Европейският съвет за риск с предупреждение: Ипотечните кредити в България са уязвими от промени в лихвите
В България и още четири страни - Хърватия, Унгария, Лихтенщайн и Словакия има риск за жилищния пазар. За това предизвестява Европейският съвет за систематичен риск (ЕССР), който следи финансовата система на Европейски Съюз и да предотвратява и понижава систематични опасности.
Ръстът на чистото кредитиране е изключително висок в България, Исландия, Малта, Унгария, Румъния, Хърватия, Чехия, Словакия и Люксембург, с действителни лихви над 6%, написа в разбора.
„ В някои от тези страни, а точно България, Исландия, Малта, Унгария, Хърватия, Чехия и Люксембург, растежът на кредитирането даже се форсира. В доста страни бързият напредък на кредитирането беше съпроводен от бърз растеж на цените на жилищата, като по този метод поражда угриженост по отношение на евентуална усилваща се противоположна връзка сред ипотечното кредитиране и трендовете в цените на недвижимите парцели “, се показва в документа. Според анализаторите, макар че растежът на заемите може да поддържа ценовите трендове в кратковременен проект, той също е тясно обвързван с по-високите опасности за понижаване на цените на жилищата в средносрочен проект.
В България цените на жилищата набъбнаха умерено през последните две години, като се покачиха приблизително с към 3,4% в действително изражение. През първите две тримесечия на 2021 година техният годишен растеж се форсира до към 7%, което също отразява базовите резултати от намаляването на цените на жилищата през второто тримесечие на 2020 година, показват от съвета. Различни индикатори сочат, че цените на жилищата са били подценени през последното десетилетие.
Прогнозите на управляващите за третото тримесечие на 2020 година демонстрират напредък сред 3% и 6%.
В същото време годишният растеж на ипотечните заеми в България се форсира от към 3% при започване на 2017 година до към 13% през първата половина на 2021 година Трудно е да се заключи от наличните сега данни дали мощният растеж на ипотечното кредитиране е резултат от развой на наваксване, нарастване на предлагането на жилища или осъществени действия по възобновяване, например за задачите на енергийната успеваемост, написа в разбора.
В него се добавя, че съгласно управляващите делът на новите заеми със съответствие заем/приход, по-висок от 6, се е нараснал леко от средата на 2020 година, до момента в който делът на новите заеми със съответствие заем/приход по-нисък от 3 се е нараснал доста спрямо интервала преди рецесията с COVID-19. Българска национална банка неотдавна вкара изследване за стандартите за кредитиране. Това е високо оценено, защото има за цел да обогати съществуващото отчитане, тъй че да обгръща всички аспекти на Препоръката на ЕССР за унищожаване на пропуските в данните за недвижими парцели.
Нивото на необслужваните заеми в бранша на жилищните парцели в България е 4,6% през юни 2021 година, като рисковете са смекчени от високия коефициент на покритие на тези заеми. По данни на EBA през март 2021 година 1,63% от общите заеми и 1,1% от заемите на семействата към момента са били под мораториум. Задлъжнялостта на семействата в България е относително ниска, като съотношението дълг на семействата към Брутният вътрешен продукт е 24% през 2020 година, написа в отчета.
„ Според Европейската комисия единствено 2,6% от популацията са били притежатели с ипотека през 2016 година, до момента в който 79,7% са били притежатели без непогасена ипотека. В резултат на това общият непогасен ипотечен дълг през 2016 година е 17,6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това, към 98% от заемите са с променливи лихви, което прави семействата уязвими към промени в лихвените проценти “.
Банките, опериращи в България, имат релативно високо равнище на личен капитал. Коефициентът на капитал от първи ред на елементарния личен капитал доближи 24% през декември 2020 година Следователно високият потенциал за асимилиране на банковия бранш понижава рисковете за финансовата непоклатимост, които биха могли да се натрупат, в случай че уязвимостите, свързани с пазара на жилищни парцели, продължат да се развиват.
Ръстът на чистото кредитиране е изключително висок в България, Исландия, Малта, Унгария, Румъния, Хърватия, Чехия, Словакия и Люксембург, с действителни лихви над 6%, написа в разбора.
„ В някои от тези страни, а точно България, Исландия, Малта, Унгария, Хърватия, Чехия и Люксембург, растежът на кредитирането даже се форсира. В доста страни бързият напредък на кредитирането беше съпроводен от бърз растеж на цените на жилищата, като по този метод поражда угриженост по отношение на евентуална усилваща се противоположна връзка сред ипотечното кредитиране и трендовете в цените на недвижимите парцели “, се показва в документа. Според анализаторите, макар че растежът на заемите може да поддържа ценовите трендове в кратковременен проект, той също е тясно обвързван с по-високите опасности за понижаване на цените на жилищата в средносрочен проект.
В България цените на жилищата набъбнаха умерено през последните две години, като се покачиха приблизително с към 3,4% в действително изражение. През първите две тримесечия на 2021 година техният годишен растеж се форсира до към 7%, което също отразява базовите резултати от намаляването на цените на жилищата през второто тримесечие на 2020 година, показват от съвета. Различни индикатори сочат, че цените на жилищата са били подценени през последното десетилетие.
Прогнозите на управляващите за третото тримесечие на 2020 година демонстрират напредък сред 3% и 6%.
В същото време годишният растеж на ипотечните заеми в България се форсира от към 3% при започване на 2017 година до към 13% през първата половина на 2021 година Трудно е да се заключи от наличните сега данни дали мощният растеж на ипотечното кредитиране е резултат от развой на наваксване, нарастване на предлагането на жилища или осъществени действия по възобновяване, например за задачите на енергийната успеваемост, написа в разбора.
В него се добавя, че съгласно управляващите делът на новите заеми със съответствие заем/приход, по-висок от 6, се е нараснал леко от средата на 2020 година, до момента в който делът на новите заеми със съответствие заем/приход по-нисък от 3 се е нараснал доста спрямо интервала преди рецесията с COVID-19. Българска национална банка неотдавна вкара изследване за стандартите за кредитиране. Това е високо оценено, защото има за цел да обогати съществуващото отчитане, тъй че да обгръща всички аспекти на Препоръката на ЕССР за унищожаване на пропуските в данните за недвижими парцели.
Нивото на необслужваните заеми в бранша на жилищните парцели в България е 4,6% през юни 2021 година, като рисковете са смекчени от високия коефициент на покритие на тези заеми. По данни на EBA през март 2021 година 1,63% от общите заеми и 1,1% от заемите на семействата към момента са били под мораториум. Задлъжнялостта на семействата в България е относително ниска, като съотношението дълг на семействата към Брутният вътрешен продукт е 24% през 2020 година, написа в отчета.
„ Според Европейската комисия единствено 2,6% от популацията са били притежатели с ипотека през 2016 година, до момента в който 79,7% са били притежатели без непогасена ипотека. В резултат на това общият непогасен ипотечен дълг през 2016 година е 17,6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това, към 98% от заемите са с променливи лихви, което прави семействата уязвими към промени в лихвените проценти “.
Банките, опериращи в България, имат релативно високо равнище на личен капитал. Коефициентът на капитал от първи ред на елементарния личен капитал доближи 24% през декември 2020 година Следователно високият потенциал за асимилиране на банковия бранш понижава рисковете за финансовата непоклатимост, които биха могли да се натрупат, в случай че уязвимостите, свързани с пазара на жилищни парцели, продължат да се развиват.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ