Елена Гунчева: В България на всичко има цена. Често и на хора
„ В България на всичко има цена. Често и на хора. Пропастта се задълбочава до степен на цялостно недоумение на действителността. Единият свят е бляскав, с купони, плажове и скъпо уиски. Другият свят е пенсионер, който търси най-евтиното кисело мляко в магазина, и това му е яденето за деня. “ Това написа във фейсбук юрист Елена Гунчева-Гривова.
SafeNews разгласява целия текст без редакторска интервенция.
ПРОПАСТ БЕЗ ДЪНО
Често приказвам с непознати хора. Спират ме по улицата да споделят свои мисли за сегашното, за политиката, да понапсуват някой политик, да ме питат какво мисля. Контактувам с доста хора – и богати, и небогати и такива, които си мислят, че са междинна класа. Всеки показва разнообразни аргументи, заради които положението на страната не му харесва.
А за мен огромният проблем е, че народът се е разделил. Точно на небогати и богати. И до момента в който едни купонясват по морските курорти у нас и света и си качват селфита от Малдивите, другите живеят на заеми и не могат да си изпратят детето на отмора даже за няколко дни.
Вчера в огромен хранителен магазин един дядо ме помоли да му кажа цените на киселото мляко, не виждал, а нямал пари да си смени очилата. Пита кое е най-евтиното кисело мляко. Нямало значение качеството. Каза: „ За нас, пенсионерите, всичко става, стига да има какво да се яде. “.
Много тъжно ми стана. И това е в 21 век, в сякаш европейска България. Знаете ли, по времето на гадния соц, пенсионерите имаха какво да ядат и не питаха кое какъв брой коства в магазина, можеха да си разрешат съвсем всичко. А в този момент, сякаш просперираща България, не може да обезпечи почтени старини на тези, които са я построили.
Има една класа, която е богата. Някои – с персонални старания и доста шанс. Други – от реставрация. Трети – от сенчести покупко-продажби. И техните деца не знаят какво е да си безпаричен. Те презират бедните. Повярвайте, знам, тъй като съм виждала отношението към хора без пари. Презрение. Презрение, че някой, въпреки и с обучение и почтена работа, няма пари да си купи маркови облекла, лъскава кола и да почива на богоизбраните дестинации. Презрение, че не може да си разреши вървежни заведения, а децата му вървят облечени в елементарни облекла и с джобни от 5-6 лв..
Живеем в свят, в който някои купуват маркови роклички на двегодишни деца за по няколкостотин евро, в които на децата се купуват играчки на стойност колкото кола на остаряло, а други ровят кофите за отпадък. Или изкърпват старите облекла на децата си. Които вървят без зъби, тъй като не могат да си разрешат зъболекарска помощ. Които умират, тъй като не могат да си разрешат медикаментите. Които се тровят с нискокачествена храна.
Много пъти съм казвала кое ме отврати най-вече в Народното събрание. Когато предложих едни 6 милиона от бюджета, които са нищо пари на фона на стотиците милиони примерно за ваксини против коронавирус, да бъдат дадени за безвъзмездни протези на пенсионери и небогати. И видях против мен оядени хиени със скъпи костюмчета и парфюми, които се подхилкваха пренебрежително. За мен това беше най-голямото проваляне, което съм виждала.
Пропастта е страшна. Не толкоз в парите. В отношението. Богатите рядко се замислят за другите. И даже за политиката. В тази среда те съществуват безпроблемно. Всеки проблем може да се реши с пари. А в случай че тук напълно се сгабардясат нещата, постоянно може да се изнесат с парите си.
В България на всичко има цена. Често и на хора. Пропастта се задълбочава до степен на цялостно недоумение на действителността. Единият свят е бляскав, с купони, плажове и скъпо уиски. Другият свят е пенсионер, който търси най-евтиното кисело мляко в магазина, и това му е яденето за деня.
Елена Гунчева-Гривова
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
