Лекарите отново искат повече пари от здравната каса
В България има прекалено много лечебни заведения, част от които нямат задоволително пациенти По закон те нямат право да получават пари " на калпак ", без против тях да има оказана здравна помощ От лекарския съюз желаят нова актуализация на цените на клиничните пътеки, които да компенсират намалелите действия
Българският лекарски съюз упорства парите в здравната каса, които не са усвоени от лекарите в лечебните заведения, да послужат за нарастване на клиничните пътеки, само че да не се връщат назад в бюджета. По този метод съвсем празните сега лечебни заведения, ще получат повече средства, с които да заплащат сметките си и заплатите на чиновниците си.
Надзорният съвет на здравната каса ще реши дали и с какъв брой да се усилят цените до края на годината и дали новите по-високи цени ще служат за база през идната година.
Сега, когато пандемията към този момент не е сериозен фактор и няма изключителни пари поради коронавирус, се вижда ясната картина в здравния бранш - прекалено много лечебни заведения, част от които нямат пациенти, само че желаят да продължат да съществуват. Проблемът е, че лечебните заведения по закон нямат право да получават пари на калпак, без против тях да има оказана здравна помощ.
Реклама Много лечебни заведения, малко работа
Болниците в България са 365 - т.е. доста и не за всички от тях има задоволително пациенти, с цел да продължат съществуването си. Особено огромен е казусът за 130-те общински лечебни заведения, в множеството от които не се лекува комплицирана патология по скъпи пътеки.
Годините на пандемията маскираха този минус, като страната даваше пари за работа в среда с вирус на всички, без значение дали гледат заболели с коронавирус или не. Отделно от това през последните две години лечебните заведения получаваха приблизително 85% от парите преди пандемията, без значение дали работят на цялостни обороти или не. Парите за коронавирус обаче свършиха през април и лечебните заведения последователно трябваше да се върнат към естествен темп на работа и без ограничавания за банкет на пациенти.
В същото време цените на клиничните пътеки бяха увеличени с 25%, а самите предели за банкет в болница бяха понижени.
През годините преди коронавирус броят хоспитализации доближи 2.2 млн. годишно, а през 2021 година поради ковид те бяха 1.7 млн. броя. За да се усилят цените, Българският лекарски съюз предложи през тази година НЗОК да заплати 1.8 млн. клинични пътеки, със 100 хиляди повече от 2021 година, само че със приблизително 25% по-високи цени, считано от месец май.
Реклама
Проблемът, обаче е, че лечебните заведения не могат да доближат и тази численост от 1.8 млн. хоспитализации, а без да работят, няма по какъв начин и да получат и средствата.
Според разпределението на парите, през месец септември, октомври и ноември лечебните заведения би трябвало да " изработят " лекуване на стойност 774 млн. лева или приблизително 258 млн. на месец. Те, обаче, се движат към 232 млн. лева, като има доста лечебни заведения, в които използваемостта на леглата е под 50%.
Полупразни клиники
от 48 676 кревати за интензивно лекуване в лечебните заведения, на 9 октомври 2022 година са били заети 22 254, а незаетите кревати са 26 422. Например в София, в която има 11 946 болнични кревати, пациенти няма на общо 6242.
Въпреки че получават повече средства по клинични пътеки от май, тези средства не стигат на лечебните заведения да посрещнат разноските си заплати, изключително да ги усилят, както е записано в груповия трудов контракт и за консумативи.
Българският лекарски съюз упорства парите в здравната каса, които не са усвоени от лекарите в лечебните заведения, да послужат за нарастване на клиничните пътеки, само че да не се връщат назад в бюджета. По този метод съвсем празните сега лечебни заведения, ще получат повече средства, с които да заплащат сметките си и заплатите на чиновниците си.
Надзорният съвет на здравната каса ще реши дали и с какъв брой да се усилят цените до края на годината и дали новите по-високи цени ще служат за база през идната година.
Сега, когато пандемията към този момент не е сериозен фактор и няма изключителни пари поради коронавирус, се вижда ясната картина в здравния бранш - прекалено много лечебни заведения, част от които нямат пациенти, само че желаят да продължат да съществуват. Проблемът е, че лечебните заведения по закон нямат право да получават пари на калпак, без против тях да има оказана здравна помощ.
Реклама Много лечебни заведения, малко работа
Болниците в България са 365 - т.е. доста и не за всички от тях има задоволително пациенти, с цел да продължат съществуването си. Особено огромен е казусът за 130-те общински лечебни заведения, в множеството от които не се лекува комплицирана патология по скъпи пътеки.
Годините на пандемията маскираха този минус, като страната даваше пари за работа в среда с вирус на всички, без значение дали гледат заболели с коронавирус или не. Отделно от това през последните две години лечебните заведения получаваха приблизително 85% от парите преди пандемията, без значение дали работят на цялостни обороти или не. Парите за коронавирус обаче свършиха през април и лечебните заведения последователно трябваше да се върнат към естествен темп на работа и без ограничавания за банкет на пациенти.
В същото време цените на клиничните пътеки бяха увеличени с 25%, а самите предели за банкет в болница бяха понижени.
През годините преди коронавирус броят хоспитализации доближи 2.2 млн. годишно, а през 2021 година поради ковид те бяха 1.7 млн. броя. За да се усилят цените, Българският лекарски съюз предложи през тази година НЗОК да заплати 1.8 млн. клинични пътеки, със 100 хиляди повече от 2021 година, само че със приблизително 25% по-високи цени, считано от месец май.
Реклама
Проблемът, обаче е, че лечебните заведения не могат да доближат и тази численост от 1.8 млн. хоспитализации, а без да работят, няма по какъв начин и да получат и средствата.
Според разпределението на парите, през месец септември, октомври и ноември лечебните заведения би трябвало да " изработят " лекуване на стойност 774 млн. лева или приблизително 258 млн. на месец. Те, обаче, се движат към 232 млн. лева, като има доста лечебни заведения, в които използваемостта на леглата е под 50%.
Полупразни клиники
от 48 676 кревати за интензивно лекуване в лечебните заведения, на 9 октомври 2022 година са били заети 22 254, а незаетите кревати са 26 422. Например в София, в която има 11 946 болнични кревати, пациенти няма на общо 6242.
Въпреки че получават повече средства по клинични пътеки от май, тези средства не стигат на лечебните заведения да посрещнат разноските си заплати, изключително да ги усилят, както е записано в груповия трудов контракт и за консумативи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ