Време е да си поговорим за един зам.-шеф на парламента
В България има едни нормални към 300 000 хиляди гласоподаватели, които на всеки нови избори гласоподават за новия най-гръмогласен претендент, оповестил себе си за герой против мафията и зачеркнал всичко и всички до момента като мафиоти и изедници.
Това разяснява за в. „ Труд “ Владимир Каролев.
Също толкоз нормални са техните избраници, които след влизане в Народното събрание незабавно стартират (открито или скрито) да крепят ръководещото болшинство, което и да е то, даже на цената на личната си бъдеща политическа гибел. Последният подобен национален „ трибун “ и властови „ поддръжник “ е Веселин Марешки. Но за разлика от своите прародители, Марешки е неповторим с едно нещо – той не е артикул на партийни структури, а на бизнес контролиран от страната.
За да бъдат впримчени гласовете на тези към 300 000 българи, през годините огромните партии или създаваха сателитни политически водачи, правейки го единствено посредством партийни и частни механизми. Или някой известен политик от обичайната партия а напуща и си прави своя – да вземем за пример Георги Първанов и Татяна Дончева. Тоест, основава се нова партия и към нея се прикачва PR екип, локални структури, услужливи медии, благоразположени публицисти, заможни спонсори от частния бранш. Вождът на новата партия подема байряка, омайва националните маси и след изборите пристава на основателите си като мис плеймейт на Ицо стоте манекенки. Макар тази скица да наподобява мъчително ориенталска, недемократична и цинична, тя е нещо всекидневно даже и в Западните демокрации.
Например, след неуспеха на социалистическото ръководство на Оланд, предприемачите с ляво-либерални възгледи във Франция осъзнаха, че няма по какъв начин да вземат още един мандат с очилатия социалист. Поради това, част от тази каста, а точно индустриалци, политици, медийни магнати и финансисти от и към групата „ les Gracques “ (Бернард Шпитц, Матю Пигас, Матилде Лемон, Клод Бебеар, Марк Симончини) безусловно от нищото сътвориха феномена Макрон – изсипаха му пари, структури, наеха му PR-и, и така нататък Според някои разбори, Макрон още преди години е бил подложен в политическия кръг на социалистите и повдигнат до стопански министър, който в верния миг да се разпалва против социалистическото държавно управление и да набере известност като опция.
Бившият банкер прави точно това през август 2016 година, обявявайки се срещу препоръчани нескопосани крайно-леви стопански политики на Оланд и Валс, обирайки благосклонностите на хората от бизнеса и по-младите гласоподаватели. С тяхна поддръжка и обирайки лявата външна страна на социалистите, откакто Оланд „ инцидентно “ се отхвърля да се кандидатира за нов мандат, Макрон става президент. Макар да се обявява като „ нито ляв-нито десен “, имената на политическите съдружници и съветници на Макрон приказва, че младият президент е точно артикул на социалистическите кръгове – хора като Герар Колом, Алексис Кьолер, Ричард Феран, Жан-ив ле Дриан, Бенджамин Гриво са с живот и кариери, неразривно свързани с френското ляво.
Подобна скица се играе неведнъж и в България. Но както казахме, до последните избори това постоянно ставаше през добре познатия от западните демокрации сюжет, ползващ частни и партийни запаси.
Казусът „ Марешки “, обаче, е друг, въпреки на пръв взор той да се вписва в тази скица. Веселин Марешки сякаш е един от най-богатите българи, самоиздърпал се за косата от варненската кал и имащ задоволително пари самичък да си финансира партия, акция, че дори и публикации в „ Ню Йорк Таймс “, обявявайки го за „ българския Тръмп “. В дълбочина, обаче, нещата са много по-различни.
„ Българският Тръмп “ натрупва голямото си положение през търговията с медикаменти, която е субсидирана от държавния бюджет и значително е под цялостния надзор на страната – институциите (НЗОК и държавни и общински банки) вземат решение кой какъв брой медикаменти и консумативи да им продаде, кой да чака дълго време да си получи парите и кой незабавно след доставката, кой – какъв брой медикаменти може да изнесе, кои медикаменти до какъв % да се реимбурсират/субсидират от бюджета, и така нататък В този бранш няма по какъв начин единствено с твърдоглав труд и почтена дума да се превърнете от квартална аптека в една от най-голямата верига в страната – последното е директна функционалност на политическите и институционални решения в опазването на здравето (на кого – какъв брой, и т.н.).
Преди няколко години, Марешки реши да стане общински консултант във Варна и съумя посредством ловък ПР, че продавал на ниска цена медикаменти (може и да е продавал краткотрайно някои медикаменти на ниска цена и да го е компенсирал с цените на други медикаменти и/или с доставките за държавни болници). После реши, да добави към популизма с медикаментите и популизъм с на ниска цена бензин и разгласи, че ще прави верига от бензиностанции в цялата страна. 3 години по късно „ веригата “ се състои от 15-на бензиностанции, множеството от които строени от дълго време и взети чартърен. И нищо не се чува или прави за националното покритие, което обещаваше да продава „ на ниска цена гориво “. Марешки обаче реализира задачата си и масирания избирателен ПР с фокус евтини медикаменти и горива, нови жилища по 300 евро на м2 и стипендии за студенти в чужбина си свършиха работата – въпреки и да не стана втора политическа мощ в България, както се хвалеше предизборно Марешки, той през днешния ден е заместник-председател и следващия държател на основните 300 000 гласа, отреждащи му златен пръст за крепене на парламентарно болшинство. Най-важните гласувания в Народното събрание го потвърждават. И не се съмнявайте, че бизнесът му с горива няма да има растеж (между другото не може да намерите финансови доклади за активността на веригата от бензиностанции на Марешки, каквито има за всички други вериги бензиностанции), до момента в който доставките му за държавни и общински лечебни заведения и квотите му за реекспорт на медикаменти ще порастват.
Макар основаването на лабораторни политически планове с пари на близки до властта предприемачи и медийната поддръжка на ухажващи ръководството медии да е нелицеприятно, това мъчно може да се окачестви като недемократично и се случва и отвън България. Едни хора дават едни пари и основават една партия. Но когато изпълнителната власт и надлежно ръководещата партия инжектира милиона лв. от джобовете на данъкоплатеца в една нова ГМО партия, то това към този момент няма нищо общо с демокрацията. И до момента в който Борисов убеждава с право европейските сътрудници, че няма официални спънки за влизането ни в Еврозоната и Шенген, то европейците виждат отдалеко сходни зулуми против демокрацията и с право се тормозят от консолидираното на страна с сходна политическа система и с сходен заместник-шеф на Народното събрание, в сърцето на Европа.
Това разяснява за в. „ Труд “ Владимир Каролев.
Също толкоз нормални са техните избраници, които след влизане в Народното събрание незабавно стартират (открито или скрито) да крепят ръководещото болшинство, което и да е то, даже на цената на личната си бъдеща политическа гибел. Последният подобен национален „ трибун “ и властови „ поддръжник “ е Веселин Марешки. Но за разлика от своите прародители, Марешки е неповторим с едно нещо – той не е артикул на партийни структури, а на бизнес контролиран от страната.
За да бъдат впримчени гласовете на тези към 300 000 българи, през годините огромните партии или създаваха сателитни политически водачи, правейки го единствено посредством партийни и частни механизми. Или някой известен политик от обичайната партия а напуща и си прави своя – да вземем за пример Георги Първанов и Татяна Дончева. Тоест, основава се нова партия и към нея се прикачва PR екип, локални структури, услужливи медии, благоразположени публицисти, заможни спонсори от частния бранш. Вождът на новата партия подема байряка, омайва националните маси и след изборите пристава на основателите си като мис плеймейт на Ицо стоте манекенки. Макар тази скица да наподобява мъчително ориенталска, недемократична и цинична, тя е нещо всекидневно даже и в Западните демокрации.
Например, след неуспеха на социалистическото ръководство на Оланд, предприемачите с ляво-либерални възгледи във Франция осъзнаха, че няма по какъв начин да вземат още един мандат с очилатия социалист. Поради това, част от тази каста, а точно индустриалци, политици, медийни магнати и финансисти от и към групата „ les Gracques “ (Бернард Шпитц, Матю Пигас, Матилде Лемон, Клод Бебеар, Марк Симончини) безусловно от нищото сътвориха феномена Макрон – изсипаха му пари, структури, наеха му PR-и, и така нататък Според някои разбори, Макрон още преди години е бил подложен в политическия кръг на социалистите и повдигнат до стопански министър, който в верния миг да се разпалва против социалистическото държавно управление и да набере известност като опция.
Бившият банкер прави точно това през август 2016 година, обявявайки се срещу препоръчани нескопосани крайно-леви стопански политики на Оланд и Валс, обирайки благосклонностите на хората от бизнеса и по-младите гласоподаватели. С тяхна поддръжка и обирайки лявата външна страна на социалистите, откакто Оланд „ инцидентно “ се отхвърля да се кандидатира за нов мандат, Макрон става президент. Макар да се обявява като „ нито ляв-нито десен “, имената на политическите съдружници и съветници на Макрон приказва, че младият президент е точно артикул на социалистическите кръгове – хора като Герар Колом, Алексис Кьолер, Ричард Феран, Жан-ив ле Дриан, Бенджамин Гриво са с живот и кариери, неразривно свързани с френското ляво.
Подобна скица се играе неведнъж и в България. Но както казахме, до последните избори това постоянно ставаше през добре познатия от западните демокрации сюжет, ползващ частни и партийни запаси.
Казусът „ Марешки “, обаче, е друг, въпреки на пръв взор той да се вписва в тази скица. Веселин Марешки сякаш е един от най-богатите българи, самоиздърпал се за косата от варненската кал и имащ задоволително пари самичък да си финансира партия, акция, че дори и публикации в „ Ню Йорк Таймс “, обявявайки го за „ българския Тръмп “. В дълбочина, обаче, нещата са много по-различни.
„ Българският Тръмп “ натрупва голямото си положение през търговията с медикаменти, която е субсидирана от държавния бюджет и значително е под цялостния надзор на страната – институциите (НЗОК и държавни и общински банки) вземат решение кой какъв брой медикаменти и консумативи да им продаде, кой да чака дълго време да си получи парите и кой незабавно след доставката, кой – какъв брой медикаменти може да изнесе, кои медикаменти до какъв % да се реимбурсират/субсидират от бюджета, и така нататък В този бранш няма по какъв начин единствено с твърдоглав труд и почтена дума да се превърнете от квартална аптека в една от най-голямата верига в страната – последното е директна функционалност на политическите и институционални решения в опазването на здравето (на кого – какъв брой, и т.н.).
Преди няколко години, Марешки реши да стане общински консултант във Варна и съумя посредством ловък ПР, че продавал на ниска цена медикаменти (може и да е продавал краткотрайно някои медикаменти на ниска цена и да го е компенсирал с цените на други медикаменти и/или с доставките за държавни болници). После реши, да добави към популизма с медикаментите и популизъм с на ниска цена бензин и разгласи, че ще прави верига от бензиностанции в цялата страна. 3 години по късно „ веригата “ се състои от 15-на бензиностанции, множеството от които строени от дълго време и взети чартърен. И нищо не се чува или прави за националното покритие, което обещаваше да продава „ на ниска цена гориво “. Марешки обаче реализира задачата си и масирания избирателен ПР с фокус евтини медикаменти и горива, нови жилища по 300 евро на м2 и стипендии за студенти в чужбина си свършиха работата – въпреки и да не стана втора политическа мощ в България, както се хвалеше предизборно Марешки, той през днешния ден е заместник-председател и следващия държател на основните 300 000 гласа, отреждащи му златен пръст за крепене на парламентарно болшинство. Най-важните гласувания в Народното събрание го потвърждават. И не се съмнявайте, че бизнесът му с горива няма да има растеж (между другото не може да намерите финансови доклади за активността на веригата от бензиностанции на Марешки, каквито има за всички други вериги бензиностанции), до момента в който доставките му за държавни и общински лечебни заведения и квотите му за реекспорт на медикаменти ще порастват.
Макар основаването на лабораторни политически планове с пари на близки до властта предприемачи и медийната поддръжка на ухажващи ръководството медии да е нелицеприятно, това мъчно може да се окачестви като недемократично и се случва и отвън България. Едни хора дават едни пари и основават една партия. Но когато изпълнителната власт и надлежно ръководещата партия инжектира милиона лв. от джобовете на данъкоплатеца в една нова ГМО партия, то това към този момент няма нищо общо с демокрацията. И до момента в който Борисов убеждава с право европейските сътрудници, че няма официални спънки за влизането ни в Еврозоната и Шенген, то европейците виждат отдалеко сходни зулуми против демокрацията и с право се тормозят от консолидираното на страна с сходна политическа система и с сходен заместник-шеф на Народното събрание, в сърцето на Европа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ