст 10-19 години или почти 75 000 младежи, живеят с диагностицирано психологично положение. Най-чести са разстройствата, свързани с настроението – това са депресивните разстройства, в това число тревогата.
Психичното здраве на младежите се въздейства от голям брой фактори като социално-икономически статус, обществени взаимоотношения, фамилна и учебна среда, здравословно хранене, качество на съня, генетични фактори, физическа интензивност. За младежите, взели участие в изследването на УНИЦЕФ, най-важните фактори за положително психологично здраве са обществените контакти, фамилията, приятелският кръг и ангажираността на младежите.
Допълнително, актуалните публични провокации също имат принос към по-лошото психологично здраве на подрастващите. Ако вземем да вземем за пример юношите, родени през 2007 година, те претърпяват и израстват в среда на голям брой рецесии – обществената изолираност и нарушаванията в ученето по време на пандемията от COVID-19, промените на климата, войните и възходящите спорове, миграцията, политическата и икономическа неустойчивост и цялостната неустановеност за бъдещето.
Нарастващата тежест на проблемите с психологичното здраве измежду младежите алармира за нуждата от повсеместен отговор и внимание на цялото общество. За УНИЦЕФ психологичното здраве на децата и юношите е основен приоритет и организацията работи за обезпечаване на качествени и налични услуги за промоция, предварителна защита и грижи в общността, просветителната и здравна система, за поддръжка на родителите, превъзмогване на стигмата и възстановяване на осведомеността и разбирането за психологичното здраве.
Повече информация за взаимната самодейност „ Бъди до мен “на NOVA, УНИЦЕФ България и сериала „ Майките “ както и потребни запаси за деца и родители ще откриете на страницата на акцията
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ