България рискува да остане без местни плодове и зеленчуци
В България може да настъпи продоволствена злополука, поради политиката, която през последните години се води в земеделието, предизвестиха през днешния ден от Браншовата камара на бранш " Плодове и зеленчуци ". Те дадоха взаимна конференция с Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК).
Изсипването на голям запас от порядъка на 24 милиарда лв. за последните 12 години не докара до подсилване на бранша. Напротив, той е на финалната права, като зеленчуковите стопанства към този момент се трансфораха в бутикови и са доста малцина.
В момента 85% от средствата за земеделие отиват едвам в 12% от земеделските производители, а 90% от земята в България се обработва от 10% от производителите. На процедура систематичното недофинансиране на бранша " Плодове и зеленчуци " е довело до обезлюдяването на съвсем всички селски общини.
„ Бюджетът в бранш Земеделие годишно е почти два милиарда лв.. Той се разпределя по разнообразни схеми, ограничения и интервенции. От този общ бюджет 85 % отиват едвам в 12 % от записаните общо 70 хиляди аграрни производители. Това значи, че осем хиляди земеделци взимат един милиарда и 700 млн. лв. всяка година, а останалите 62 хиляди дребни и междинни земеделци взимат останалите, мижави 12 % “, изясни Тодор Джиков, ръководител на НАК.
От Браншовата камара " Плодове и зеленчуци " упорстват още, че разпределението на парите през годините е ставало без финансов разбор, без план на потребностите на обособените браншове, което е довело до извода за непрофесионализъм във ведомството. Това нещо би трябвало да се приключи, безапелационни са те.
Представители на картофопроизводителите оповестиха, че досега не са срещали хора в Министерството на земеделието (МЗм), които да го ръководят и да знаят какво ръководят. " Няма по какъв начин да караш единствено колело и да ти дадат да управляваш рейс с хора в него ", разяснява Славчо Червенков, притежател на " Агролоджик ", профилирана в производството на картофи компания.
Според него дотациите се дават на калпак. " Това, което желаеме, е не да ни карат да се караме с сътрудниците, а да създадат разбор и на база разноските на обособените браншове, да разпределят дотациите ", сподели Червенков. Ние сме в общ пазар, в който сътрудниците ни са подкрепени доста по-сериозно от нас, уточни той, давайки образец с цената на един самоходен комбайн, употребен в производството на картофи, от 350-400 хиляди евро, който се изплаща 10-15 години.
" Земеделието е в основата на бизнеса, няма електроника, няма пътища, няма нищо и ръководещите да гледат на него по този метод. Предвид повишаването на горива, торове, семена, няма по какъв начин да оцеляваме с миналогодишните пари ", разяснява Червенков.
" Ако през днешния ден Министерството на земеделието не вземе извънредно значимото и съществено решение да реанимира незабавно нашия бранш " Плодове и зеленчуци " е въпрос на доста малко време, до няколко години, България да се лиши от лично произвеждане на плодове и зеленчуци, да остане без изконните български обичаи ", безапелационни са от бранша. В изискванията на войната в Украйна и непрестанно увеличаващите се цени на торовете, препаратите и енергоносителите, българските производители не могат да бъдат оставени без поддръжка. Не инцидентно ние сме категоризирани като уязвим бранш, споделиха още от сектора.
Те предизвестиха за неналичието на надзор по схемите за разпределение на ресурсите. Над 280-те млн. лв., които годишно се раздават в бранш " Животновъдство " и 80-те млн. лева, с които се подкрепя производството на плодове и зеленчуци, не се управляват съответно. " Не може да изсипеш запас от 300 млн. лв. на година и на процедура в магазините ни да липсват създадени в България плодове и зеленчуци, българско мляко, месо и продуктите на тревопасното отглеждане на животни ", разясниха от сектора.
" В България липсва съответен надзор при търговията на дребно и на едро, без никаква проследяемост на продукцията от полето до потребителя. Така страната губи от фиска, от сивата търговия, а ние и децата ни не знаем какво ядем. Неплащането на Данък добавена стойност смъква себестойността и това унищожава родните производители. На това би трябвало да се постави край ", показаха от сектора. Те се оплакаха още от неналичието на пазари и изключването на българските производители на плодове и зеленчуци от тях. Не се прави нищо от страна на страната за задържане и привличане на работна ръка. Не е построена естествена система на отбрана на производителите от форсмажорни условия и неподходящи климатични промени.
Стачката на 22 март т.г., която по-рано те оповестиха, че ще провеждат, посочва последния проблем при разпределението на ресурса по коронавирус помощта, само че той не може да реши главните проблеми в бранша, които са генерални и плод на систематични неточности. " Ще пазиме интереса си до финален мирис, ще водим борба до край ", обявиха производителите.
Те подчертаха, че митингът им е само и единствено браншови, няма партии зад тях и не желаят никоя партия да " яхва " недоволството им.
На плануваната среща в Министерството на земеделието ще представим разбор за разноските на един дка продукция и себестойността при повишените цени, споделиха още уредниците на митинга.
От аграрното министерство те ще желаят целева помощ от торове, препарати за растителна отбрана и горива, а не пари. Алтернативата е 50 на 100 понижаване на площите, безапелационни са от сектора.
Изсипването на голям запас от порядъка на 24 милиарда лв. за последните 12 години не докара до подсилване на бранша. Напротив, той е на финалната права, като зеленчуковите стопанства към този момент се трансфораха в бутикови и са доста малцина.
В момента 85% от средствата за земеделие отиват едвам в 12% от земеделските производители, а 90% от земята в България се обработва от 10% от производителите. На процедура систематичното недофинансиране на бранша " Плодове и зеленчуци " е довело до обезлюдяването на съвсем всички селски общини.
„ Бюджетът в бранш Земеделие годишно е почти два милиарда лв.. Той се разпределя по разнообразни схеми, ограничения и интервенции. От този общ бюджет 85 % отиват едвам в 12 % от записаните общо 70 хиляди аграрни производители. Това значи, че осем хиляди земеделци взимат един милиарда и 700 млн. лв. всяка година, а останалите 62 хиляди дребни и междинни земеделци взимат останалите, мижави 12 % “, изясни Тодор Джиков, ръководител на НАК.
От Браншовата камара " Плодове и зеленчуци " упорстват още, че разпределението на парите през годините е ставало без финансов разбор, без план на потребностите на обособените браншове, което е довело до извода за непрофесионализъм във ведомството. Това нещо би трябвало да се приключи, безапелационни са те.
Представители на картофопроизводителите оповестиха, че досега не са срещали хора в Министерството на земеделието (МЗм), които да го ръководят и да знаят какво ръководят. " Няма по какъв начин да караш единствено колело и да ти дадат да управляваш рейс с хора в него ", разяснява Славчо Червенков, притежател на " Агролоджик ", профилирана в производството на картофи компания.
Според него дотациите се дават на калпак. " Това, което желаеме, е не да ни карат да се караме с сътрудниците, а да създадат разбор и на база разноските на обособените браншове, да разпределят дотациите ", сподели Червенков. Ние сме в общ пазар, в който сътрудниците ни са подкрепени доста по-сериозно от нас, уточни той, давайки образец с цената на един самоходен комбайн, употребен в производството на картофи, от 350-400 хиляди евро, който се изплаща 10-15 години.
" Земеделието е в основата на бизнеса, няма електроника, няма пътища, няма нищо и ръководещите да гледат на него по този метод. Предвид повишаването на горива, торове, семена, няма по какъв начин да оцеляваме с миналогодишните пари ", разяснява Червенков.
" Ако през днешния ден Министерството на земеделието не вземе извънредно значимото и съществено решение да реанимира незабавно нашия бранш " Плодове и зеленчуци " е въпрос на доста малко време, до няколко години, България да се лиши от лично произвеждане на плодове и зеленчуци, да остане без изконните български обичаи ", безапелационни са от бранша. В изискванията на войната в Украйна и непрестанно увеличаващите се цени на торовете, препаратите и енергоносителите, българските производители не могат да бъдат оставени без поддръжка. Не инцидентно ние сме категоризирани като уязвим бранш, споделиха още от сектора.
Те предизвестиха за неналичието на надзор по схемите за разпределение на ресурсите. Над 280-те млн. лв., които годишно се раздават в бранш " Животновъдство " и 80-те млн. лева, с които се подкрепя производството на плодове и зеленчуци, не се управляват съответно. " Не може да изсипеш запас от 300 млн. лв. на година и на процедура в магазините ни да липсват създадени в България плодове и зеленчуци, българско мляко, месо и продуктите на тревопасното отглеждане на животни ", разясниха от сектора.
" В България липсва съответен надзор при търговията на дребно и на едро, без никаква проследяемост на продукцията от полето до потребителя. Така страната губи от фиска, от сивата търговия, а ние и децата ни не знаем какво ядем. Неплащането на Данък добавена стойност смъква себестойността и това унищожава родните производители. На това би трябвало да се постави край ", показаха от сектора. Те се оплакаха още от неналичието на пазари и изключването на българските производители на плодове и зеленчуци от тях. Не се прави нищо от страна на страната за задържане и привличане на работна ръка. Не е построена естествена система на отбрана на производителите от форсмажорни условия и неподходящи климатични промени.
Стачката на 22 март т.г., която по-рано те оповестиха, че ще провеждат, посочва последния проблем при разпределението на ресурса по коронавирус помощта, само че той не може да реши главните проблеми в бранша, които са генерални и плод на систематични неточности. " Ще пазиме интереса си до финален мирис, ще водим борба до край ", обявиха производителите.
Те подчертаха, че митингът им е само и единствено браншови, няма партии зад тях и не желаят никоя партия да " яхва " недоволството им.
На плануваната среща в Министерството на земеделието ще представим разбор за разноските на един дка продукция и себестойността при повишените цени, споделиха още уредниците на митинга.
От аграрното министерство те ще желаят целева помощ от торове, препарати за растителна отбрана и горива, а не пари. Алтернативата е 50 на 100 понижаване на площите, безапелационни са от сектора.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ