В България има много улици, които носят на името на

„ В България има доста улици, които носят на името на Георги Димитров, аз бих ги преименувал със закон, именувайки ги „ Свобода “, това сподели пред кореспондент на БГНЕС банкерът, цивилен деятел и някогашен претендент за кмет на София Мартин Заимов.

Той разяснява огромния брой улици, които носят имена на съветски исторически фигури.

„ Улица като „ Граф Игнатиев “ в Полша би била равнозначна на осквернение, само че това дали една улица би трябвало да се преименува или не, би трябвало да го кажат живеещите на дадената улица. Трябва да се разсъждава в елементи за какво този човек е подобаващ или несъответствуващ, само че за какво ме питате единствено за улиците с съветски имена. Улици свързани с комунизма, в случай че се гледа законодателството, са противозаконни, тъй като комунизмът е разгласен за незаконен. Това е въпрос на политиците и обществото да отсъдят дали насилническата част от комунистическия режим би трябвало да тържествува “, сподели Мартин Заимов.

„ Има градове в България с доста повече такива улици от София - Плевен, примерно “, сподели Заимов.

Той разяснява и делото на Асен Генов, който осъди България в Страсбург поради репресията, на която е бил подложен. Генов надраска с багра монумента пред централата на Българска социалистическа партия.

„ Правата на индивида са нещо доста значимо. Едно от най-важните неща, които обществото е постигнало с голяма цена. Аз съм драскал сходни монументи и го поддържам. Много е значимо да пазиме правата на индивида. Всичко друго е производно на това “, безапелационен е Заимов.

Той счита, че понятието „ вандалство “ няма правна мощ.

„ Бунтът постоянно е заветен. Понятието „ вандалство “ няма правна мощ, като разбиране го има в комунистическото и нацисткото право. Това е опит на властта да ограничи съпротивата против себе си. Докато изявата е против съответна власт и не наранява други хора, аз не виждам проблем “, безапелационен е Заимов.

Увлечението към диктатурата е подбудено от боязън и загуба на доверие в демокрацията.

„ Страхът е значим, само че той е причина от обществена и политическа позиция за доста неприятни дейности. Ние живеем в злополука, тя се разстила в едно извънчовешко време. Хората се опасяват и нямат силата, силата, куража, доброжелателността, с цел да решат въпроса без да постановат униформи и принуждение. Няма загуби на полезности, само че има загуба на почитание към демокрацията “, сподели Заимов.

Крайните леви и десни талази, които ни заливат, са антидемократични в основата си. Според Заимов единствено обстоятелствата могат да се преборят с това събитие.

„ Можем да се оправим, като забележим нещата каквито са. Има доста разнообразни способи да се оправим със страха, а точно посредством кураж. Ако прехвърляме страховете си и търсенето на отговор върху други хора или решения, които нарушават базови права на други хора, би трябвало хората да видят в огледалото личните си страхове и да знаят, че опитите да избягаме от това е злотворен за самите тях “, твърди Заимов.

Според него свободата на словото мъчно може да бъде регламентирана със закон.

„ Дали всеки може да споделя, каквото желае, не може да се реши правно, тъй като всяко нещо, което правно се пробва да реши свободата на словото по формулировка, е цензура “, приключи Заимов.