В България липсва каквато и да е регулация къде и

„ В България липсва каквато и да е регулация къде и какъв брой аптеки могат да бъдат откривани. От години Българският фармацевтичен съюз сигнализира за концентрацията в огромните градове и за изчезналите аптеки в по-малките обитаеми места “. Тава сподели пред БНР магистър-фармацевт Анжела Мизова, заместник-председател на БФС и притежател на аптека в малко обитаемо място.

Тя бе безапелационна, че

обезпечаването на равнопоставен достъп на популацията до фармацевтична услуга би трябвало да бъде работа на страната,

а не на частната самодейност.

Така тя разяснява обстоятелството, че в 20 общини у нас няма аптека, а в 40 има единствено една и нерядко кметове на села са принудени да закупуват медикаменти от отдалечено обитаемо място и да ги носят на нуждаещите се.

„ За да се направи по-правилно систематизиране, първата стъпка беше основаването на аптечна карта, която е в развой на правене “, посочи Анжела Мизова във връзка изнесените в общественото пространство обстоятелства, които демонстрират, че една трета от общо 3300 открити аптеки у нас са концентрирали в три огромни града – София, Пловдив и Варна.

Тя напомни, че законът ясно регламентира от кое място се отпускат медикаменти и кой ги отпуска. „ Отпускането обаче значи към пациента, със съответната фармацевтична консултация. Не че е невероятно непосредствен родственик да получава медикаментите. Но когато едно лице, пък било то овластено от страната като кмет, се ангажира с такава функционалност, не съм уверена, че би могъл да извърши това препредаване на информация правилно към всеки от нуждаещите се “, акцентира магистър-фармацевтът в коментар на обстоятелството, че в редица дребни обитаеми места без аптеки кметовете се ангажират да носят медикаменти на жителите.

Тя напомни, че с течение на времето са били обсъждани доста и разнообразни хрумвания, само че нито една от тях не е получила реализация. Сред тях Мизова открои разкриването на мобилни аптеки и на аптеки, обслужвани единствено от помощник-фармацевти, както и за филиали, като по-възможен вид. Идеите за смяна в наредби и даже в закон също са останали без последствия.

Дали да има филиал - законодателят е оставил напълно самодейността, отговорностите и последствията от икономическото решение в ръцете на притежателя на аптеката, акцентира Анжела Мизова и обърна внимание на обвързвания с това абсурд – упованията филиалът да бъде претрупан със обществени функционалности, тъй като ще извършва на процедура стопански неизгодна активност.

„ Държавата не подкрепя съществуването на тези обекти тук-там, където икономическата логичност не го разрешава “,

акцентира заместник-председателят на БФС.

В същото време тя изрази мнение, че разумни и финансово добре обосновани решения могат да се намерят:

„ Могат да бъдат публично-частни партньорства, общински дотирания за някакъв вид активност. Могат да бъдат открити механизми, тъй че да има финансова логичност и аптеката да го прави “, сподели тя.

Подобно мнение изрази и Борислав Борисов от Асоциацията на българските села. Според него казусът може да се реши с намесата на страната и включването на специфична скица на държавно субсидиране. Той обоснова позицията си с изводите, които асоциацията е направила от практиката си с работата допълнително от 1500 български села.

Борисов също показа паника от обстоятелството, че на доста места в селата се събират предписания, които се извършват в градски аптеки.

„ В момента се търсят решения на ръба на закона, като в селата се събират предписания и медикаментите се закупуват от градовете без наложителното консултиране на пациентите “, показа представителят на Асоциацията на българските села.

Той бе безапелационен, че

не може аптечната мрежа да бъде предмет на частна самодейност, защото това е финансово безпричинно.

„ 98-99% от медикаментите са по предписания от НЗОК. Търговският марж е толкоз най-малък, че даже да се либерализира режимът на разпределяне и помощник-фармацевт да дава отговор за обещано обитаемо място, е нерентабилно “, акцентира Борисов.

Според него по-добро решение е въвеждането на мобилни екипи по селата, които да разполагат с главните и най-търсени медикаменти. Тази вероятност Борисов обвърза и с процеса на завръщане на доста хора по селата, който към този момент е забележим.

Анжела Мизова разяснява и опцията за разполагане на вендинг автомати в обитаеми места без аптеки. Тя напомни, че такива автомати могат да се разполагат единствено на територията на към този момент съществуваща аптека.

„ Може да бъде с лице към улицата, само че би трябвало да е към аптека “, сподели тя и уточни, че автоматите продават лекарствени артикули от първа нужда без лекарско наставление и отвън работното време на аптеката.

По думите на магистър-фармацевта, когато вземе лекарството, човек би трябвало въпреки всичко да им опцията да получи и консултация.

„ Може да не е на момента, само че тази опция би трябвало да я има “, сподели Анжела Мизова.